Решение № 15384 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2018 г.

Решение № 15384 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на заместник – кмета на Столична община (СО) срещу решение № 3336 от 21.05.2018 г. постановено по административно дело № 3713/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че искането не представлява такова за достъп до обществена информация в смисъла на легалната дефиниция по чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и за административния орган не съществува задължение по закон за предоставянето на информация, такава каквато е формулирана в отправеното заявление. Сочи, че информацията, достъп до която се иска, е служебна обществена информация, има подготвителен и спомагателен характер и на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до нея може да се ограничи. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Л. Секулов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила оспорваното решение. Оспорва претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и иска такова да не се присъжда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Л. Секулов, е отменил Решение № СОА18-РИ09-166 от 20.02.2018 г. на заместник – кмета на СО и е върнал е административната преписка на органа за произнасяне по постъпилото заявление вх. № СОА18-ЕВ01-274/14.02.2018 година. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Л. Секулов заявление вх. № СОА18-ЕВ01-274/14.02.2018 г., с което поискал предоставянето на следната информация: копие от протокола от публично обсъждане на проекта за бюджет на СО за 2014 г., което е проведено на 29.11.2013 година. Информацията се иска на хартиен носител. С оспореното Решение № СОА18-РИ09-166 от 20.02.2018 г. на заместник – кмета на СО достъп до информацията е отказан с мотив, че е налице основанието по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, защото исканата информация е свързана с оперативната подготовка при издаване на акт на Столичен общински съвет (СОбС) и няма самостоятелно значение. От правна страна съдът е приел, че СО е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Информацията, достъп до която се иска е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната и служебна по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 9 от ЗДОИ. С оглед посоченото от административния орган основание за отказ за предоставяне на информацията, съдът е изложил съображения, че поисканата от жалбоподателя (ответник по касация) информация не попада в обхвата на посоченото ограничение – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тя е служебна обществена информация и следва да бъде предоставена на заявителя. Изложил е и подробни съображения, че достъпът до служебна обществена информация, предвид чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължение на органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, а в случая такава преценка не е направена. Посочил е, че преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че СО е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и, че исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, който предвижда, че обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Изложените в касационната жалба съображения в обратния смисъл са неоснователни. Съдебната практика приема, че понятието обществена информация следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Информацията, достъп до която е поискан със заявление вх. № СОА18-ЕВ01-274/14.02.2018 г. е свързана с обществения живот в страната. Отразеното в протокола от публичното обсъждане на проекта за бюджет на СО за 2014 г. ще даде възможност на заявителя да се запознае с евентуалния дебат при приемането на бюджета, изразените мнения и позиции и т. н. и ще може да си състави мнение за проведеното обсъждане. Неоснователни са доводите на касатора, че заявлението не съдържа описание на исканата обществена информация, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа описание на исканата информация. В случая заявлението съдържа ясно и недвусмислено описание на информацията, която се иска, като е посочена и предпочитаната форма за предоставянето и. Ако органът е считал, че заявлението не отговаря на това изискване е следвало да поиска неговото уточняване, с оглед чл. 29 от ЗДОИ, след което евентуално да остави същото без разглеждане, нещо което той не е направил. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна.