Решение № 3933 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2020 г.

Решение № 3933 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез процесуален представител, против решение № 1532 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 188/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград/АС-Благоевград/, с което е отменена негова заповед № 333/7.02.2020 г. С посочената заповед на И. П. -главен експерт в Агенция Митници, отдел ПКСГКПП, дирекция ФУСОП, ЦМУ, с ранг I –ви старши, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ и служебното правоотношение е прекратено на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Подадена е касационна жалба директора на Агенция Митници, чрез процесуален представител и срещу Решение № 1638 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 188/2020 г. на АС-Благоевград, с което в производство по чл. 175, ал. 1 АПК, е отхвърлена молбата на Агенция Митници за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1532 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 188/2020 г. по описа на съда. Касаторът навежда доводи за неправилност на решение № 1532 от 12.10.2020 г. като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В касационната жалба срещу Решение № 1638 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 188/2020 г. на АС-Благоевград са наведени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът И. П., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба срещу Решение № 163 от 26.10.2020 г. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Не изразява становище по касационната жалба срещу Решение № 1638 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 188/2020 г. на АС-Благоевград. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решение № 1532 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 188/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград. Не изразява становище по касационната жалба срещу Решение № 1638 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 188/2020 г. на АС-Благоевград. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационната жалба против решение № 1532 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 188/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград е неоснователна. За да постанови обжалваното решение № 1532 от 12.10.2020 г., Административен съд Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 106, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1 ЗДСл, в предвидената от закона форма, но е немотивирана и е издадена в нарушение на сроковете по чл. 94 ЗДСл, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че в заповедта липсва фактическо и правно описание на неизпълнените служебни задължения, липсва описание и конкретно посочване на дата и място на извършване на всяко едно нарушение, както и на служебните задължения, които са нарушени от държавния служител, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. АС-Благоевград е посочил, че липсата на описани и доказани конкретни дейния от служителя, с които същия да е осъществил действия, с които е нарушил норми от КПСДА изключват уронване престижа на службата. Приел е, че обстоятелствената част в доклада на инспектората и протокола на ДС не съдържа описание на конкретно неизпълнение на служебните задължения на оспорващия по време, място, обстоятелства, при които е извършено и доказателства, които го потвърждават, и не може да се обоснове извод за виновно неизпълнение задълженията и нарушаване правилата на КПСДА или служебните задължения, установени с длъжностната характеристика. Съдът е достигнал до извод, че оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДСл, тъй като дисциплинарното наказание е наложено за неизпълнение служебни задължения за периода 29.02.2012 г. до 6.01.2019 г., което макар и установено на 31.01.2020 г., едногодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание е бил изтекъл към 6.01.2020 г. като е без значение периода на ползване на годишен отпуск, а заповедта е издадена на 7.02.2020 г., и при липса на основание за прилагане на чл. 94, ал. 3 ЗДСл, налагането на процесното дисциплинарно наказание е извън преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Според съда допуснатите нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. В настоящия казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за нарушения, които според ДНО представляват бездействия, изразени в това, че в периода от 29.02.2012 г. до 6.01.2019 г. вкл. в качеството си на началник на отдел ФСДУС в Митница Югозападна(закрита) до 30.06.2012 г. и началник на отдел ФСДУСИП в Митница Югозападна (закрита) до 6.01.2019 г. не е предприел действия за своевременно осчетоводяване на стоките по т. II. 2 от констативен протокол рег. № 346879/2.12.2019 г., не е предприел действия по установяване статута на паричните средства по инвентаризационен опис от 29.11.2019 г., и не е предприел действия за преместването на паричните средства в банков трезор, като служителя е нарушил т. 32 от вътрешни правила 2017 г., т. I. 2 на заповед № ЗАМ-82/6.02.2012 г. на директора на АМ, т. 12. 2., във вр. с т. 20 от Вътрешни правила 2017 г., чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от КПСДА, чл. 6, 11 и 23 от КПМС, и по този начин не е изпълнил служебните си задължения по т. V. 1, V. 3, V. 4, V. 11, V. 15, VII. 1 VII. 8 от длъжностната характеристика връчена му на 25.04.2016 г., във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДСл- дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл. Видно от горното в процесния случай извършените деяния от наказаното лице, изразени чрез бездействия, не са уточнени и датирани в смисъл, че не може да се установи кога точно служителят е следвало да предприеме действия за осчетоводяване на стоките по т. II. 2 от констативен протокол рег. № 346879/2.12.2019 г., съответно за установяване статута на паричните средства по инвентаризационен опис от 29.11.2019 г. и за преместването на паричните средства в банков трезор. Използваният от ДНО термин "своевременно" не дава възможност за конкретизация по време на евентуалните действия-счетоводни операции, които служителят е следвало да извърши, а що се отнася до установяване статута на паричните средства по инвентаризационен опис от 29.11.2019 г. и преместването на паричните средства в банков трезор, изобщо не става ясно какви действия и кога е следвало да бъдат предприети от служителя. По този начин посоченият от ДНО период на бездействие-29.02.2012 г. до 6.01.2019 г., с краен срок 6.01.2019 г., не представяла годна информация, която да установява кога точно е извършено нарушението. При тези обстоятелства законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че предвид датата на издаване на заповед № 333 на директора на Агенция Митници, с която на П. е наложено дисциплинарното наказание "уволнение"- 7.02.2020 г., същата е издадена след преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, според която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, в случая-при включване на двумесечния срок в едногодишния. В този случай безспорния по делото факт, че П. е ползвал годишен отпуск и отпуск за временна неработоспособност за периода 25.05.2019 г. до 29.01.2020 г. общо 34 дни, е неотносим предвид неприложимостта на чл. 94, ал. 3 ЗДСл. По отношение сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не може да се приложи и разпоредбата на чл. 2 на чл. 94 ЗДСл, доколкото липсват данни по делото вмененото дисциплинарно нарушение на И. П. да представлява извършено престъпление или административно нарушение от държавния служител, свързано със службата му, установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление. Независимо от горното настоящият състав намира, че в конкретния казус ДНО не е спазил императивните изисквания на чл. 91 от ЗДСл, според които при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се взема предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. В оспорената заповед накратко е посочено, че ДНО е "оценил всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, отчитайки тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината, цялостното поведение на държавния служител", но формалното отразяване на този текст не обосновава изпълнение задължението на органа по чл. 91, ал. 1 ЗДСл- напротив, в заповедта липсват съображения защо на П. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, след като по делото са налице доказателства за висока атестационна оценка на служителя за периода 2016 г. -2018 г., като същевременно не става ясно каква е тежестта на нарушението, какви точно са и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите-налице ли е увреда на държавата или гражданите, и ако такава е налице- какъв е нейният интензитет и степен. Липсва обсъждане формата на вината и обстоятелствата при които е извършено нарушението в контекста на определяне вида и размера на наложеното наказание. Неизпълнението на горепосоченото задължение на ДНО има за последица и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при определяне на наложеното със заповедта наказание, защото от доказателствата по делото не се установява степента на наказанието да отговоря на тежестта на извършеното нарушение, предвид липсата на доказателства за настъпили вреди непосредствено от неправомерни действия на служителя. Неоснователни са доводите в касационната жалба като несъответни на установените по делото факти за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от ДНО, които са от категорията на съществените. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение № 1532 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 188/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на И. П. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 9.02.2021 г. за правна защита и съдействие с адвокат Б. Ю., при уважено възражение за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на предвиденото възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разгледана по същество, касационната жалба против срещу Решение № 1638 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 188/2020 г. на АС-Благоевград е неоснователна. Както правилно е посочил първостепенния съд в случая не са налице предпоставките на чл. 175, ал. 1 АПК, защото погрешното указание в диспозитива на решението, че същото не подлежи на обжалване, предвид чл. 172а, ал. 1, т. 8 АПК, не е очевидна фактическа грешка - писмена грешка, грешка в пресмятането или друга подобна очевидна неточност по см. на чл. 175, ал. 1 АПК. Касае се за грешка, допусната при формиране волята на съда, която не може да се поправи по реда на чл. 175 АПК. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Разноски в това производство не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение