Решение № 9286 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 359/2014 г.

Решение № 9286 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 359/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Мариела Панчева, срещу решение № 5995 от 04.10.2013 г. по адм. д. № 9958/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Разноски не се претендират. Ответникът Стоян Тодоров Черкезов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че в определена част решението е недопустимо, а в друга част - неправилно. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02 - 200 - 6500/2130 от 30.06.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и преписката е върната на ответника за произнасяне в 14 дневен срок от съобщението за влязлото в сила решение в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със същото ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Стоян Тодоров Черкезов сумата 360 лева, направени разноски по делото. На първо место, основателно е становището, че в определена част решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че са налице основанията по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на обжалваното решение в частта му, с което се отменя административния акт изцяло, включително относно оторизацията и намаленията по СНДП, тъй като видно от петитума в жалбата същият се оспорва само в частта му за парцел с идентификатор / БЗС 00816 -17-15 -1, с площ 1.17 ха, в землището на с. Атолово, общ. Стралджа, обл. Ямбол, с което е отказано финансово подпомагане за 2011 г. на основание чл. 43 от ЗПЗП в размер на цялата полагаща се сума от 2 209.09 лв. В останалата част административният акт не е обжалван и с отмяната му и в тази част, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството в тази му част да се прекрати. На второ място основателно е становището, че в останалата част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г. заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за което е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи, и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Като не е съобразил това, неправилно административният съд е приел, че представения договор за наем от 01.10.2011 г. и н. а. от 17.02.2011 г. отстраняват успешно застъпването в полза на жалбоподателя, тъй като в представения договор за наем от 01.12.2010 г. не е вписано името на наемателя и не може да се установи, че именно Стоянка Сотирова е наемател на този имот. Не е обърнато внимание на всички предоставени от административния орган доказателства за проведената процедура с кандидата Сотирова, вкл. уведомителното писмо, декларацията и предоставения договор за наем надлежно подписан с подпис, кореспондиращ с подписите на декларацията. Неотразяването на името на наемателя на стр. 1 от договора, при съпоставка с 2-ра страница, на която е положен подпис, не дава основание да се приеме за правилен извода на административния съд за това, че не се установява Сотирова да е наемател. Не е съобразено, че договорът за наем е за периода 01.12.2010 г. до 10.12.2011 г. и е подписан от наемодателя с посочване на конкретните му лични данни и от наемателя. В същото време не е съобразено, че представените доказателства от жалбоподателя не доказват, че той владее имота към 31.05.2011 г., съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредбата. Изложеното дава основание да се приеме, че не е отстранено застъпването, а жалбоподателя не е доказал владението към 31.05.2011 г., което сочи за основанията по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, противно на приетото от административния съд. Предвид изложението и след анализ на заключението на съдебно-техническата експертиза се налага извода, че същата не е следвало да се кредитира в частта й относно признаване на разрешено в полза на жалбоподателя застъпване за посочения по-горе имот и за намаляване на недопустимата площ по СЕПП т. 2,1 до 1,33 ха. В останалата й част за недопустимите площи съдебно-техническата експертиза не е оспорена и е подробно обоснована включително относно потвърждаващите констатации в административния акт и основателно е кредитирана. При това положение, недопустимите площи за подпомагане и процент наддеклариране, установени от административния орган се явяват в съответствие с доказателствата по делото и съобразяване чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Налага се извод, че обжалваното решение в частта му, с която се отменя административния акт относно подпомагането и оторизацията по СЕПП, се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото правно значимите факти са установени в достатъчна степен, да се отхвърли оспорването срещу административния акт в тази му част. При този изход на спора и при положение, че касационният жалбоподател не претендира разноски за тази инстанция, такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,