Решение № 13050 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2010 г.

Решение № 13050 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2071/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Велко Велинов Праханаров, гр. Смолян против решение № 105/4.12.2009 г. по адм. д. № 2522/2009 г. по описа на АС София - град. Твърди, че постановеното съдебно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон е неправилно. Важно за правилното решаване на спора бил факта, че никога не е изпълнявал функции и задачи като агент, както и обстоятелствата по вербуването, за което той изобщо не знаел. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно, отменяване на решението на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската държава /КРДОПБГДСРСБНА/ или прогласяване на нищожност на последното. Ответната страна Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Доказателствата по делото установяват принадлежност на касатора към ДС. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на касационния жалбоподател против Решение № 18/25.10.2007 г. на КРДОПБГДСРСБНА, издадено на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАКОН за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Жалбоподателят е твърдял, че не е знаел за регистрацията му към "службите". Без негово знание и съгласие полицията е попълнила формулярите - обр. 4, дневник, регистрационна бланка, л. д., доклад на МВР и план, каквито могат да се съставят за всеки неудобен на полицията, включително и за всевишния. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата с мотиви, че е установена принадлежност на жалбоподателя като "агент" към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията няма правомощието да признава или отрича, а само да обяви регистрирана принадлежност при условията на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от закона, като е без значение наличието на извършвана съзнателна дейност. Нарличието на данни в регистрационен дневник, картон образец - 4, Дневник, л. д. № IА-1926 /См/, съдържащо регистрационна бланка, доклад на МВР рег. № RВ202009-001-05/01-08-I-1880/27.10.2007 г. Прието е, че събраните доказателства обосновават законосъобразност на административното решение и предпоставките на закона за издаването му Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, който е обосновал с тях решението си. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник, според чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН е допустимо да се доказва и с други документи, посочени примерно в закона. Такива са приложени към делото, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. В производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник или дейност като агент. Начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник и се обявява принадлежността към посочените в закона органи. Правилно съдът е посочил, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона, или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи, като обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи. Посочените в решението на комисията документи, обсъдени от съда, са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Правилно съдът е развил мотиви, че в случая правомощията на комисията са в условията на обвързана компетентност, като изселването на жалбоподателя е обстоятелство, което за законодателя е ирелевантно относно принадлежността към органи по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК