Решение № 9353 от 24.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Димитров и В. Бахчеванова / конституирани в процеса като наследници на починалия С. Димитров/ от гр. Бургас, чрез адв. Александрова, срещу решение 1131 от 21.07.2021г. по адм. дело 2284/2020г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването на заповед 671 / 20.03.2019г. на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие (СИРР) на Община Бургас, с която е наредено премахването на незаконен строеж гараж , с идентификатор 07079.656.68.4 по кадастралната карта (КК) на гр. Бургас в ПИ с идентификатор 07079.656.68, УПИ VII -1125, кв. [номер], [жк], зона [номер] на гр. Бургас.С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмет по СИРР на Община Бургас, чрез юрк. Райнова, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед 671 / 20.03.2019г. на зам. кмета по СИРР при Община Бургас, с която е наредено на основание чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ премахването на изграденият от техния наследодател незаконен строеж гараж . В изпълнение на указанията по отменителното решение на ВАС 13734 от 05.11.2020г. по адм.д.810/2020г., са събрани доказателства за периода на изграждане на гаража и довършването му ,вкл. на фаза груб строеж, конкретните параметри на застрояване и евентуалната допустимост с оглед действалите технически правила и норми. След обсъждане на доказателствата в тяхната цялост, административният съд е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза за довършване на строежа през 2004г. и е приел непопадането му в режим на търпимост, тъй като такъв не е предвиден в §16 и §127, ал.1 ДР на ЗУТ за строежи изградени след 31.03.2001г. Обсъдена е безспорно установената фактическа обстановка по подаденото заявление за узаконяване на строежа като е прието,че липсва положителен административен акт в тази насока. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на гараж, с описаните в констативния акт и процесната заповед площ, местонахождение и характеристики , изграден в нарушение изискванията по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство.Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за издаване на процесната заповед. Процесният незаконен строеж не се ползва от режим на търпимост, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Освен горното, следва да се има предвид и нормата на §127, ал.15 от ПЗР на ЗУТ, която регламентира като законова последица премахването на незаконни строежи по реда на чл.225а ЗУТ, в случай, че не са заявени за узаконяване или производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ,т.е. с негативен за заявителя изход на производството по узаконяване. В настоящият случай е налице втората хипотеза, тъй като за процесният гараж е бил издаден Акт за узаконяване 47 от 21.12.2005г. на главния архитект на Община Бургас по заявление 94-С-882/24.08.2004г., който е отменен като незаконосъобразен / издаден само на името на заявителя, а не на всички съсобственици на имота/ със заповед ДК 10 ЮИР 55 от 12.12.2013г. на началника на РДНСК - Югоизточен район -Бургас, потвърдена с влязло в сила решение 871/22.05.2014 г. по адм.д. 63/2014г. на Административен съд Бургас. Впоследствие със заповед ДК 10 ЮИР 39/21.06.2017г. на началника на РДНСК- Югоизточен район е оставен в сила отказ за издаване на Акт за узаконяване 1В/29.02.2016г. на главения експерт Отдел Геодезия, архитектура и техническа служба в Община Бургас за процесния гараж, която заповед е потвърдена като законосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Следователно е налице хипотезата на §127, ал.15 от ПЗР на ЗУТ и процесният незаконен строеж подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ, на което основание е издадена оспорваната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,