Решение № 9563 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2009 г.

Решение № 9563 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Сил Инвест"ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Антония Атанасова Стоянова, против решение № 1719/15.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2480/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 03003310/24.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода, че процесните фактури не удостоверяват реални доставки на услуги и че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Сил Инвест"ЕООД против ревизионен акт № 03003310/24.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 216/02.07.2008 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, в която за данъчен период м. 12/2006 г. на дружеството е определен за внасяне ДДС в размер на 10520 лв. и лихви в размер на 1792, 51 лв., в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 11992, 54 лв. по доставки от "Флаундърс 77"ЕООД. Осъдил е жалбоподателя за заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 586, 25 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания ДРА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 11992, 54 лв. по фактури №№ 201, 213 и 220 от 29.12.2006 г., издадени от "Флаундърс 77"ЕООД с предмет на доставките "СМР по договор". Правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС, поради това че не е установено реалното извършване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. При насрещната проверка на доставчика е установено, че данъкът е начислен и е внесен по "ДДС сметка". Между ревизираното лице и "Флаундърс 77" ЕООД е сключен договор за извършване на подизпълнителски СМР от 15.07.06 г., съгласно който последният се е задължил да изпълни следните видове работи: изолация с вибран на СОУ"Св. Кл. Охридски" - 270 кв. м., на V-та езикова гимназия - 280 кв. м., архитектурно строителство и ВиК по сградите на СУПЗ "Д-р А. Железкова", Дом за стари хора "Гергана", Дневен дом за деца и младежи с умствена изостаналост, домашен социален патронаж, ремонт на ел. инсталация и ВиК инсталация, преасфалтиране, доставка и монтаж на нова портална врата, детски люлки, пейки и др. СМР на детска ясла № 5. Въпросният договор не е представен по делото, въпреки указанията на съда. Представен е договор от 31.07.2006 г. между "Флаундърс 77"ЕООД и "Цветотрейд"ЕООД като подизпълнител и приемо-предавателен протокол между същите за извършени СМР от 31.08.2008 г., съдържащ само описание на възложените за изпълнение работи на стойност 59612, 70 лв. При насрещната проверка на "Цветотрейд"ЕООД е установено, че е издадена фактура № 1000012150/18.12.2006 г. с предмет "СМР по договор" на стойност 52600 лв. и ДДС-10520 лв., като цената е платена в брой с ПКО, без касов бон. Относно кадровата обезпеченост на дружеството да извърши процесните СМР са представени 7 бр. граждански договори с физически лица с възнаграждение по 1000 лв. месечно, на които не са плащани вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО, а три от лицата през периода 08.05-30.09.2006 г. са работили по трудови договори с други фирми. Предвид установеното от фактическа страна съдът е приел за обосновани изводите на органите по приходите, че не са осъществени доставки по процесните фактури, поради това че безспорно прекият доставчик "Флаундърс 77"ЕООД не разполага с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките и същевременно липсват доказателства за изпълнение на СМР от подизпълнителя "Цветотрейд"ЕООД. В тази връзка съдът е изложил, че не е установено плащането на данъчната основа по фактурите, след като фактурите не са придружени с касови бонове, а освен това липсват счетоводни записвания по Дт сметка 501 - каса в лева (Кт сметка 411 - клиенти. Приел е, че не са представени доказателства подизпълнителят да е разполагал с възможността за изпълнение на уговорените СМР, както и действителното плащане на възнаграждение на работниците, тъй като освен ПКО няма доказателства за счетоводно отразяване на разходите. Липсват също доказателства за закупуване на материали за извършените СМР, както и за монтираните детски люлки. По съображения в този смисъл съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт. Касационният състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да се извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. В случая е установено, че строително-монтажните работи, за които са издадени процесните фактури са обективно извършени и съществуват, като спорът е относно това, дали те са извършени от издателя на фактурите, респективно от негов подизпълнител. Оплакванията в касационната жалба са свързани с преценката на събраните по делото доказателства и изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостоверените с фактурите доставки на услуги. Изложените от съда съображения в тази връзка са последователни и подробни, направените изводи - обосновани, поради което се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът не е допуснал игнориране на доказателства, нито превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, поради което не е налице необоснованост на фактическите изводи. Безспорно е по делото, че процесните строително-монтажни услуги не се осъществени от прекия доставчик - издател на процесните фактури "Флаундърс 77"ЕООД. Твърденията на ревизираното лице, както и самия доставчик при извършената насрещна проверка са, че фактурираните доставки на СМР са осъществени от подизпълнител "Цветотрейд"ЕООД, с който "Флаундърс 77"ЕООД е сключил договор от 31.07.2006 г. При преценката относно действителното изпълнение на СМР услугите от "Цветотрейд" ЕООД правилно е обсъдено плащането по фактурата, издадена от последния, както и съдържанието на приемо-предавателния протокол. Според твърденията на жалбоподателя плащането е извършено в брой с ПКО, но към издадената фактура № 1000012150/18.12.2006 г. не е приложен фискален бон, с който следва да бъде доказано действителното осъществяване на разхода. Същевременно в самата фактура е посочено, че плащането е комбинирано, т. е. по банков и касов път, но не са представени доказателства за плащане на част от сумата по банков път. Наред с това не са представени поисканите от доставчика "Цветотрейд" ЕООД счетоводни сметки, включително извлечения от сметка 501 - каса в лева, от която би могло да се установи дали е осъществено съответно счетоводно отразяване на плащане на сумата в брой. Затова първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано плащането на цената по доставката на СМР по фактурата, издадена от "Цветотрейд"ЕООД на "Флаундърс 77"ЕООД. Следва да се отбележи, че извод за липса на реални доставки не може да бъде направен само поради липсата на плащане на данъчната основа на доставките, но в конкретния случай този факт има значение на косвено доказателство, обосноваващо извода за липса на доставка. Плащането на насрещната престация, в случая - парична, е един от елементите по определението за доставка, дадено в чл. 6 ЗДДС, а според чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС плащането, когато е осъществено и предхожда датата на изпълнение на услугата, представлява данъчно събитие и е основание за начисляване на данък и съответно - за приспадане на данъчен кредит. Правилно също така органите по приходите и съда са обсъдили дали "Цветотрейд"ЕООД има кадрова обезпеченост за изпълнение на процесните СМР. Кадровата обезпеченост за извършване на услугите предполага доставчикът да разполага с работници - по трудов или граждански договор, които притежават необходимата професионална квалификация за извършване на конкретната дейност. Освен това броят на наетите работници следва да бъде съобразен с обема на СМР, които са описани като осъществени в протокола за приемане на извършени работи, като се държи сметка и за срока, през който тези работи са извършени - считано от датата на подписване на договора - 31.07.2006 г. до датата на подписване на приемо-предавателния протокол - 31.08.2006 г. От доказателствата по делото се установява наемане на 7 работници по граждански договор, 3-ма от които през посочения период, включващ и месец 08/2006 г., са били наети по трудови договори в други дружества. В случая също липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се установява плащане на възнаграждения на работници, тъй като са представени само РКО и липсват доказателства за счетоводно отразяване на разходи за тези възнаграждения, освен това за наетите лица не са правени задължителните здравни и осигурителни вноски. Във връзка с фактическото изпълнение на СМР услуги правилно е преценена липсата на каквито и да било доказателства за закупуване на материали и за отчитане на разходи за тези материали. Възражението на касатора, че не може да се прави извод за липса на реални доставки на СМР, след като резултатът от тези доставки обективно съществува, е неоснователно. Спорът по делото е свързан с осъществяване на СМР от дружеството, посочено като доставчик по процесните фактури, по които получател е ревизираното лице, респективно от подизпълнител. Както вече се посочи по-горе, изводът, че доставките на СМР по процесните фактури, макар и обективно изпълнени, не са осъществени от "Флаундърс 77"ЕООД, нито от дружеството посочено за подизпълнител - "Цветотрейд"ЕООД, е изграден на обективно, последователно и логично обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и твърденията на страните, поради което е правилен и се споделя от настоящия състав на съда. Предвид изложените съображения, касационният състав на съда намира, че по делото не е доказано реалното осъществяване на удостоверените с процесните фактури доставки на услуги от лицето, посочено като доставчик в издадените фактури. Като е достигнал до същите изводи решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не се присъждат разноски за настоящото производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,