Решение № 738 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2011 г.

Решение № 738 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 267, ал. 9 от ИК. Образувано е по касационна жалба на Сафет Салимехмед Халибрям, от с. Стоево, общ. Асеновград, против Решение № 2006/24.11.2011 г. по адм. д. № 2896/2011 г. на Пловдивския административен съд, с твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствата, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първото конкретно твърдение на жалбоподателя е, че при открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за оспорване истинността (съдържанието) на протокола на СИК № 89 от 23.10.2011 г. с. Стоево, общ. Асеновград административният съд в нарушение на процесуалните правила, не е допуснал назначаването и изслушване на съдебно-икономическа експертиза, чрез която след проверка на изборните книжа и повторно преброяване на всички подадени бюлетини да се установи действителния брой на подадените бюлетини, както и броя на действителните, респективно недействителните бюлетини за всеки от двамата кандидати за кметове на кметството с. Стоево. Следващото твърдение на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила е недопускането от негова страна до разпит като свидетели на лица които да установят, че членове на СИК са допуснали нарушения на разпоредбите на чл. 177 и чл. 202 от ИК като предварително раздаване на попълнени бюлетини на избиратели в нарушение разпоредбата на чл. 202 от ИК за личен и таен вот, както и за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 204, ал. 2 и 3 от ИК за гласуването на избиратели с придружители. С оглед така изложените твърденията в жалбата си прави искане обжалваното решение като неправилно да бъде отменено като и ВАС постанови решение по съществото на спора като отмени обжалваното решение на ОИК Асеновград и обяви избора за кмет на Кметството с. Стоево за недействителен. Ответникът по касационната жалба - ОИК Асеновград в писменото си становище от 10.01.2011 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в становището. Заинтересованата страна Ибрям Мустафа Шабан, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него правилно административния съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на решението на ОИК Асеновград за избор на кмет на Кметство с. Стоево, общ. Асеновград. Правилно според прокурора съдът е приел, че не са установени съществени нарушения на изборния процес. Излага съображения, че съдът в производството по проверка законосъобразността на административния на административния акт по определяне на изборния резултат не действа като орган по организация и провеждането на изборите и няма задължение за повторното преброяване на изборните бюлетини. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 2896/2011 г. на Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на Сафет Салимехмед Халибрям от с. Стоево, общ. Асеновград, в качеството му на кандидат за кмет на Кметство с. Стоево, общ. Асеновград, издигнат от Инициативен комитет, срещу Решение № 0008706/25.10.2011 г. на ОИК Асеновград, с което за избран за кмет на кметството с 207 действителни гласа е обявен Ибрям Мустафа Шабан, издигнат от ПП "ДПС". Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОИК поради допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 162, ал. 2 от ИК за гласуване с бюлетини не по установения стандарт и плътност, на чл. 177 от ИК за предварително попълнени и раздавани от член на СИК бюлетини, на чл. 202 от ИК относно принципа на личния и таен вот, на чл. 204 от ИК относно правилата за гласуване с придружител, на чл. 224 от ИК относно оформянето на секционния избирателен протокол в СИК № 89 с. Стоево и на чл. 225 от ИК относно действителността и недействителността на вота и отчитането на изборните резултати. Във връзка с доводите в жалбата е направил искане за назначаване на полиграфическа експертиза за произнасяне по въпроса дали бюлетините са по утвърдения от ЦИК образец, за тяхната плътността, прозрачност и дебелина, за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, което по същество да извърши проверка на избирателния списък-брой на избиратели и положени подписи а така също да се произнесе за броя на действителните и недействителните бюлетини по отделно за двамата кандидати, за наличие на разминавания между протокола на СИК и намерени в чувалите бюлетини и други такива. С оглед установяване на твърдяно от него незаконно мотивиране на избиратели от района на секционната избирателна комисия да гласуват в полза на другия кандидат, за начина на броенето и отчитането на бюлетините и резултатите от гласуването е направил искане да бъдат допуснати и разпитани свидетели при режим на довеждане. В съдебно заседание от 11.11.2011 г. се е отказал от искането за назначаване на съдебно-техническата експертиза тъй като е приел, че отчитането на бюлетините като действителни или недействителни е функция на съда а не на експертизата. С определение от същото съдебно заседание административния съд е отказал да бъде назначена съдебно-полиграфическата експертиза и да допусне до разпит като свидетели сочените от жалбоподателя лица. Съображенията му за това са били, че с оглед предмета на оспорването - решението на ОИК, това е недопустимо. Изложил е още съображения, че протоколът на СИК е официален документ и в съответствие с чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е недопустимо опровергаване на съдържанието му със свидетелски показания. В протокола не са отразени възражения и същият не е подписан с особено мнение от членове на СИК. Със същото определение съдът е открил производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК за оспорване истинността на протокола на СИК № 89 с. Стоево. С второ определение от същата дата административният съд е оставил без уважение и искането на жалбоподателя за повторно преброяване на всички бюлетини в секционната избирателна комисия. Съображенията му за това са, че правото на ръчно преброяване на бюлетините по ИК принадлежи единствено на СИК. Възприел е единствено да извърши проверка на отразените за недействителни в протокола на СИК 24 бр. бюлетини. На повторното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за назначаване на СИЕ съдът отново е оставил същото без уважение по съображения, че се цели повторно преброяване на всички бюлетини, каквото задължение за съда не съществува. С решението предмет на касационната жалба Пловдивския административен съд е потвърдил обжалваното решение на ОИК Асеновград. От 24-те обявени от СИК за недействителни бюлетини е приел, че тези приложени на л. 169 и 173, подадени за Сафет Халибрям и тези приложени на л. 170 и 176, подадени за Ибрям Шабан са действителни бюлетини, като обаче с оглед разликата от 20 действителните гласове в полза на Ибрям Шабан е приел, че тази промяна в броя на действителните гласове, не е в състояние да промени изборния резултат установен с решението на ОИК. По исканията на жалбоподателя за пълно преброяване броя на действителните и недействителните бюлетини административния съд с решението си е приел, че повторното преброяване е правомощие единствено на СИК. По изключение това е допустимо единствено в хипотезата на чл. 242, ал. 3 от ИК, когато ОИК установи несъответствие между фабричните номера на получения и предадения протокол от секционната избирателна комисия. В този случай СИК заедно с ОИК извършват преброяване на гласовете след приемането на протоколите на всички секционни избирателни комисии. Приел е още, че в производството по чл. 267 от ИК съдът няма задължение да извърши цялостна проверка за законосъобразността на проведения избор а контролът за законосъобразност се разпростира единствено по отношение на твърдяните от жалбоподателя нарушения на изборния процес, както и това дали същите нарушения са дали отражение върху изборния резултат, в случая до броя на действителните бюлетини спрямо двамата кандидати. В конкретния случай според съда, протокола на СИК е подписан без наличие на спорове за действителността на бюлетините, без бележки и възражения по тях от членовете на комисията, при липсата на възражения след откриване на изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването и при нормална обстановка. Протокола на СИК е подписан от всички членове без особени мнения. По искането за оспорване истинността на протокола на СИК по реда на чл. 193 от ГПК с решението си административния съд е приел, че в това производство е ограничен кръгът на доказателствените средства за това. Протоколът на СИК е официален удостоверителен документ и в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е недопустимо опровергаване на съдържанието му със свидетелски показания. По твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 204 от ИК - нарушения на правилата за гласуване с придружител, административният съд е приел, че в хипотезата на ал. 2 от цитираната разпоредба е допустимо по решение на секционната избирателна комисия гласуване с придружител, без придружаващи документи от ТЕЛК (НЕЛК). Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за недействителност на вота на 9 от избирателите, които са гласували с придружител, без за това обстоятелство в избирателния списък в графата "забележки" да са отразени имената на придружителя. Счел е, че вписването на тези обстоятелства - ЕГН и имената на придружителя са установени от списъка за допълнително вписване на придружителите, подписан от последните. С решението предмет на касационната жалба Пловдивския административен съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за предварително попълнени и раздавани на избирателите бюлетини от чл. на СИК, както и за гласуване с две бюлетини с цел недействителност на вота. Като краен резултат административния съд е приел, че всички сочени от жалбоподателя нарушения, не са били в състояние да доведат до промяна в изборния резултат между двамата кандидати, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената жалба и е потвърдил като законосъобразно решението на ОИК Асеновград. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и постановено при отсъствие на твърдяните с касационната жалба нарушения. На първо място, неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 193, ал. 1 от ГПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК относно искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза чрез която след проверка на изборните книжа и повторно преброяване на всички подадени бюлетини се оспори съдържанието на протокола на СИК № 89 с. Стоево, общ. Асеновград от 23.10.2011 г. за отразените в него резултати за действителните, респективно недействителни бюлетини подадени за всеки от двамата кандидати за кмет на Кметството с. Стоево. С определение постановено в съдебно заседание от 11.11.2011 г. по искане на жалбоподателя административния съд на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е открил производство по оспорване истинността на протокола на СИК № 89 с. Стоево, общ. Асеновград. Протоколът на СИК съставен и подписан от членовете на секционната избирателна комисия в качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ИК е официален документ удостоверяващ, че определени действия, факти, събития и резултати са се осъществили пред секционната избирателна комисия и са отразени така, както са се случили. В качеството си на официален документ, оспорване истинността на същия, в случая на отразените в него резултати от подадените действителни и недействителни бюлетини като цяло и в частност за двамата кандидати за кметове на кметството с. Стоево е допустимо с всички процесуалните средства предвидени по ГПК и АПК, доколкото това не е изключено със специални разпоредби. В съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, свидетелските показания са недопустими за опровергаване съдържанието на официални документи. При тази разпоредба обосновано и в съответствие с нея административния съд е отказал допускане до разпит на свидетели, чиито показания са насочени към оспорване съдържанието на протокола на СИК. Върховния административен съд намира за неоснователно и твърдението на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 194, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради отказа на съда да назначи съдебно-икономическа експертиза със задачите поставени на стр. 6 в жалбата до него. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая част от задачите поискани с експертизата са установени от съдържанието на протокола на СИК - броя на избирателите по избирателен списък, броя на гласувалите лица според подписите положени в избирателния списък, подписан ли е протокола на СИК от всички членове на същата, броя на гласувалите избиратели, равен ли е на броя на намерените бюлетини, а друга част от исканията не са от компетентността на исканата експертиза, като това какъв е броя на действителните гласове и как същите са разпределени между всеки един от кандидатите, колко на брой са недействителните бюлетини и как същите са разпределени по отделно за всеки от кандидатите и какво е основанието за тяхната недействителност, които въпроси са чисто правни и не са в компетентността на експертизата а единствено на съда. Що се касае до довода на жалбоподателя за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отказвайки повторно преброяване на всички подадени бюлетини - действителни и недействителни, Върховният административен съд (съобразявайки се решението на КС на РБ по к. д. № 8/2009 г.) счита, че повторното преброяване на бюлетините от съда е допустимо единствено в хипотезите, когато от съдържанието на протокола на секционната избирателна комисия може да се извлече информация за наличието на спор между членовете на комисията за действителността на гласовете (чл. 226, ал. 4 от ИК) или за ограничаване правата на застъпниците и кандидатите по чл. 101, чл. 192, ал. 2, чл. 193, ал. 1 и 2 и чл. 210 от ИК, за наличието на ненормална обстановка, при която е произведен избора, както и при противоречие между членовете на секционната избирателна комисия, надлежно отразени в протокола на СИК, относно действителността или недействителността на подадените бюлетини, които обстоятелства пораждат основателни съмнения за манипулиране на изборните резултати. В конкретния случай данни за такива нарушения липсват. В протокола на секционната избирателна комисия изрично е отразено, че между членовете на СИК няма спорове за действителността на бюлетините и взетите по тях решения, бележки и възражения от страна на членове от СИК, че след откриване на изборния ден и при установяване на резултатите от гласуването в секционната избирателна комисия, не са постъпили жалби и възражения, както и това, че изборите са протекли при нормална обстановка. Протокола на СИК е подписан без възражения или особени мнения от целия състав на СИК. При тези данни и обстоятелства обосновано административния съд е отказал повторното преброяване на всички подадени бюлетини. Върховния административен съд и друг път е имал възможност да отбележи, че повторното преброяване на всички бюлетини от страна на съда го превръща в изборна администрация, какъвто не е замисъла на съдебния контрол в изборния процес. В Изборния кодекс персоналното и ръчно преброяване на бюлетините е допустимо единствено от членовете на СИК. По изключение това е допустимо да се извърши съвместно с ОИК в хипотезата на чл. 242, ал. 3 от ИК. ОИК извършва проверка действителността на бюлетините единствено въз основа на резултатите отразени в протоколите на СИК и никога лично. Съдът при осъществяване на контрол за законосъобразност върху решението на ОИК за определяне на изборния резултат може да извърши проверка относно действителността на бюлетините за които е налице спор между участниците в изборния процес а не по отношение на всички бюлетини, които в някои случаи могат да бъдат и стотици хиляди, за да установи тяхната действителност или недействителност и разпредели същите между съответните кандидати. Това е задължение единствено на изборната администрация в лицето на СИК. На следващо място, Върховният административен съд намира за неоснователно и твърдението на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказвайки допускането до разпит като свидетели на лица, които да установят, че членове на СИК с. Стоево са допуснали нарушение на разпоредбите на чл. 177 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ИК - за раздаване на избиратели на предварително попълнени бюлетини, както и за гласуване на избиратели с придружители. От жалбата и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание проведено на 11.11.2011 г. е видно, че става въпрос за едно лице - Дюрие Мемхмед, на което според него е дадена предварително попълнена бюлетина със знака "Х" за кандидата за кмет Ибрям Шабан. От съдържанието на жалбата по този повод се установява, че след възражение от страна на избирателя предварително дадената му бюлетина е анулирана и на избирателя е дадена нова бюлетина, с която същата е гласувала повторно. С жалбата се твърди и за втори аналогичен случай с избирателя Фатмегюл Емин Моллахалим. При разлика в действителните гласове между двамата кандидати от 20 бюлетини съдът, отказвайки допускането до разпит на посочените от жалбоподателя свидетели, не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като показанията на исканите свидетели дори и при основателност на твърденията на жалбоподателя, не биха довели до промяна в изборния резултат между двамата кандидати. За неоснователно се възприема и твърдението на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на разпоредбата на чл. 204, ал. 2 и 3 от ИК. Цитираната разпоредба от кодекса регламентира правилата за гласуване с придружител. С касационната жалба се твърди, че в нарушение на цитираната разпоредба 9 избиратели от СИК са гласували с придружител по решение на СИК, без представянето на копие от документа на ТЕЛК (НЕЛК) за наличието на увреждания на опорно-двигателния апарат или на зрението на избирателя, които не му позволяват да извърши сам необходимите действия при гласуването. Алинея 2 на цитираната разпоредба от ИК по изключение допуска гласуване с придружител и без наличието на копие от цитираните документи, когато за това е налице решение на СИК. С оглед естеството и характера на изборния процес Върховния административен съд в практиката си приема, че решение в тази насока е налице и когато това е взето устно от членовете на СИК. Допускайки до гласуване на такъв избирател с отразяване на изискуемите се за това данни в избирателния списък на него и придружителя, се презюмира за взето от страна на СИК решение в тази насока. Що се касае до твърдението на касатора, че в графата "Забележки" на избирателния списък срещу името на избирателя чл. от СИК е отразил единствено ЕГН на придружителя а не е отразил и трите му имена, Върховния административен съд не намира това са съществено нарушение. Така е защото към избирателния списък е приложен Списък за допълнително вписване на придружителите в изборите за общински съветници и кметове на 23 Октомври 2011 г. от който е видно, че в него като придружители са вписани трите имена на 9 лица с отразяване на тяхното ЕГН, постоянен адрес, документ за самоличност и подпис на придружителите. Съпоставянето на ЕГН на съответния придружител вписано в избирателния списък с имената и ЕГН на лицата посочени в списъка за допълнително вписване на придружителите показва пълно съвпадение на лицата отразени в двата списъка. При това положение се касае до формално нарушение допуснато от СИК в избирателния списък, което не опорочава вота на лицата гласували с придружител. С оглед всичко изложено Върховният административен съд намира, че при постановяване на обжалваното решение от Пловдивския административен съд, не са допуснати твърдяните от касационния жалбоподател съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 267, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - четвърто отделение