Решение № 13470 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7234/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, подадена чрез гл. юрк. Янкова срещу решение 1079 от 07.06.2024 г. постановено по адм. дело 294/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което по жалба на И. ЕООД е отменено решение peг. 32-490726 от 26.07.2023 г. на директора на ТД Митница Русе и ТД Митница Русе при Агенция Митници е осъдена да заплати на И. ЕООД, представлявано от управителя Ю. Димитров, направените по делото разноски в общ размер от 1 550 лв. Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като обосновава наличие касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът се е позовал неправилно на съдебна практика на СЕС по съединени дела С-29/13 и С-30/13, тъй като решението по преюдициалното запитване касае различни факти и право. Неправилно е прието, че митническите органи не са доказали основателността на съмненията относно размера на митническата стойност, тъй като тези съмнения се обосновават от получените писма от Службата за митнически и граничен контрол на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ. Изложени са съображения, че цената на моторното превозно средство, декларирано при изнасянето му от САЩ е в размер на 8 500 USD, която сума кореспондира с данните от митническото оформяне, като е налице съвпадение на данните за изпращач, превозвач, Bill of Lading, данни за МПС, номер на регистрационен талон, видна е и връзката с вносителя, въз основа на което митническата стойност е определена правилно от митническия орган на основание чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза (МКС). При съобразяване на текста на параграф 2 от чл. 70 на МКС за договорна стойност се счита общата сума, която купувачът е платил за придобиването на стоката. Поради липсата на платежен документ, от който да е видно реалното разплащане според класатора следва да се приеме, че сумата от 8 500 USD представлява общата платена цена. Касаторът счита, че не става ясно, защо съдът е приел, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС и следва остойностяването на внесените стоки, да се извършва по реда на чл. 74 от съшия кодекс при последователно прилагане на методите в чл. 74 МКС докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоката. Касаторът иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против оспорения митнически акт. Претендира разноски по делото. При условие на евентуалност, изразява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и касационно производство, поради което при неблагоприятен изход иска размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален, съобразно материалния интерес на спора. Ответникът И. ЕООД, чрез адв. Ичев, оспорва подадената касационна жалба. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък, в размер на 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.211, ал1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество на спора настоящият състав съобрази следното: Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било решение 32 490726 от 26.07.2023 г. на директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да бъде приета митническата стойност на стоката употребявано четириколесно UTV, катастрофирало и не е в движение, марка: CAN-AM, модел: Maverick X3, шаси 3JBVXAW21JK000098, декларирана с митническа декларация (МД) MRN 20BG004311002061R0/09.09.2020 г. в размер на 2 132.36 лв.; определена е нова митническа стойност в размер на 14 097.14 лв. на основание чл. 70 МКС и нова данъчна основа в размер на 15 626.85 лв. на основание чл. 55 ЗДДС; посочено е, че МД следва да се коригира като: ЕД 8/16 Статистическа стойност и Митническа стойност следва да се коригират ведно с размера на дължимите държавни вземания, както следва: 4/14 Цена на стоката/Сума лв. 13 931.58; 8/6 Митническа стойност лв. 14 097.14; определена е обща стойност на задълженията за доплащане на мито в размер на 1 196.47 лв. и ДДС в размер на 2 632.25 лв. На 09.09.2020 г. И. ЕООД, в качеството си на получател на стока е декларирал режим Допускане за свободно обръщение пред Митническо бюро Троян несъюзна стока, описана в елемент от данни 6/8 по МД с MRN 20BG004311002061R0 - употребявано четириколесно UTV, катастрофирало и не е в движение, марка CAN-AM, модел Maverick ХЗ, тип: бензин; дата на първа регистрация : 2018.01.02, брой места: 4, товароносимост 400, цвят: сив; работен обем: 900 куб.см; мощност на двигателя : 172.0 HP/SAE; фабричен номер на двигател: не се чете, фабр. на шаси: 3JBVXAW21JK000098, код по ТАРИК - 8703 21 90 00, държава на изпращане САЩ, като декларираната митническа стойност е левовата равностойност на 1 200 USD - 2 132.36 лв., при условие на доставка FCA. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито 213.24 лв. и ДДС 493.12 лв. Със Заповед ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. на директора на ТД Митница Русе е било наредено на длъжностни лица от ТД на Митница Русе да извършат проверка в рамките на последващ контрол на основание чл. 48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и във връзка с поставянето на стоки под митнически режим за допускане за свободно обръщение, на И. ЕООД. Съгласно цитираната заповед, проверявания период бил от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г. Заповедта е връчена на дружеството на 17.11.2021 г. В резултат на извършената проверка по чл. 84а ЗМ, е бил изготвен Доклад BG004000/1/13/24.03.2022 г. (peг. 32- 97828/24.03.2022 г.), който бил получен от управителя на дружеството на 30.03.2022 г. С възлагателно писмо peг. 32-412781/29.11.2022 г., директорът на ТД Митница Русе е възложил на Н. Ганев - вещо лице от списъка на Окръжен съд гр. Велико Търново, притежаващ сертификат за оценителна правоспособност рег. 300100470/14.12.2009 г. на КНОБ, да извърши справедлива пазарна оценка на движими активи, а именно: употребявани моторни превозни средства, митнически оформени в митнически пункт Пристанище Свищов и поставени под режим допускане за свободно обращение от И. ЕООД, които са включени в обхвата на проверка по чл. 84а ЗМ, възложена със Заповед ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. Експертът е представил доклад за пазарна оценка на посочените във възлагателното писмо 19 броя МПС, като по МД MRN 20BG004311002061R0 е определил пазарната стойност на употребяваното четириколесно UTV, марка CAN-AM, модел Maverick ХЗ, с фабр. на шаси 3JBVXAW21JK000098 в размер на 13 389 лв. С писмо с peг. 32-94456/10.03.2023 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, ТД Митници Русе към Агенция Митници започва последващ контрол на декларирането на посоченото в МД MRN 20BG004311002061R0 превозно средство. Посочено е в писмото, че на основание чл. 26 АПК, ТД Митница Русе започва административно производство по оспорване и промяна на митническа стойност за стоката декларирана във въпросната митническа декларация и в съответствие с доклада за пазарна оценка на превозното средство. В писмото е посочено, че на основание чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС и на основание чл. 8, §1 от Делегиран регламент на (ЕС) 2015/2446 на Комисията, дружеството има право в тридесетдневен срок да изрази становище, като след изтичане на този срок ще бъде издадено решение на административния орган. Писмото е получено от дружеството на 28.03.2023 г. В дадения срок е дружеството е подало възражение. С писмо рег. 32-170646/05.05.2023 г. дружеството било уведомено, че в хода на производството за оспорване и определяне на нова митническа стойност по процесната МД са били установени нови факти и обстоятелства, във връзка с кореспондения между Агенция Митници и Службата за митнически и граничен контрол на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ. Посочено е, че Електронната износна информация за превозни средства изнесени от САЩ е американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и в нея е декларирана стойността на стоката, при износ за конкретна държава членка на Съюза. В тази връзка е посочено в писмото до дружеството, че в съответствие с чл. 70 МКС е установено за процесната стока, идентифицирана в ЕЕI, че цената на превозното средство, документирано при изнасянето му от САЩ е в размер на 8 500 USD. Посочено е, че на основание чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС и на основание чл. 8, § 1 от Делегиран регламент на (ЕС) 2015/2446 на Комисията, дружеството има право в тридесетдневен срок да изрази становище, като след изтичане на този срок ще бъде издадено решение на административния орган. Това писмо е било получено от дружеството на 30.05.2023 г. На 26.07.2023 г. било издадено процесното решение рег. 32-490726 на директора на ТД Митница Русе, с което за МД MRN 20BG004311002061R0/09.09.2020 г., митническият орган на основание чл. 29, във вр. чл. 22, пар. 1, чл. 48, чл. 70, чл. 77, пар. 1, във вр. чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, във вр. чл. 102 МКС, във вр. чл. 140 РИ, чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1 ЗМ, чл. 54, 55 и 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 1 АПК е отказал приемането на декларираната митническа стойност на стоката по МД, като е била определена нова митническа стойност на стоката по митническата декларация в размер на 14 097.14 лв. и нова данъчна основа в размер на 15 626.85 лв., на основание чл. 55 ЗДДС. С посоченото решение търговецът е бил задължен в 10-дневен срок от получаване на решението, да доплати дължимите държавни вземания до размера на митническото задължение и ДДС, както следва: мито - 1 196.47 лв. и ДДС - 2 632.25 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, пар. 2 МКС, във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗДДС, считано от датата на възникване на задължението 09.09.2020 г. до датата на уведомяването, както и да се начисли лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок по чл. 108, пар. 1 МКС до датата на ефективното плащане. Относно гореописаните факти и обстоятелства митническия орган е приел, че съгласно чл. 70, параграф 2 от МКС, за договорна стойност се счита общата сума, която купувачът е платил за придобиването на стоката и в случая, поради липсата на платежен документ, от който да е видно реалното разплащане. Поради това, митническият орган е приел, че сумата от 8 500 USD представлява общата платена цена от И. ЕООД за превозното средство по горепосочената МД. От тази стойност на основание чл. 70 МКС е била определена новата митническа стойност на превозното средство в размер на 14 097.14 лв. и нова данъчна основа по чл.55 от ЗДДС в размер на 15 626.85 лв., като така определените нови митническа стойност и данъчна основа са послужили за основа за изчисляване на следните дължими държавни вземания: мито (10 %) - 1 409.71 лв. и ДДС (20 %) - 3 125.37 лв., като в оспореното решение административния орган е отчел като погасени (заплатени при вноса на стоката) мито в размер на 213.24 лв. и ДДС в размер на 493.12 лв. Пред административният съд е прието заключение по съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Вещото лице е дало заключение, че процесното МПС е закупено от продавача Global Auto Exchange LLC, за което е била издадена инвойс-фактура 2519 от 12.06.2020 г. (л. 49 от делото), като посочената във фактурата продажна цена е 1 200 USD. С банков превод от 14.05.2021 г. насочен към Global Auto Exchange LLC, освен задължението по цитираната фактура са били заплатени стойностите на още три фактури, на обща стойност 6 188 USD - равностойността на 10 086.44 лв. При проучването в счетоводството на дружеството, вещото лице е установило, че тези суми са били осчетоводени по реда на възникване на съответното задължение. Със заключението по назначената СИЕ експертът потвърждава начина на закупуване на превозните средства от дружеството, в т.ч. и процесното, което е ставало чрез сайт за тръжна търговия, с участие на дружеството в онлайн търг с явно наддаване. Закупеният лек автомобил е заприходен в счетоводна сметка 304 Стоки със сумата от 2 180.05 лв., но при това отразяване не са били спазени изискванията на Национален счетоводен стандарт 2 Стоково-материални запаси , тъй като разходът за транспорт на процесното МПС не е намерил счетоводно отражение в историческата му цена. Вещото лице е посочило, че липсва фактура за транспортните разходи, като данни в този смисъл се съдържат единствено в МД 20BG004311002061R0, където разходите за транспорт са посочени в размер на сумата от 165.55 лв. Според вещото лице приложената на л. 54 от делото фактура 43948 от 20.08.2020 г., издадена от Фрилайн ООД за организиран международен транспорт и терминални разходи, на стойност 263.90 лв., се отнася за различно по вид МПС и номер на шаси. Вещото лице е изчислило митническата стойност на превозното средство в размер на 1 966.81 лв., коята е левовата равностойност на покупната цена от 1 200 USD. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил следните правни изводи: Административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, обективиран е в изискуемата писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, но същия е издаден в нарушение на материален закон, поради което решението е незаконосъобразно. Съдът е приел, че митническият орган не е обосновал съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Направен е извод, че не е посочена основателна причина за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура от дружеството, при условие, че не се отрича автентичността й. Според изложените съображения, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а до г МКС, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Според първоинстанционния съд в оспореното решение е отразено защо не могат да се приложат съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. а , б , в , г и защо е приложен следващият резервен метод по чл. 74, § 3 МКС, а именно: възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице - автоексперт оценител. Направен е извод, че в конкретният случай са изложени формални и неподкрепени с конкретни доказателства мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл.74, § 3 от Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Съдът е посочил, че дадената оценка в административното производство не следва да бъде кредитирана, тъй като не е ясно дали експертът, описвайки щетите по процесното МПС е включил и приспаднал сумата необходима за възстановяването му и привеждането му в движение. Съдът е посочил, че от вещото лице по приетата в съдебното производство СИЕ е установено плащането на сумата от 6 188 USD (левова равностойност в размер на 10 086.44 лв.), с която обаче освен стойността на процесното МПС са били заплатени стойностите на още три фактури. Направен е извод, че единственото доказателство за цената, заплатена за превозното средство е издадената инвойс-фактура 2519 от 12.06.2020 г. (л. 49 от делото), като посочената във фактурата продажна цена е 1 200 USD. Съдът е приел, че от писмото на Службата за митническа и гранична защита на САЩ до Агенция Митници от 23 февруари 2023 г. (превод на л.79 от делото) става ясно, че EEI е американският еквивалент на декларация за износ в Европейския съюз и представлява електронна информация за износа, съдържаща официалната стойност на стоките и като такава вече не се изисква да се съхраняват фактури и съпътстващи документи. Според съда в приложената по делото разпечатка от EEI и превода й (л. 80) няма информация за стойност или разплатена сума в размер на 8 500 USD. Въз основа на изложените съображения е прието, че в конкретният случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установи действителната справедлива стойност на внесената стока, вследствие на което е нарушен материалния закон и е постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Решението е правилно като краен резултат, но при корекция на мотивите. Неоснователно е поддържаното от касатора, че първоинстанционният съд е приложил неправилно решение на СЕС по съединени дела С-29/2013 г. и С-30/2013 г. В оспореното решение не са изложени никакви мотиви във връзка с посоченото в касационната жалба решение на СЕС. Основателно е оплакването на касатора, че в случая административният съд не е следвало да обсъжда предпоставките за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност. В случая съдът неправилно е приел, че митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 МКС. Никъде в митническото решение не е посочено, че за определяне на митническата стойност е приложен реда по чл. 74, § 3 МКС. Навсякъде в митническото решение е посочено, че новата митническа стойност е определена по реда на чл. 70 МКС, като е обсъден и параграф 2 от тази разпоредба. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В случая обаче митническият орган изрично е посочил, че митническата стойност е определена по реда на чл. 70 МКС, въз основа на получените данни от митническите органи на САЩ, поради което обсъждането на чл. 74 МКС е неотносимо към настоящия спор. В случая съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 8 500 USD. Първоинстанционният съд неправилно е посочил, че в приложената по делото разпечатка от EEI и превода й (л. 80) няма информация за стойност или разплатена сума в размер на 8 500 USD. Сумата в размер на 8 500 USD изрично е посочена л. 80 гръб в пореден номер на ред 2, който касае процесното МПС. Съгласно чл. 5, § 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от Спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност и същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Настоящият съдебен състав обаче намира, че съдебното решение е правилно като краен резултат, защото митническият орган неправилно е приел, че договорената стойност в случая е в размер на 8 500 USD, позовавайки се единствено на получената от САЩ информация. Износната и вносната декларация имат еднаква доказателствена стойност, поради което само въз основа на посочените в тях стойности не може да се определи действителната митническа стойност на стоката. По делото не са представени никакви конкретни доказателства, в подкрепа на определената от административния орган митническа стойност на стоката. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по СИЕ като обективно и кореспондиращо на представените по делото доказателства. Въз основа на представената фактура, счетоводно отразяване на покупката при дружеството и доказателства за плащане, вещото лице обосновано е приело, че митническата стойност на превозното средство в размер на 1 966.81 лв., коята е левовата равностойност на покупната цена от 1 200 USD. Тежест на административния орган е да докаже фактическите и правни основания, на които се основава адмиинстративния акт, съответно - за негова сметка са последиците от това недоказване. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Пред административния съд не е искано изменение на решението в частта за разноските. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски, но не в направения размер от 1 500 лв., а в размер на 682.87 лв., тъй като е основателно оплакването на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на случая, както и материалния интерес на спора и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 682.87 лв. и следва да бъде присъдено в този размер за касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,