Решение № 2138 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2012 г.

Решение № 2138 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добрин Веселинов Панев против решение № 129 от 28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 161/2012 г. на Административен съд - Плевен. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно като страна в процеса е конституиран издателя на акта, а не началника на Първо РУП - Плевен, оспорената заповед е издадена без посочване на фактически и правни основания, както и че не са налице материалноправните предпоставки за задържането му. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - младши разузнавач към Първо РУП при ОД на МВР - Плевен, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Панев против заповед № 87/12.02.2012 г. на полицейски орган при Първо РУП, ОД на МВР - Плевен, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за 24 часа. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за задържането, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и съобразяване с неговата цел. Фактическата обстановка по делото е правилно установена. Оспорва се надлежното конституиране на полицейския орган като ответник в процеса, както и правните изводи на съда относно формата на акта, липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта и наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка задържане на лице за 24 часа от полицейските органи, за което има данни, че е извършило престъпление, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От доказателствата по делото безспорно се установява, че се води разследване по досъдебно производство № 31/2012 г. на Окръжна прокуратура - Плевен срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 от Наказателния кодекс (НК), като в рамките на същото постъпват данни за съпричастност към деянието на жалбоподателя и Антонио Колев. За събиране на доказателства за потвърждаване или отхвърляне на тази версия са извършени неотложни процесуално - следствени действия по претърсване и изземване на обитаваните от двете лица домове, като претърсването е извършено на 12.02.2012 г., от 08,20 ч. до 09,35 ч., а след него - в 09,50 ч. на същата дата полицейският орган разпорежда задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа. Обосновано съдът прави заключение, позовавайки се на одобрения от съдия от Окръжен съд - Плевен протокол, че извършеното следствено действие е за събирането на доказателства и изясняването на обективната истина по провежданото досъдебно производство. Задържането на жалбоподателя, продължило до 17,30 ч. на 12.02.2012 г., е свързано с осъществените процесуално - следствени действия по посоченото досъдебно производство. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат за срок не по - дълъг от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР. Задържането на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Обосноваването на съществуването на материалноправните предпоставки на разпоредбата чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на заповедта, е наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Нормата на ЗМВР не съдържа изискване досъдебното производство да е образувано срещу задържаното лице. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу конкретно лице или срещу неизвестен извършител. При налагането на принудителна административна мярка "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление от задържаното лице или съпричастие от негова страна при извършване на деянието. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка по делото и след анализ на събраните доказателства, съдебният състав прави обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. АС - Плевен извършва служебна проверка на акта съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК и излага аргументирани съображения по всички, направени в жалбата срещу оспорената заповед и в хода на процеса възражения от страните. Обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗМВР и съдържа реквизитите по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. Възражението, че в заповедта не са посочени правното и фактическото основание за прилагане на постановената мярка, е неоснователно. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа данни за възможно участие на жалбоподателя като извършител на престъпление по чл. 198 от НК. Налице са доказателства за образувано досъдебно производство № 31/2012 г. по описа на ОП - Плевен, което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Изпълнени са законовите предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - наличието на данни, обосноваващи предположение за евентуална съпричастност на жалбоподателя при извършването на конкретно престъпление - грабеж, са достатъчно основание за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Тази мярка се предприема с цел започване на разследване на вероятен извършител на престъпление или за проверка възможността разследваното деяние да е извършено от жалбоподателя като лице, осъждано за подобно престъпление, поради което не е необходимо тези данни да са пълни или категорични относно извършителя. Въпросът дали конкретно лице е извършител на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и относно неговата вина, подлежи на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на друго производство. Изложеният в касационната жалба довод, че в конкретния случай не са налице предпоставки за ограничаване правата на жалбоподателя чрез задържането му на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не може да бъде споделен. Заповедта е издадена с оглед данни за участието на жалбоподателя в извършването на престъпление, а мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като осигури явяването на лицето пред органите на досъдебното производство, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление, да се попречи на жалбоподателя да се укрие или да осуети наказателно преследване. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като свободата на жалбоподателя е ограничена временно на основание, предвидено в закона, с цел да се провери верността на данните относно неговото участие в разследваното деяние. Следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а наведените от касатора доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на неконкретизирана съдебна практика по приложение на Конвенцията, са неоснователни. Направеното в касационната жалба възражение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно конституиране на ответника по делото, също е неоснователно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая полицейският орган - издател на акта е правилно конституиран като ответник по жалбата. В съдебното производство е недопустимо да се конституира като страна вместо издателя на акта друг административен орган, вкл. и началникът на Първо РУП - Плевен, в чиято структура е полицейският орган. Като провежда съдебното производство с участието на надлежната страна, административният съд постановява съдебният акт при спазване на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК. В случая призоваването в процеса на Веселин Радков е в качеството му на полицейски орган, а не като физическо лице, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила при конституиране на ответника. Като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата срещу нея, Административен съд - Плевен постановява правилно решение. Не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК и не са налице основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение