Решение № 93 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3591/2018 г.

Решение № 93 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3591/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 93 от 21.02.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 38/25.01.2018 г. по гр. д. № 255/2017 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. срещу Х. /Х. / Л. Я., Д. Г. Я., Л. Е. И. и Д. А. И. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху площ от * кв. м., заключена между б. М-1, Б, В, И, М-1, съставляваща част от УПИ * в кв. * по плана на [населено място], [община] /приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза/ и сграда на един етаж, с площ * кв. м., находяща се в гореописания имот. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация Л. Е. И. и Д. А. И., чрез процесуалния си представител, вземат становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не изразяват становище в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали въззивното решение не е очевидно неправилно с оглед изводите на съда относно приложението на регулацията към процесната площ от 155 кв. м. посредством заемане и десетгодишно владение на тази част и включването на процесната жилищна сграда в реалния дял на праводателя на ищците, получен по силата на съдебна спогодба за делба от 1978 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата, намира за установено следното: Ищците са изложили твърдения, че са наследници по закон на Т. Л. Д., починал през 1993 г. По силата на съдебна спогодба за делба от 17.11.1978 г., постигната по гр. д. № 550/1978 г. по описа на Елинпелинския районен съд, в негов дял са поставени парцел * в кв. * по отменения план на [населено място] от * г., заедно с находящите се в него жилищна сграда и плевня /включен в УПИ * в кв. * по действащия план/, както и парцел * в кв. * по плана на населеното място. Правото на собственост в полза на общия наследодател върху дворното място и сградата е било удостоверено с нотариален акт № */* г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследствено правоприемство и делба. Ответницата Х. Л. Я. е оспорвала иска с твърдението, че е владяла собствения си УПИ * в кв. * по действащия план от * г., върху който е придобила право на собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен със Ц. Л. С., а не имота на ищците. Процесният имот /съставляващ парцел * в кв. * по плана от * г. / е бил поставен в дял на праводателката й с описаната по-горе съдебна спогодба за делба. Посочила е също така, че е построила процесната жилищна сграда след закупуването на имота през 1993 г. и е отчуждила дворното място, заедно със сградата през 2012 г. в полза на ответницата Л. Е. И. /по време на брака й с ответника Д. А. И. /. Ответниците Л. Е. И. и Д. А. И. са оспорвали иска с твърдението, че се легитимират като собственици на УПИ * в кв. * и на построената в него жилищна сграда на основание договор за покупко-продажба, сключен с ответниците Х. и Д. Я.. Праводателите им са се легитимирали като собственици по силата на договор за покупко-продажба. Получили са фактическата власт върху имота от момента на сключването на договора. В хода на въззивното производство е починал ответникът Д. Г. Я., като на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон П. Д. Г. и Г. Д. Г.. Същите не са изразили становище пред настоящата инстанция. По делото е установена следната фактическа обстановка: По силата на съдебна спогодба за делба от 17.11.1978 г., постигната по гр. д. № 550/1978 г. по описа на Елинпелинския районен съд, в дял на Т. Л. Д. /дял пети/ са поставени дворно място, находящо се в [населено място], Софийски окръг, съставляващо парцел * в кв. * по плана на населеното място, с площ от * кв. м., при съседи: улица, от две страни наследници на С. В. и Н. С., заедно с находящите се в него къща и плевня, както и дворно място, съставляващо парцел * в кв. * по плана на населеното място. Правото на собственост в полза на Т. Л. Д. върху описаните по-горе имоти е било удостоверено с нотариален акт № */*** г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследствено правоприемство и делба. Парцел * в кв. * по плана на населеното място е индивидуализиран като застроен с "къща и плевня". Т. Л. Д. е починал през 1993 г., като е оставил наследници по закон: В. Г. Д. – съпруга, Л. Т. Д. и С. Т. Д. – деца. С цитираната по-горе спогодба в дял на Ц. Л. С. /дял четвърти/ е поставен следния недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо парцел * в кв. * по плана на населеното място, цялото от * кв. м., при съседи: от две страни улици и от две страни наследници на С. В.. Видно от удостоверение за наследници № 19/09.08.2011 г. на Ц. С. /приложено по прокурорска преписка № 811 от 2012 г. по описа на РП – Е. П. /, тя е починала на 28.09.2005 г. Наследодателят на ищците Т. Д. е неин син, а ответницата Х. Я. – дъщеря. Установява се от нотариален акт № *, т. *, н. д. № */*** г. за покупко-продажба на недвижим имот, че Ц. Л. С. е прехвърлила на дъщеря си Х. Л. Я. правото на собственост върху следния недвижим имот: * в кв. * по плана на [населено място], Софийска област, с площ * кв. м., при съседи: от две страни улици и от две страни наследници на С. Д. В.. Продавачката си е запазила правото на ползване върху имота "докато е жива". При сключването на договора за продажба Ц. Л. С. се е легитимирала като собственик с констативен нотариален акт № */*** г., в който е било удостоверено правото й на собственост върху празно дворно място по силата на наследство и делба. Същото е индивидуализирано като парцел * в кв. * по плана на населеното място, цялото от * кв. м., при съседи: от две страни улици и от две страни наследници на С. В.. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, т. *, н. д. № */*** г., ответниците Х. Я. и Д. Я. са прехвърлили правото на собственост на Л. Е. И. върху следния имот, придобит от тях чрез покупко-продажба по време на брака, а именно: УПИ * в кв. * по плана на [населено място], утвърден със заповед № АБ-304/1984 г. и изменен със заповед № 106/1989 г., при граници по скица: от две страни улици, УПИ * и УПИ *, а по документ за собственост: от две страни улици и наследници на С. Д. В., заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от * кв. м. Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г., изслушана в първоинстанционното производство, в кадастралния план от 1931 г. е заснет имот пл. сн. № *, записан в разписния лист на името на С. /С. / Д.; в регулационния план за този имот са отредени парцели * и *, а за част от имота, попаднала в кв. *, е отреден парцел *. Със заповед от 07.06.1978 г. е одобрено изменение на плана, по силата на което се сливат парцели *, * и * и се образуват пет нови парцела: парцел *, *, парцел *, парцел *, парцел * и парцел *, поставени в дялове на съделителите по спогодбата. В действащия кадастрален план, одобрен със заповед № АБ-304/08.08.1984 г., имот пл. сн. № * не е заснет в старите си граници. Заснети са нови, по-малки имоти, записани с нови планоснимачни номера /имот пл. сн. № * е записан на името на Т. Л. Д. /. Графично изчислена площта от парцел * в кв. * по отменения план от * г., попадаща в УПИ * в кв. * по действащия план, е * кв. м. /обозначена с б. М-1, Б, В, И, М-1/. С дворищно-регулационния план от * г. не е предвидено придаване на площи от УПИ * към УПИ *. Частта от изградената жилищна сграда, която попада в описаната по-горе част, е с площ около * кв. м. Тази сграда не е била заснета в плана от 1931 г., а в действащия план от 1984 г. /според обясненията на експерта в съдебно заседание/. Направено е заключение, че находящата се в УПИ * в кв. * по действащия план полусрутена паянтова стопанска сграда /на уличната регулационна линия/, е била използвана като жилищна. Този извод е обоснован единствено с наличието на струпани вещи /мебели/ пред сградата. В североизточна посока от нея, към средата на парцела, е имало сграда /най-вероятно плевня/, което е съборена. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д., изслушано във въззивното производство, към 1931 г. е бил застроен само парцел *. В действащия план от 1984 г. в * са нанесени само паянтови стопански постройки, а в УПИ * – жилищна сграда, с площ от около * кв. м., като вещото лице е обосновало извод, че сградата в този имот е била построена преди 1984 г., а тази, показана в плана от 1931 г., е била съборена /същата е обозначена със зелен цвят на скицата-копие от този план/. Паянтовата стопанска сграда на улично-регулационната линия /нанесена в действащия план/, находяща се в УПИ *, с площ около * кв. м., е построена след 1931 г. Направено е заключение, че съдебната спогодба за делба от 1978 г., констативният нотариален акт № */* г. и нотариален акт № */* г., имат за обект една и съща жилищна сграда. Според обясненията на експерта в съдебно заседание тази сграда е построена в периода 1950-1960 г. Видно от удостоверение от 15.07.2011 г. на [община], процесната сграда е построена преди 07.04.1987 г., като същата представлява търпим строеж. При новото разглеждане на делото от въззивния съд /след отмяната по реда на чл. 303 ГПК на постановеното въззивно решение/ и с оглед дадените указания от касационната инстанция, е изискана и приложена прокурорска преписка № 811/2012 г. на Районна прокуратура – [населено място], в която се съдържат дадени от ответницата Х. Л. обяснения от 07.08.2012 г. В същите са възпроизведени извънсъдебни изявления, според които през месец юни 2012 г. тя е изхвърлила мебелите на ищцата В. Д. от жилищната сграда, като ги е оставила в нейното дворно място. Според приложената преписка от [община], образувана по повод издаване на удостоверение за търпимост на сградата, в декларация от 12.07.2011 г. ответницата е посочила, че сградата /описана като едноетажна, с площ 70 кв. м. / е построена през 1947 г. В данъчни декларации от 04.08.1993 г. и 27.03.1998 г. Х. Л. е декларирала само притежавано дворно място. Видно от разрешение за строеж от 18.07.2011 г. и протокол за определяне на строителна линия от 24.08.2011 г. за ограда по вътрешната регулационна линия с УПИ *, оградата между УПИ * и УПИ * е била поставена през 2011 г. Според показанията на свидетелката А., посочена от ищците, която живее на семейни начала с Л. Д. от 2003 г., те са посещавали баба му Ц. С. /починала през 2005 г. / и леля му Х. Я. в къщата /описва я като едноетажна, състояща се от две стаи, едно помещение - кухня и всекидневна; мазе срещу входната врата/. До момента на смъртта си Ц. С. е ползвала къщата /живяла е сама в нея/. Свидетелката сочи, че са поддържали добри отношения с ответницата Я. до 2011 г., когато тя ги е изгонила. В къщата е имало мебели на ищцата В. Д. и дрехи на Л. и С. Д.. Докато е била жива Ц. С., дъщеря й е ползвала двора, като е садила зеленчуци по уговорка с ищците. Оградата /от мрежа/ между двата имота е била поставена след 2011 г. Всички останали огради са каменни дувари, които не са местени /с такава ограда са оградени общо имотите на бащата на ищеца Л. Д. и на ответницата Я. /. Видно от показанията на свидетеля И., ангажиран от ответниците, къщата е построена в средата на целия двор /с площ около 2 дка, "оградено цялото място с каменен дувар"/. Майката Ц. С. е живяла в нея от 1976 г. до смъртта си. След смъртта й Х. Я. е продължила да ползва дворното място като градина; сама го е работила. Между страните не са съществували спорове. Телената ограда е поставена преди продажбата на имота. В имота има и друга сграда, която свидетелят описва като "лятна кухня" /по-стара от тази, в която е живяла майката/. Установява се по безспорен начин, че фактическата власт върху процесната част от 155 кв. м., както и върху сградата, се упражнява от ответниците Л. и Д. И.. С обжалваното въззивно решение е прието, че по отношение на спорната част от * кв. м., включена понастоящем в УПИ *, е налице прилагане на регулацията. Изложени са съображения, че от момента на отнемането на тази площ от имот * в кв. * по отменения план, същата е ползвана от Ц. С. до 2005 г., а след нейната смърт от ответницата Х. Л., като е обоснован извод, че е налице завладяване на придадената част по определената дворищно-регулационна линия с плана от 1984 г., повече от 10 години, което положение е заварено през 2001 г., при приемането на ЗУТ, касаещо преценяване на сроковете по параграф 6 и 8 от ПР на същия. Направено е заключение, че е налице регулационно придаване на процесните 155 кв. м. и регулацията за тях е приложена, поради което правото на собственост върху тях принадлежи на ответниците. По отношение на иска за находящата се в УПИ * в кв. * по действащия план сграда съдът е приел, че същата не е заснета в плана от 1931 г., а съществувалата жилищна сграда в стария парцел * е съборена и не съществува. Фактът, че процесната сграда никога не е попадала изцяло в парцел * по отменения план, изключва възможността същата да е собственост на ищците по делото. Дори да се приеме, че е построена през 1947 г., съобразно събраните при новото разглеждане на делото доказателства, не може да се установи идентичност между сградата, поставена в дял на наследодателя на ищците, и сградата, ситуирана в УПИ * по действащия план. По касационната жалба. Очевидно неправилни са изводите на съда, че процесната жилищна сграда не е включена в реалния дял на праводателя на ищците, получен по силата на съдебна спогодба за делба от 1978 г., както и че спорната площ е завзета и върху нея е осъществявано десетгодишно владение до 31.09.2001 г., което е довело до стабилизиране на отчуждителното действие на дворищната регулация. Съображенията за това са следните: По силата на съдебната спогодба, постигната по гр. д. № 550/1978 г. на Елинпелинския районен съд, в дял на наследодателя на ищците е поставен парцел * в кв. * по плана на [населено място], с площ от * кв. м., при съседи: улица, от две страни наследници на С. В. и Н. С., заедно с построените в него къща и плевня. В дял на неговата майка Ц. С. е поставено празно дворно място, съставляващо парцел * в кв. * по плана на населеното място, цялото от * кв. м., при съседи: от две страни улици и от две страни наследници на С. В.. Необходимо е да се изследва дали сградата, описана в съдебната спогодба и поставена в дял на Т. Д., е идентична с процесната жилищна сграда, находяща се понастояшем в УПИ * в кв. * по действащия план от 1984 г. От съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д., писмените доказателства, както и от показанията на свидетеля И., може да се направи обосновано заключение за наличието на такава идентичност. От друга страна, в дял на Ц. С. е поставено празно дворно място, за което по плана от 1984 г. е отреден парцел *, правото на собственост върху който тя е прехвърлила на дъщеря си – ответницата Х. Я.. Обект на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */* г., също е само дворното място. Изложеното от ответницата твърдение в защитата й по същество е, че е построила сградата след сключването на договора, а именно: след 1993 г. Това твърдение се опровергава по категоричен начин от обсъденото по-горе заключение на техническата експертиза, според която тя е построена в периода 1950 г. -1960 г., подадената от самата ответница декларация от 12.07.2011 г. във връзка с издаване удостоверение за търпимост на страдата, в която е посочено, че същата е построена през 1947 г., от удостоверение, издадено от [община], за това, че тя е построена преди 07.04.1987 г., както и от свидетелските показания. Свидетелят И. изрично посочва, че Ц. С. е живяла в жилищната сграда от 1976 г. /преди сключването на съдебната спогодба/. Следва да се приеме, че съдебната спогодба е произвела вещно-прехвърлителното си действие /ППВС № 7/1973 г.; т. 8 б/. Обстоятелството дали ищците не са изгубили правото на собственост върху процесната част от * кв. м., която по действащия план от 1984 г. представлява част от УПИ *, включваща и част от сградата, по силата на отчуждителното му действие, изисква преценка дали тази част е била завзета и върху нея е осъществявано десетгодишно владение. Това е необходимо, за да се прецени дали се е стабилизирало отчуждителното действие на дворищната регулация. Такава възможност съществува и е призната в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Една от разгледаните хипотези в тълкувателния акт е по чл. 33, ал. 1 З. (отм.); - при незаконосъобразна регулация, ако придаваемите части бъдат заети и владението им продължи повече от десет години, в която отчуждителното действие се стабилизира и при следващо регулиране парцелните граници ще бъдат приети за имотни. Тази хипотеза предвижда изменение на дворищнорегулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т. т. 2, 4 и 5 З. (отм.); - при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено закононарушение. При нея се касае или до закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в посочените по-горе разпоредби, е предвидено кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години. Тези допълнителни изисквания са обусловени от обстоятелството, че дворищната регулация е незаконосъобразна и не съответства на действителното положение, поради което не би следвало да бъде съобразявана при нейното изменяване и изработване на новия план и трябва да се изхожда от положението на имотите преди нея. В настоящата хипотеза регулационният план от 1984 г. е създаден, без да отчита изменението, направено със заповед № 148/07.06.1978 г., въз основа на което е постигната съдебната спогодба за делба. Когато регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение /чл. 33, ал. 1 от З. – отм. /, както е в случая, отчуждителното му е действие е налице, когато придадените по регулация части бъдат заети и владението върху тях продължи повече от десет години. Основанието следва да е осъществено до влизането в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. В конкретния случай обаче не са налице предпоставките, визирани в тази разпоредба. При безспорните данни, че материализирана граница и ограда между УПИ * и УПИ * е нямало до 2011 г. /имотът е ползван като общ/, както и че до 2005 г. той е владян от Ц. С. /майка на наследодателя на ищците и на ответницата Х. Я. /, която си е запазила правото на ползване върху същия, не може да се приеме за доказано, че придадената площ е завзета и върху нея е осъществено десетгодишно владение. С оглед на горното следва да се приеме, че към датата на влизане в сила на ЗУТ планът не е бил приложен, поради което на основание параграф 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното му действие е било прекратено автоматично /ТР № 3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС/. Ответниците – продавачи не са се легитимирали като собственици на процесната част от имота, както и на построената в него сграда, поради което договорът за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */* г., с който правото на собственост върху тях е прехвърлено на ответниците Л. и Д. И., не е произвел вещно-прехвърлително действие. Предявените искове за ревандикация са основателни и следва да бъдат уважени по отношение на всички ответници в установителната им част и по отношение на ответниците Л. И. и Д. И. в осъдителната им част. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на исковете за ревандикация, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищците са основателни. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 1 230 лв. /за държавни такси, експертизи и адвокатско възнаграждение /. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 38/25.01.2018 г. по гр. д. № 255/2017 г. на Софийския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. срещу Х. /Х. / Л. Я., Д. Г. Я. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон П. Д. Г. и Г. Д. Г. /, Л. Е. И. и Д. А. И. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и съдебна спогодба за делба, на следния недвижим имот: част от УПИ * в кв. * по плана на [населено място], [община], с площ от * кв. м., заключена между б. М-1, Б, В, И, М-1, в кафяв цвят, обозначена на комбинирана скица - приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г., както и на сграда на един етаж, с площ * кв. м., находяща се в гореописания имот, която скица, приподписана от настоящия състав, представлява неразделна част от съдебното решение, като ОСЪЖДА ответниците Л. Е. И. и Д. А. И. да им предадат владението върху гореописаната част от имота и построената в него сграда. Осъжда Х. /Х. / Л. Я., П. Д. Г., Г. Д. Г., Л. Е. И. и Д. А. И. да заплатят на В. Г. Д., Л. Т. Д. и С. Т. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. С. Б., разноски за водене на делото в общ размер на 1 230 лв. /хиляда двеста и тридесет лева/. Решението е окончателно.