Решение № 2520 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2016 г.

Решение № 2520 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. С. и С. С. И., чрез проц. им представител адв. М. Л., против решение № 1234/06.06.2016 г., постановено по адм. д. № 596/2016 г. по описа на Административен съд В. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. В. С. и С. С. И. против заповед № 261/22.02.2016 г. на кмета на [община], с която е забранено ползването на строеж "Жилищна сграда" със застроена площ 68.93 кв. м. и РЗП - 160.40 кв. м., изграден в УПИ [номер]-[номер], кв. 48 по дворищно регулационния план на [населено място]. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано е прието, че процесният строеж е от пета категория, (чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ), следователно не е налице хипотезата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ и сградата се ползва без да е въведена в експлоатация, съгласно КА № 1/11.01.2016 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед № 261/22.02.2016 г. на кмета на [община]. За да са налице материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е необходимо да е констатиран строеж, който се ползва преди да е въведен в експлоатация и в случая направената проверка от контролните органи е потвърдила фактическия състав на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, който оправомощава кмета на общината, да разпореди забрана на ползването на строежа, прекъсване на ел. захранване, вода, газ, телефон и др., както и освобождаване на строежа от ползвателите. Издадената заповед е мотивирана, съгласно законоустановените изисквания, с посочване на правното основание, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, поради което правилно е потвърдена от АС В.. Липсват доказателства за спазване на императивните изисквания на чл. 177, ал. 3 във връзка с чл. 178, ал. 6 от ЗУТ и принудителната мярка е наложена правилно и законосъобразно. Същата е с временен характер и след отпадане на причините, които са я предизвикали, същата се отменя и строежа се разрешава от органите по чл. 177 от ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на кмета на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв на осн. чл. 9, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав