Решение № 1864 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2012 г.

Решение № 1864 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14317/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на регионален инспекторат по образованието (РИО) - Хасково, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 189 от 17.10.2012 г., постановено по адм. дело № 215/2012 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово решение № 3/09.07.2012 г. Счита, че решението е недопустимо, като постановено по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването на отменения от съда акт. Алтернативно излага твърдения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли съда да го отмени. Ответницата, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, в частта й в която се твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Алтернативно, а в случай, че съдът приеме, че в тази част касационната жалба е неоснователна, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателно, поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Лиляна Вълчева от гр. Стара Загора против решение за отказа на Началника на РИО Хасково да й предостави обществена информация, обективирано в писмо с изх. № 1076/21.06-2012 г., което видно от представеното копие от извлечение от входящия регистър на РИО Хасково е подадена на 19.07.2012 г. С посоченото писмо Вълчева е уведомена, че постъпилото от нея искане на 08.06.2012 г. няма характера на искане за достъп до обществена информация, тъй като не съдържа описание на исканата такава, а само претенция за предоставяне на документи. На 10.08.2012 г. в изпълнение на дадените указания на съда с определение от 06.08.2012 г. за представяне на административната преписка в цялост РИО Хасково е представило и решение № 3/09.07.2012 г. на Началника на РИО Хасково, с което е отказано предоставянето на исканата от Вълчева обществена информация С последното на Вълчева е отказана исканата информация поради това, че исканата от нея форма на предоставяне "по електронен път" не била предвидена сред изчерпателно изброените форми в чл. 26, ал. 1 ЗДОИ. С молба от 28.08.2012 г. Вълчева уточнила, че оспорва именно решение № 3/09.07.2012 г. на Началника на РИО -Хасково. С обжалваното решение АС-Хасково е отменил именно това решение и е върнал преписката на ответника за ново произнасяне, като е дал указания органът да приложи относимите норми на ЗДОИ. Решението е правилно. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че в случая първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба. В случая Вълчева е подала заявление за предоставяне на информация по ЗДОИ на 08.06.2012 г., при което органът е следвало да постанови акт в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ до 22.06.2012 г. във формата определена в ал. 2 на цитирания законов текст. В случая, с писмо от 21.06.2012 г., което Вълчева е посочила като обжалван акт ответникът е уведомил заявителката, че в искането не се съдържа описание на исканата информация - т. е. същото не е в изискуемата от закона форма, но в нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ не е определил срок за отстраняване на нередовности на заявлението. Ето защо настоящият състав намира, че Вълчева е подала в срок жалба срещу мълчалив отказ на Началника на РИО - Хасково да й предостави исканата информация, като жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, тъй като обжалваното от нея писмо има съдържание на уведомление за констатирани нередовности на заявлението й. При постъпване на съда на комплектуваната преписка по заявлението на Вълчева е констатирал, че има постановен изричен отказ от стана на административния орган - във формата предвидена по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, при което в изпълнение на указанията му Вълчева е уточнила, че оспорва изричния отказ да й бъде предоставена исканата информация. Този отказ е съобщен на жалбоподателката, видно от приложеното копие от обратна разписка на 26.07.2012 г. - т. е. в хода на вече образуваното на 25.07.2012 г. съдебно производство образувано по жалбата й. Неоснователен е и наведеният довод, че за Вълчева не е налице правен интерес от оспорването на отказа да се предостави исканата от нея информация, тъй като същата й е била предоставена. В случая исканата от Вълчева информация е конкретизирана като искане да й бъдат предоставени постановените по нейни жалба с вх. № ГП-02/09.02.2012 г. и сигнали с № № ГПЧ03/13.03.2012 г. и 94ЛЛ-69/26.04.2012 заповеди, писма, протоколи и др. От това следва, че жалбоподателката желае да получи копие от постановени актове и съставените документи от администрацията на РИО Хасково по повод на нейните жалба и сигнали. Получените от нея писма с посочените по -горе номера от 08.03.2012 г., 12.04.2012 и от 31.05.2012 г. не са идентични с исканата от нея информация, тъй като не се предоставя исканата от нея информация. В случая исканата от нея информация е с характер на официална и служебна, тъй като се искат постановени началника на РИО Хасково актове, както и събраната в хода на административните производство, образувани по жалбата и двата сигнала на Вълчева служебна информация. Предвид така установените факти, настоящият състав намира, че правилно Административен съд Хасково е приел, жалбата на Вълчева за разглеждане като допустима, а постановеното решение, предмет на касационна проверка в настоящото производство е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В случая неправилно административният орган е приел, че исканата от Вълчева форма не попада в изброените в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗДОИ форми, тъй като в същата е предвидена форма за предоставяне на информацията на технически носител. В тези случаи, съгласно ал. 3 на чл. 26 ЗДОИ е предвидено, че когато заявителят е избрал исканата информация да му бъде предоставено във формата по чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗДОИ се определят техническите параметри за запис на информацията. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази разпоредба неправилно е приложена от органа като основание за отказ да се предостави исканата информация, доколкото основанията за отказ за предоставянето й са изчерпателно изброени в нормата на чл. 37 ЗДОИ. Посочвайки в решението като правно основание за отказ да предостави исканата обществена информация нормата на чл. 26, ал. 1 ЗДОИ органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Правилен е и изводът на съда, че обжалваният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като органът е установил, че в заявлението не е посочено ясно и конкретно исканата информация е следвало да приложи разпоредбата на чл. 29 ЗДОИ, като укаже на подателя в какво се изразява нередовността на искането му, като определи и срок за отстраняването й. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правил, а изводите на съда в обжалваното пред настоящата инстанция решение са правилно и подробно мотивирани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото на касатора не следва да бъдат присъждани претендираните разноски - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение