Решение № 6102 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2012 г.

Решение № 6102 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2118/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД със седалище и адрес на управление гр. Созопол, к. к. "Каваци", представлявано от Блага Димитрова Брайнова, изготвена от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството, адв. Донов, против решение № 1449/21.11.11 г. по адм. д. № 2112/10 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Началник РДНСК Югоизточен район, представляван от юрк. Стойков, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Златка Ангелова Шопова, Мара Ангелова Мишева, Цветанка Иванова Кираджиева, Ангел Иванов Карабаджаков, Калина Георгиева Димитрова, Златка Георгиева Паскалева-Баналиева, Николинка Тончева Лахнева и Райна Янкова Стоименова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като провери оспореното решение на основанията, изложени в нея и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮИР-12/07.09.10 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югоизточен район е наредил да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "Масивна сграда-ресторант "Емона", находящ се в поземлен имот с идентификатор 67800.54.44 по кадастралната карта на м. "Мапи", землище гр. Созопол. Задълженията за доброволно изпълнение на заповедта след влизането й в сила, респ. за заплащане разходите по евентуалното й принудително изпълнение са възложени на "Хелио-тур-с" АД, адресат на заповедта. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на "Хелио-тур-с" АД срещу така издадената заповед решение, Административен съд Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при изясненост на фактите и обстоятелствата по административната преписка, спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Мотивите на решението съдържат анализ на данните, установени в хода на административната преписка и събраните в съдебната фаза доказателства, вкл. писмени заключения, основно и допълнително на назначена по делото съдебно техническа експертиза. Въз основа на констатациите в тези заключения съдът е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ - едноетажна масивна сграда и по отношение на него не са налице условия за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационният довод за недопустимост на решението в частта относно лицата Шопова, Мишева, Кираджиева, Карабаджаков, Димитрова, Паскалева -Баналиева, Лахнева и Стоименова е основателен. Страни в производството по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи и при съдебното им оспорване са компетентният административен орган и адресатът на заповедта, чиито права и законни интереси се засягат от разпорежданията на административния акт и комуто с този акт се създават конкретни задължения. Участието в съдебното производство на трети лица, вкл. собствениците на терена, каквито са твърдяли че са изброените лица, е недопустимо, тъй като заповедта не засяга правната им сфера. Тези лица могат да реализират защита на свои евентуално нарушени права по общия исков ред, а не по реда на участие в административното производство като заинтересувани лица. Следва в частта, постановена при участието на тези лица и спрямо тях, обжалваното решение да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази част-прекратено. Основателен е и доводът относно липсата на яснота и конкретни мотиви във връзка с характеристиката на сградата. В обжалваната заповед последната е посочена като едноетажна масивна сграда без конкретизация на вложените материали, извършени строителни и монтажни работи и конкретни параметри- височина, помещения и пр. Подобни констатации липсват и в писменото заключение на съдебнотехническата експертиза, като характеристиката, с която сградата е отразена в изработени кадастрални планове е ирелевантна. В мотивите на обжалваното решение писменото заключение е подробно обсъдено и решаващите правни изводи относно неоснователността на оспорването почиват изцяло на становището на вещото лице. Писменото заключение обаче е прието в нарушение на императивното правило на чл. 200, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК, без вещото лице да е предупредено за отговорността, която носи за даване на невярно заключение и без да е снета самоличността му с оглед гарантиране правото на страните да поискат отстраняването му съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Тези нарушения, констатирани при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, препятстват възможността констатациите на вещото лице да бъдат обсъдени от настоящата инстанция, както и да бъде извършена преценка за законосъобразност на решаващите правни изводи, обосновали резултата на решението. Неспазването на цитираните императивни текстове сочи на нарушение на съществени съдопроизводствени правила в резултат на които решението се явява постановено при липса на доказателства. Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да проведе разпита на вещото лице в съответствие с процесуалните правила и в случай, че заключението се поддържа от вещото лице така, както е изготвено, вкл. приложения снимков материал, да бъде изяснена конструкцията на сградата - масивна или метална. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение