Решение № 362 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2013 г.

Решение № 362 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от СДВР- София чрез юриск. Чакова срещу решение № 6949 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 4353/2012 г. по описа на АС-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Съдът неправилно бил приел липса на която и да било от материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Според касатора налице била първата хипотеза на цитирания по-горе законов текст- Росен Иванов бил паркирал автомобила си в самото кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, с което бил нарушил правилата за движение по пътищата, в частност забраната по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. По горните съображения СДВР моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява. Ответникът, Росен Иванов Иванов от гр. София, редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното решение по съображения, изложени в писмени бележки. Ответникът, полицай от група "ПГ"- сектор втори при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Росен Иванов Иванов от гр. София принудителна административна мярка, предприета по отношение на него на 28.03.2012 г. -"преместване на паркирано ППС-лек автомобил "Форд", модел "Фокус" с регистрационен номер СА 5417 МХ без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", наложено с разпореждане в устна форма, издадено от длъжностно лице полицай Костадин Мичев от група "Пътна полиция", сектор 2 в СДВР и е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Росен Иванов Иванов обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на отменената ПАМ в размер на 33.00 лв . За да стигне до този резултат, Административен съд - София град е приел, че оспорената ПАМ " преместване на паркирано ППС без знанието на собственика", макар издадена от компетентен орган и в допустимата устна форма, е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което е незаконосъобразна. В докладната записка на дежурния полицай, обосноваваща наложената ПАМ, не е посочено конкретното основание за налагането й - не е посочена коя точно хипотеза на чл. 171, т. 5 е налице. На база фактическите твърдения на страните по делото относно мястото на паркиране на преместения автомобил, съдът е стигнал до извода, че наложената ПАМ е с правно основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Анализирайки подробно същността на ПАМ от гледна точка на теорията и съдебната практика, съдът е обосновал изключителния характер на правните норми, предвиждащи налагане на ПАМ и необходимостта от стриктното им и ограничително тълкуване. Предвид горното, АССГ е приел, че не е налице нито една от предвидените в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ. Не е налице първата хипотеза на този законов текст - макар автомобилът на Иванов да е бил паркиран в нарушение на правилата на движение - в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, същият не е паркиран на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС. Не е налице и втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - липсват данни паркираният автомобил да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Въпреки дадените от съда на административния орган изрични указания, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК негова е тежестта да установи съществуването на фактическите основания на акта, същият не е представил доказателства за създаване на опасност за движението или препятстване преминаването на другите участници в него. Паркирането на автомобила на Иванов в нарушение на забраната по чл. чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП не обосновава автоматично, че същото създава опасност за движението или пречи на преминаването на другите участници, тъй като тази хипотеза е регламентирана самостоятелно и отделно в чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По горните съображения АССГ е отменил като незаконосъобразна наложената на Иванов ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Жалбоподателят на основание чл. 204, ал. 2 от АПК е предявил заедно с оспорването на ПАМ и иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 лв - такса евакуиране и такса паркинг. Съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразна административен акт, настъпили са реално претендираните от Иванов вреди и същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с принудителното преместване на собствения му автомобил, поради което съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил СДВР да заплати на Росен Иванов обезщетение за имуществени вреди в размер на 33.00 лв. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно съдът е приел, че обжалваният административен акт - принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон. Обоснован е изводът на съда, че в конкретния случай извършеното от Иванов паркиране на лек автомобил, макар и в нарушение на правилата за движение, не попада в нито една от хипотезите на чл. чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, поради което не са налице материалните предпоставки за налагане на този вид ПАМ. Неоснователни са доводите на касатора за противоречие на съдебното решение с материалния закон, тъй като съдът неправилно бил квалифицирал паркирането на ППС в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП като нарушение, което не попада в хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от същия закон. Правилно АССГ, базирайки се на същността на принудителната административна мярка като форма за упражняване на държавна власт и принуда, е приел, че същата, доколкото въздейства пряко и непосредствено върху правната сфера на адресата си, следва да се прилага стриктно и ограничително. В този смисъл стриктно и ограничително следва да се тълкуват и материалноправните основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - обстоятелството, че лекият автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, не е предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б", тъй като в първата хипотеза на тази правна норма следва да е налице и още една кумулативна предпоставка - паркирането да е извършено на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано ППС. Видно от схема за организацията на пътното движение на ул. "Алеко Константинов" в участъка между ул. "Оборище" и ул. "Султан тепе", гр. София на Столична община, на мястото на паркиране на автомобила не е бил поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за възможност за принудителното му преместване. Не е налице и втората, предвидена в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, хипотеза за налагане на процесната ПАМ - автомобилът да е паркиран по начин, създаващ опасност или правещ невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неоснователни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи, че във всички случаи на нарушаване забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е налице паркиране, което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Правилни в тази връзка са развитите от съда в мотивите на решението и от Иванов в писмената му защита съображения, че забраната за паркиране, създаващо опасност или възпрепятстващо останалите участници в движението, е уредена в отделна точка на чл. 98 от ЗДвП -т. 1 - и по волята на самия законодател не съвпада със забраната по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Поради това паркирането на по-малко от 5 метра от кръстовище само по себе си не е доказателство, че същото създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Наличието на такава опасност или невъзможност следва да бъдат доказани от административния орган, издал ПАМ, каквито доказателства липсват по делото. С оглед гореизложеното обосновано АССГ е приел, че наложената на Росен Иванов принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е незаконосъобразна и е отменил същата. Правилно съдът е приел, че съединеният с жалбата иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ също се явява основателен и е осъдил СДВР да заплати на Иванов обезщетение за претърпени от него в резултат на отменения административен акт имуществени вреди в размер на 33.00 лв. Обосновани са изводите на съда за наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден при и по повод упражняване на административна дейност, за ищеца са настъпили реално претендираните имуществени вреди и вредите са пряк и непосредствен резултат от отменената ПАМ. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение