Решение № 1349 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14207/2014 г.

Решение № 1349 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14207/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Мария Костадинова срещу решение № 2034 от 3.10.2014 г. по адм. дело № 949/2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен оспорения АУЗ № 26001138289 от 22.11.2013 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 67/17.02.2014 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е спазена процедурата за издаване на АУЗ при наличие на материалноправните предпоставки за това - установени несъответствия в подадена от лицето СД по ЗДДС за данъчен период м. 11.2011 г., които засягат размера на задължението, и същите не са отстранени по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, след като лицето е поканено за това. Съгласно чл. 106 ДОПК, когато в декларацията се установят несъответствия, които засягат данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК, органът по приходите издава АУЗ, с който се коригира декларацията. Касаторът твърди, че не са налице основания за нищожност на акта и същият е валиден, правилен и законосъобразен. Иска съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди процесния АУЗ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - ЕТ "Юг - Митко Памуков" чрез процесуалния си представител Екатерина Влахова оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 2034 от 3.10.2014 г., постановено по адм. дело № 949/2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен оспорения АУЗ № 26001138289 от 22.11.2013 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 67/17.02.2014 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив. По делото е установено, че производството е започнало с резолюция за извършване на проверка (РИП) с № 1316637 от 23.05.2013 г. на началник сектор "Проверки", Дирекция "Контрол" при ТД- Пловдив на НАП, с която е възложена проверка на Митко Памуков за установяване на факти и обстоятелства. В рамките на проверката е установено, че на 29.07.2008 г. Митко Кирилов Памуков сключва договор за наем на недвижим имот, като наемодател, и Мария Димитрова Памукова, като ЕТ "Митко Памуков", от друга страна като наемател. Предмет на договора е недвижим имот, находящ се село Дрипчево, община Харманли, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) ХI-193, кв. 22 по плана на село Дрипчево, с площ от 1232 кв. м., ведно с построените в имота сграда-пивница и сграда-магазин; размерът на наема е 20,00 лв. месечно, платими до 5-то число на текущия месец. На 1.07.2010 г. Митко Кирилов Памуков сключва договор за наем на недвижим имот, като наемодател, и ЕТ "КРАСИ- Жулиета Терзиева - Красимира Терзиева", ЕИК 126630758, от друга страна като наемател. Предмет на договора е недвижим имот, представляващ "козметично студио "Червило", находящо се в гр. Свиленград, ул. "Атанас Далчев" № 10, партер; размерът на наемът е 1 000,00 лв. месечно, платими по банков път до 5-то число на всеки месец по банкова cметка с титуляр М. К. П. На 1.10.2010 г. Митко Кирилов Памуков сключва договор за наем с "Памуков-2005" за отдаване под наем на склад за черни и цветни метали и УМПС и разкомплектоване на такива. Договорената наемна цена е 150 лева. Според приложение № 4 към годишната данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), подадена от Митко Кирилов Памуков за 2011 г., Митко Памуков е реализирал доход от наеми на недвижимо имущество в общ размер от 14040 лв. Освен това, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, за периода месец 09.2011 г. Памуков подава справка-декларация с вх. № 26001138289 от 11.10.2011 г., като декларира резултат за периода 0,00 лв. и ДДС в размер от 0,00 лв. От проверяващия инспектор по приходите е прието, че декларираното от Митко Кирилов Памуков отдаване под наем на недвижими имоти през 2011 г. представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за което следва да бъде начислен ДДС. Прието е че за м. септември 2011 г. се дължи ДДС в размер на 234 лева, с лихва от 56,60 лв. В случая приходната администрация твърди, че декларираното от жалбоподателя отдаване под наем на недвижими имоти през 2010 г. представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за което следва да бъде начислен ДДС. Във връзка с горното първоинстанционният съд е приел, че установяването на публично задължение по ЗДДС не може да стане с издаване на АУЗ, тъй като в случая не се касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация (в случая СД по ЗДДС), с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък, а се установяват нови факти и обстоятелства, като в случая е налице формиран правен спор и различно тълкуване между проверяващите и жалбоподателя относно характера на предоставените услуги - отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на физическото лице. Първоинстанционният съд е приел, че подобни констатации е възможно да бъдат изградени единствено в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което с ревизионен акт да бъдат установени задълженията на ДЗЛ - аргумент от чл. 103 ДОПК във връзка с гореизложеното и от чл. 106, ал. 3 ДОПК. Допуснатото нарушение е квалифицирано като особено съществено и непоправимо, водещо до нищожност на издадения АУЗ, защото редът за издаване на АУЗ е различен от реда за извършване на ревизия. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК, с АУЗ могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Правилно е прието от съда, че не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства, дава се нова, различна правна квалификация на установените факти и поради различното тълкуване между проверяващите и лицето се формира и разрешава правен спор. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3, във връзка с чл. 108 ДОПК, а не с АУЗ по чл. 106, ал. 1 ДОПК. Административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни и в настоящия случай не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод за некомпетентност на органа, издал акт, с който могат да се установяват задължения за данъци на ДЗЛ. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗ, се определят задължения за данък, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 119, ал. 2 АПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа, издал акта, поради което АУЗ е нищожен. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение,