Решение № 5929 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2011 г.

Решение № 5929 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1667/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" при МВР срещу решение от 16.11.2010 г. по адм. дело № 6102/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Зия Абдуррахман, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ЗДМ-284/21.07.2010 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на Зия Абдуррахман са наложени принудителни административни мерки - принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в Р България за срок от 10 години. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка е посочил, че в акта липсва означение на фактическите и правни основания за издаването му, като мотиви не се съдържат и в предложението за прилагане на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя (сега ответник по касация). Изтъкнал е, че административният орган не се е позовал на конкретни факти, релевантни за приложение на ПАМ по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, за да постанови принудително отвеждане до границата на страната на чуждия гражданин. По отношение на ограничителната мярка - забрана за влизане в страната съдът е приел, че органът отново не е отразил на какво правно основание - по чл. 10 или по чл. 11 от ЗЧРБ се налага същата и липсват мотиви защо определя срок от 10 години, тъй като по общото правило срокът е 5 години и само при съображения, че лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност може да се забрани влизане в страната до 10 години. С оглед на тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че страда от порока материална незаконосъобразност и е необосновано. Излага доводи, че принудителните мерки са наложени на валидно правно основание по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и 4 от ЗЧРБ, като мотивите за това се съдържат в предложение № ХМ 8697/21.07.2010 г., изрично цитирано в оспорената заповед. Според касатора изложените фактически обстоятелства в предложението, че лицето не притежава валиден национален документ, представя се с различни имена, рождени дати и самоличност, използва неистински документи за самоличност, не е напуснало страната до изтичане на разрешения му срок, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане, съставляват основание за налагане на ограничителните мерки и правилно са подведени към съответните правни хипотези, посочени в заповедта. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намери, че касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: С обжалваната заповед са наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Р България" и "забрана за влизане на чужденец в Р България" на Зия Абдуррахман на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ, при съобразяване на мотивите, изложени в предложение № ХМ8697/21.07.2010 г. на началник сектор "Противодействие на незаконната миграция" на Дирекция "Миграция" при МВР. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. ПАМ "забрана за влизане на чужденец в Р България" се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 - чл. 42з, ал. 1 (в приложимата редакция), а съгласно ал. 4 мярката може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. В разглеждания случай, според данните в предложение рег. № ХМ-8697/21.07.2010 г., лицето Зия Абдуррахман, гражданин на Афганистан, е подал молба за предоставяне на статут в Р България, като с решение № УП-25/15.02.2007 г. на интервюиращия орган при РПЦ - София към ДАБ - МС молбата му е отхвърлена като неоснователна. Решението е било оспорено пред Административен съд - София град, който с влязло в сила решение е отхвърлил жалбата. Лицето е пребивавало на територията на Великобритания с друга самоличност и след установяване на положителен резултат с дактилоскопните данни, въведени от Р България, е върнато за обратно приемане в страната. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по Регламент (ЕО) № 343/2003 г. на Съвета от 18.02.2003 г., когато на чужденеца е бил отказан статут в Република България с влязло в сила решение и Република България е длъжна да го приеме обратно, длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците уведомяват дирекция "Миграция" - МВР, и Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, и им изпращат копие от решението. При тези обстоятелства, органът е предложил спрямо чужденеца да бъдат приложени процесните ограничителни мерки на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ предвижда, че спрямо лицето се прилага ПАМ когато няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. По делото е установено, че жалбоподателят (сега ответник по касация) пребивава в страната без разрешение, поради което за него съществува задължение да я напусне. Чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки за времето на пребиваването си в страната, както и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Поради това законосъобразно административният орган му е наложил принудителната административна мярка - принудително отвеждане до границата на Р България. Мотивите за прилагане на мярката се съдържат в предложение рег. № ХМ-8697/21.07.2010 г., в което органът изрично е визирал текста на чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. По силата на правилото по чл. 42з, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЧРБ, след като е установено наличие на някое от основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ - в случая по т. 9, органът налага и забрана за влизане в страната. Ето защо съдът неправилно е приел, че липсват фактически и правни основания за прилагане на принудителните административни мерки, при което е извел необоснован и неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователна е касационната жалба в частта относно размера на срока на мярката по чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ. Съдът правилно е отчел, че липсват мотиви защо се прилага по-дълъг срок от установения срок от 5 години, при положение, че няма данни лицето да представлява сериозна заплаха за обществения ред и националната сигурност. Непосочването на мотиви за налагането на максималния размер на мярката не дава възможност да се извърши преценка за законосъобразност на акта в тази му част. При това положение е налице немотивираност и несъразмерност на срока на наложената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Нарушаването на това изискване сочи на противоречие на акта с материалния закон. Предвид изложеното, решението на АССГ, с което е отменена изцяло заповед № ЗДМ-284/21.07.2010 г. на директора на Дирекция "Миграция" е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго, като се отхвърли жалбата на Зия Абдуррахман, гражданин на Афганистан срещу административния акт, с който му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р България" и "забрана за влизане в Р България" за срок от 5 години. По отношение на отменения срок от 10 години на мярката забрана за влизане в страната, решението е правилно за срока над 5 години и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,