Решение № 16080 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2010 г.

Решение № 16080 от 30.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Димитров Панков от гр. Пазарджик срещу решение № 9655 от 12.07.2010 г., постановено по административно дело № 2714/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висш съдебен съвет, в писмено становище от процесуалния представител Силвия Илиева оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд, седмо отделение по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е оспореното от Ангел Димитров Панков решение № 54.2 по протокол № 6 от 11.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като заместник-административен ръководител на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик", на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод, че е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му с ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 4.05.2009 г.), мотивирали Висшият съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 съдът е констатирал, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ и съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава I ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 65/2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Ангел Димитров Панков дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е адекватно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че осъществените телефонни контакти между прокурор Ангел Димитров Панков и лицето Красимир Георгиев съставляват действия, които водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в обществото, с което се наруша правилото на т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с Решение на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г.). Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с основателните искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. По безспорен начин е установено, че с поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 5.6 от КЕПБМ, която го задължава като магистрат да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. С тях същият е накърнил авторитета и на съдебната власт като стожер и гарант на морала в държавата. Предвид на това, същият се явява нарушител по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ (в действащата от 4.05.2009 г. редакция), за което му е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 5 от същия закон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални нарушения, изразили се в несъобразяване с изложените от него доводи и искания за разпит на 19 броя свидетели, по който начин е било нарушено правото на защита на касатора. Отказът да бъдат призовани същите е правилен. Чрез тях се цели да се докаже (противно на твърдяното от касатора пред дисциплинарния състав) че телефонът, който е на прокуратурата е ползван от съпругата му, която е провеждала и всичките разговори с лицето Красимир Георгиев. Както по време на делото, така и допълнително представените с касационната жалба писмени доказателства не могат да опровергаят извода, че разговорите с посоченото лице, които са били интензивни преди конкурса и най-вече в деня на провеждането му, са във връзка с неправомерно лобиране, доказващо извършеното дисциплинарно нарушение. Неоснователни са доводите за порок на обжалваното решение във връзка с извода за мотивираност на решението на ВСС, с което е санкциониран дисциплинарно жалбоподателят. Съдът правилно е приел, че мотивите за налагане на наказанието може да се съдържат в съпътстващата документация по дисциплинарната преписка, като по определение от чл. 320, ал. 4 от ЗСВ за мотиви на решението на ВСС се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на ВСС. В решение № 10-00-010/8.02.2010 г. на дисциплинарния състав, разгледал образуваното срещу касатора дисциплинарно дело № 65/2009 г. се съдържат подробни фактически и правни обстоятелства, въз основа на които е прието да се предложи на ВСС да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. Установените факти не са били опровергани с допустимите процесуални способи и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. Тричленният състав правилно е посочил, че при определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт му е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност като заместник-административен ръководител на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик. При точен и коректен анализ на доказателствения материал съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,