Решение № 14473 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2018 г.

Решение № 14473 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Мазандарани, гражданин на [гражданство], чрез процесуалния си представител адв. Тинчев против решение № 7724/14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 11851/2017 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касационният жалбоподател, се явява лично и с адв. Тинчев, който поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени устно в хода по същество и в допълнително представени писмени бележки. Представя нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, редовно призован, се представлява от юрк. Миланова, която оспорва касационната жалба, представя справка за актуалното положение в Ислямска република Иран, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на М. Мазандарани, гражданин на [гражданство], срещу решение № 16608/6.10.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Мазандарани срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю относно причините същият да напусне държавата си по произход- [държава по произход], обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне в държавата от която е дошъл. Приел е, че посоченият от чужденеца мотив за напускане на [държава по произход] не е по причина на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, поради което не е релевантен за предоставянето на статут на бежанец. Позовавайки се на противоречивата бежанска история на Мазандарани, съдът, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми, както и от съдържанието на даденото от чужденеца интервю, е приел, че спрямо Мазандарани не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак и в Иран към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на М. Мазандарани на хуманитарен статут – липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на приложените по делото справки за актуалното състояние в Иран – л. 19 и л. 23 от адм. дело 11851/2017 г. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на обжалваното решение. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Мазандарани факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход- [държава по произход]. Правилно административният съд е посочил в мотивите на оспорения съдебен акт, че посоченият от Мазандарани мотив за напускане на [държава по произход] не е свързано с нито един от признаците по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От противоречивата му бежанска история не се установява, спрямо него да са предприети някакви реални действия на преследване, нито от страна на държавен орган, нито от организация, на която държавата да не желае или да не може да противодейства. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мазандарани за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Нито в представените в хода на първоинстанционното производство от ДАБ справки за актуалната ситуация в Иран, нито в справката представена в хода на настоящото касационно дело, се установява такова отношение, което да съставлява основателна заплаха живота или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно и обосновано, административният съд е потвърдил отказа и относно предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, предвид служебните данни за положението в страната на произход [държава по произход]. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение