Решение № 8062 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2014 г.

Решение № 8062 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 31/5.06.2014 г., постановено по адм. дело № 74/2014 г. на Административен съд Шумен, с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Петко Николов Петков чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Петко Петков против АУПДВ № 01-6500/2665 от 26.02.2014 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е установено публично държавно вземане, съставляващо изплатена субсидия в размер на 8112.66 лева по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" за кампании 2009 и 2010 г. От приложената административна преписка и приключило съдебно производство, съдът е установил, че Петков е поел петгодишен агроекологичен ангажимент, считано от 2009 г., като първа година, по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи". Одобрени за участие по мярката са 35 броя животни - източнобалканска свиня. За 2009 г., първата година от ангажимента бенефициентът е получил по направлението субсидия в размер на 4175.63 лева, а за втората, 2010 г. - 3973.03 лв. Заявил е за подпомагане за кампания 2010 г. 33 животни, а за 2011 г. 32. С уведомително писмо от 11.03.2013 г., изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил ангажимента на основание чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2009 г./. Разпоредбата предвижда прекратяване на поет ангажимент при декларирани за втора поредна година по-малък брой животни спрямо одобрените по направлението. Уведомителното писмо не е обжалвано от адресата. На 26.02.2014 г., въз основа на издаденото уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214, е издаден акта за установяване на публично държавно вземане за размера на изплатената субсидия за 2009 и 2010 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в надлежната форма, но в противоречие с материалния закон, изразяващо се в прилагане на разпоредба за връщане на изплатена субсидия, приета през 2013 г. по отношение на ангажимент, поет през 2009 г., утежняващо положението на оспорващия, поради което получените субсидии не подлежат на възстановяване. Решението е неправилно. За започналото административно производство по издаване на АУПДВ Петков е уведомен, като е подал възражение, че няма намаление на бройките за втора поредна година, тъй като поради негова грешка не е заявено едно животно за 2011 г. Това възражение не е прието и въз основа на доказателствата в административното производство, заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореният АУПДВ. Изложил е правни и фактически основания за издаването му. Установено е, че бенефициента не е изпълнил задължението си да поддържа одобреният през 2009 г. брой животни, поради което е прекратено подпомагането му с влязъл в сила административен акт. Предмет на производството е публичното държавно вземане, което се изразява във възстановяване на 100% от сумата, която е платена по мярка за агроекологични плащания, като не е оспорен размерът на търсеното публично вземане. Неправилно административният съд е обсъдил и приел за основателни доводи, които са относими към законосъобразността уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., тъй като те са ирелевантни за това производство с факта на влизане в сила на административния акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. задължава ДФЗ да прекрати ангажимента в случаите, при които подпомаганият субект за втора поредна година декларира по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените при поемането на ангажимента. Всички въпроси относно наличието или липсата на предпоставките, въведени в правната норма, водещи до прекратяване на ангажимента са относими към издаването на този административен акт, който не е оспорен в случая от адресата му. Фактическото основание, на което той се издава АУПДВ е посочен в Наредба 11/2009 г. - прекратен с нарочен административен акт агроекологичен ангажимент, поради декларирани за втора поредна година по-малък брой животни. Прекратяването в тази хипотеза има за самостоятелна правна последица възстановяване на получената финансова помощ. Неправилно съдът е приел допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в прилагане на разпоредба, която е приета след поемане на ангажимента. Нормата на чл. 7, ал. 1 от наредбата постановява, че агроекологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажимента. Че това задължение ще бъде изпълнявано през целия петгодишен период изрично е декларирано в заявлението за кандидатстване и в последващите заявления за плащане подадени от бенефициента. Поетото задължение не е изпълнено, тъй като през 2009 г. заявилия подпомагане е декларирал 35 броя животни, а следващите две години по 33, съответно 32 броя. Единствената възможност за намаляване броя на животните е при изпълнение изискванията на чл. 52 от Наредба 11/2009 г., които в случая не са изпълнени. Разплащателната агенция е задължена да приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 и да прекрати ангажимента. Прекратяването на ангажимента на това основание има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. По отношение на прекратения ангажимент, то съставлява вече недължимо плащане по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕС) 65/2011 г., на която разпоредба административният орган се е основал при издаване на АУПДВ. Като е приел обратното, въз основа на неправилно приложение на закона административният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против АУПДВ № 01-6500/2665 от 26.02.2014 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение