Решение № 7576 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 886/09.02.2024 г. по адм. дело 8590/2023 г. по Административен съд София град (АССГ) е отменил Решение рег. 32-215808/08.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение Р-426/32-484797/20.07.2023 г., издадено от директора на Агенция Митници , и ТД Митница Бургас към Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 460,00 лева. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. П. С. - Стойкова, в която се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на изводите на съда, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение 2015/2447. От една страна е посочено, че липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложения платежен документ. Освен това според касатора приложената към митническата декларация (МД) фактура не съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката, а и същата представлява частен, диспозитивен, неподписан документ, който не е годен да обоснове несъмнен и еднозначен извод, че между посочените лица е извършена покупко-продажба на процесното превозно средство. От друга страна - според касатора полученият отговор от американските власти представлява официален документ, като каквито следва да бъдат ценени и приложените към него документи. В тази връзка са изложени аргументи, че от получената електронна информация за износ безспорно се установява действителната продажна цена на процесния автомобил, декларирана при износа от САЩ, а именно - 11 503 щатски долара. За този извод свидетелства както обстоятелството, че в EEI е записано, че автомобилът се изнася от САЩ за България, с вписан получател - К. Й. Г., така и факта, че посоченият в електронния документ за износ номер на шаси и описание на превозно средство напълно съответстват на декларирания с МД автомобил. Предвид изложеното, правилно според касатора, новата митническа стойност (МС) на стоката е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е взета предвид единствената налична информация за продажната цена на този автомобил, а именно информацията, предоставена от американските митнически власти. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на К. Г. срещу митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба К. Й. Г., с адрес гр. София, [улица], [адрес], оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор, както и чрез своя процесуален представител - адв. Д. П. Г. в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение рег. 32-215808/08.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение Р-426/32-484797/20.07.2023 г., издадено от директора на Агенция Митници , с което на основание чл. 74, § 3 във връзка с чл. 71, § 1 буква д подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение , е определена нова митническа стойност в размер на 19 965,58 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение, като след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни е определен размер за вземане под отчет и досъбиране, възлизащ на 1 310,72 лева; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, като след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни е определен размер за вземане под отчет и досъбиране, възлизащ на 2 883, 57 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определено лицето К. Й. Г. от гр. София. Според фактическите установявания на 23.10.2020 г. с МД с MRN 20BG001007024632R7 К. Й. Г. е деклариралa стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Фолксваген; модел Тигуан; бр. места: 5; товароносимост: 0; първа рег.: 01.01.2019 г., цвят: оранжев, р. обем: 2 000 м1, мощност: 184 HPDIN, двиг. : бензин; шаси: 3W2B7AX7КМ069048 , с държава на изпращане - Съединени американски щати (САЩ); с условие на доставка CFR стойност и навло; при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 4 100,00 USD. Съдът е приел, че към МД са приложени: Buyer s order Е2020546/17.08.2020 г., издаден от EXCLUSIVE MOTORS INC, САЩ на стойност 4 100.00 USD с включена такса за транспорт, търговска фактура 0000073092/22.10.2020 г. и коносамент HLCUBSC2008BQF10. Административният съд е приел за установено, че при извършен последващ контрол е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на ел. страница www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 29.01.2020 г. със статус продадена (SOLD) на автомобил със същия същия VIN номер на шаси и odometer 5 062 actual miles в страна на износа. Прието е за установено, че публикуваната продажна цена в размер на 10 500 USD превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 4 100 USD при допускане за свободно обращение. В тази връзка и предвид възникнало съмнение относно действителната цена на автомобила, както и елементите, които се прибавят към нея при определяна на МС, е прието за установено, че от Г. са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо рег. 32-285270/07.09.2021 г. от същата са представени: нареждане за междубанков превод от 08.10.2020 г., копия на талон и документи, които според митническите органи били идентични с тези, приложени към МД с MRN 20BG001007024632R7. След проверката на всички документи митническите органи са установили, че не са налице доказателства в подкрепа на декларираната цена съгласно приложената фактура, а представеният Buyer s order Е2020546/17.08.2020 г., издаден от EXCLUSIVE MOTORS INC, САЩ, не съдържа всички необходими елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката. Установено е също така, че при отправено искане с рег. 32-254445/09.08.2021 г. за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и гранична защита, за предоставяне на информация и проверка на представените документи по отношение на допуснати за свободно обращение в Република България, в отговор от страна на митническата администрация на САЩ са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ с дестинация Република България, съгласно която информация декларираната МС по цитирана МД е определена на основата на цена, която е по-ниска от последната цена на автомобила, а дружеството, което е вписано като основна заинтересована страна, съответства на данните за продавач по представената търговска фактура, издадена на името на Г.. Посочено е, че освен това според EEI стойността на декларираната стока е 11 503 USD. След анализ на приложените към МД документи и получения отговор от компетентните власти в САЩ, от митническите органи е прието, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 71, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Отхвърляйки последователно вторичните методи по чл. 74, § 2 от МКС, административният орган е приел, че приложимият ред е този по чл. 74, § 3 от МКС, като МС е определена при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, както и с оглед наличните данни на митническата територия на Съюза, а именно посочената цена при износ местоназначение ЕС за автомобил 2019 Volkswagen Tiguan, шаси: 3VV2B7AX7KM069048, в размер 19 965,58 лева (11 503 USD х вал. курс 1 USD/1,67279 лева + 432,50 USD х вал. курс 1 USD/1,67279 лева) съгласно чл. 74, § 3 от МКС, като към същата на основание чл. 71, § 1, буква д подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Предвид определената нова МС в размер на 19 965,58 лева е изчислено вносно мито в размер на 685,84 лева, данъчна основа за ДДС от 22 191,29 лева и размер на ДДС 1 554,69 лева, като след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни, са определени за вземане под отчет и досъбиране мито и ДДС в общ размер, възлизащ на 4 194,29 лева. При така установените факти, са изложени мотиви, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. На първо място е дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че внесеният с процесната МД употребяван автомобил катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване, които съмнения, в случая, са обосновани с липсата на доказателства в подкрепа на декларираната цена съгласно приложената фактура, липсата на необходимите елементи в приложения Buyer s order Е2020546/17.08.2020 г., издаден от EXCLUSIVE MOTORS INC, САЩ, удостоверяващи договорните условия по сделката, както и с представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която за изнесения автомобил е декларирана цена от 11 503 USD. 3. Изложени са мотиви, че тези изводи на митническия орган са необосновани. Аргументите на съда в тази насока са в следните направления: 3.1. Прието е, че при определяне МС на автомобила митническите органи неправилно са се позовали единствено на предоставената от американските митнически власти EEI, където стойността на автомобила е в размер на 11 503 USD, приемайки, че това е реално заплатената цена, която следва да бъде използвана при определяне на МС при внос. Според съда в митническото решение липсват мотиви защо административният орган е възприел, че именно заявената пред американските власти от износителя информация отговаря на действителността, при положение че не се оспорва автентичността на представената от жалбоподателя фактура. 3.2. На следващо място е посочено, че за разлика от придружителното писмо, предоставената от американските митнически власти електронна информация за декларираната от износителя продажна цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Доколкото, обаче, според съда писмото не съдържа релевантна за спора информация, не може да се приеме, че МС е определена въз основа на безспорни налични данни на митническата територия на Съюза, при използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на митническото законодателство. Нещо повече според съда - видно от представеното по делото писмо - EEI представлява американският еквивалент на декларацията за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретна държава в рамките на ЕС, като съдържа декларираната пред СВР стойност при износ, но писмото не съдържа удостоверително изявление от Американските митнически власти за цената, на която автомобилът е бил продаден, подкрепено със съответните доказателства за действителното ѝ плащане, а също и удостоверително изявление, че приложената фактура не е автентична, а посочената в нея цена 3 500 USD не е действително заплатената. В тази връзка съдът е приел, че посочването в писмото от американските митнически власти, че в EEI се съдържа декларираната цена, означава, че тази информация е представена от износителя или от упълномощено от него лице, поради което е счел, че не може да се приеме, че така декларираната информация е вярна и отговаря на действително заплатената от Г. цена. Доколкото според съда съдържащата се в EEI информация не изхожда от официалните власти на САЩ то същата не представлява официален документ и не обвързва съда. 3.3. Посоченото довело АССГ до извода, че в случая липсва официален документ, в който изрично да е посочено, че представената фактура при вноса на автомобила е неистинска или с невярно съдържание, а също така не били налице и данни, че в резултат на извършено разследване или проверка по линия на международното сътрудничество, от Американските митнически власти са проверени и потвърдени като истински документи, свързани с продажбата на автомобила, издадени от техния продавач, а също така и размера на действителната сума, която е получена от продавача във връзка с тази продажба. 4. В заключение е прието, че след като митническите органи са имали съмнения относно декларираната митническа стойност, същите е следвало да положат усилия да установяват каква е действителната продажна цена на автомобила, включително и чрез събиране на информация от трети лица, съответно - да докажат, че отразената във фактурата стойност не е реално платената или подлежаща на плащане цена. 5. А в случай, че не би могло да се установи еднопосочно и безпротиворечиво каква е действителната договорна стойност на стоката, според съда е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на МС при изследване на всички значими обстоятелства. 6. В заключение съдът е приел, че неправилно МС на внесената стока е определена на основание договорната стойност съгласно чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, б. д подбуква i от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като приетата от органа цена от 11 503 USD съдът е намерил за необоснована и противоречаща на доказателствата по делото. Изложеното мотивирало съда да приеме, че директорът на ТД Митници Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. Основният спорен въпрос по делото е дали при издаването на митническия акт митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая първоинстанционният съд е приел, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен, тъй като от една страна административният орган не е обосновал наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. От друга страна е посочено, че е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Тези негови изводи не могат да бъдат споделени. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани единствено с предоставената по линия на международното сътрудничество от американските митнически власти EEI, съгласно която стойността на автомобила е в размер на 11 503 USD приемайки, че това е реално заплатената цена, която следва да бъде използвана при определяне на МС при внос. Доколкото според подадената МД задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 4 100,00 щатски долара, у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта, поради което е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, като за целта е отправено искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, митници и гранична защита за извършване на търговската сделка и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение в Република България на употребявани моторни превозни средства от САЩ, за които има възникнали подозрения за декларираната занижена МС. С писмо, заведено под рег. 32-359976/21.10.2022 г., до ЦМУ на Агенция Митници американските митнически власти са представили електронна информация за износ - Electronic Export Information от системата на американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ с дестинация Република България. Според административният съд, обаче, официален документ е самото придружително писмо на американските власти, но като такъв не може да бъде разглеждана приложената към него EEI, която не съдържа релевантна за спора информация. Този негов извод не може да бъде споделен. В писмото е посочено, че EEI са американския еквивалент на европейската МД за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 11 503 USD (при посочени 4 100 USD в МД в България). Писмото, заедно с информацията, предоставени от американските митнически власти, представляват официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащите се в него данни притежават висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. В тази връзка въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената в EEI стойност. Наред с изложеното, противно на приетото от първоинстанционния съд официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, че тя не е придружена със съответните доказателства за действителното ѝ плащане, тъй като документи касаят вътрешните отношения между продавача/износителя и получателя/купувача, така че, ако някои от елементите на тази цена са за сметка на продавача, то получателят следва да притежава съответните документи и да докаже това. В конкретния случай като допълнително доказателство в подкрепа достоверността на приложената от американските митнически власти информация - следва да бъде посочено, че в представения по делото коносамент HLCUBSC2008BQF10 получателят на стоката съвпада изцяло в посочения в износната информация от САЩ. Освен това следва да бъде взет предвид и факта, че в EEI е записано, че автомобилът се изнася от САЩ за България, с вписан получател - К. Й. Г., а също и обстоятелството, че номерът на шасито и описанието на превозно средство напълно съответстват на декларирания с МД автомобил. Доказателствената стойност на предоставената EEI следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителя ведно с МД Buyer s order Е2020546/17.08.2020 г., издаден от EXCLUSIVE MOTORS INC, САЩ на стойност 4 100,00 USD. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната информация от американските митнически власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и че т. нар. основателни съмнения относно достоверността на декларираната МС са обосновани на база на официално издадени документи. В тази връзка неправилни са изложените от административният съд в обратната посока аргументи. На следващо място следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е приел, че МС на стоката е определена на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно на база договорената стойност - действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата стока на съюза. Освен това според мотивите на първоинстанционния съд - след като митническите органи са имали съмнения относно декларираната МС, е следвало да положат усилия да установяват каква е действителната продажна цена на автомобила, като в случай, че същата не би могла да бъде еднопосочно и безпротиворечиво установена - е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Изложеното не отговаря на действителното положение, тъй като след като са обосновали съмненията си в декларираната договорна стойност на автомобила, митническите органи за пристъпили към последователно изследване на методите по чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013, чието изчерпване е довело до прилагането на чл. 74, § 3 от същия регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсва информация за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внасяните във всяко отношение: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. Освен това е посочено, че стоката в МД е с недостатъчно и непълно описание, включително и по отношение на техническото състояние на декларирания автомобил, което не позволява прилагане на метода за идентичност на стоките. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, б. б . Посочено е, че липсва информация за приети договорни стойности на стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение има подобни технически характеристики, степен за щета и съставни части с декларираната стока, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговски отношение и са били допуснати за свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени по време или почти по време на внасянето на автомобила от Г., като въпросната цена се намалява с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че липсват предоставени данни за стойността на вложените материали, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, а също и информация за размер на обичайната печалба и размер на общ разходи. Изложените в оспорения митнически акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата МС се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният лек автомобил е такъв с щети, като претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на МС по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. В тази връзка, вземайки предвид получената от американската служба за митническа и гранична защита СВР информация, обективирана в писмо с писмо рег. 32-359976/21.10.2022 г. на ЦМУ на Агенция Митници , както и с оглед невъзможността за определяне на МС на стоката по предходните методи, правилно новата митническа стойност на автомобила по МД с MRN 20BG001007024632R7 е определена съгласно информацията от EEI на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в размер на 19 965,58 лева. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че митническите органи не са положили необходимата грижа да установят справедливата стойност на внесения автомобил, като новата МС е определена необосновано и в противоречие с доказателства по делото. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесната подадена от К. Й. Г. МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, Административен съд София - град е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на К. Й. Г. против Решение рег. 32-215808/08.06.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница Бургас, потвърдено с Решение Р-426/32-484797/20.07.2023 г., издадено от директора на Агенция Митници , да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса в полза на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,