Решение № 6295 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра срещу Решение № 1791 от 04.12.2025г. на Административен съд- Враца по адм. дело № 488/2025г. С него се отменя Заповед № ППЗД/Д-ВР-М/2/06.10.2025г. на Директора на Д "СП"-Мездра, потвърдена с Решение № 06-РД06-0043/24.10.2025г. на директора на РДСП - Враца. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. Д. Д. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на на В. Д. Д. от гр. Роман против Заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/2/06.10.2025 г. на Директора на Д ”СП” - Мездра, потвърдена с решение № 06-РД06-0043/24.10.2025 г. на Директора на РДСП – Враца, с която е спряна месечната помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. за настаненото в семейството й дете А. Г. А.. Възраженията са незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Мотивите му в препис са: "Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Спрямо детето А. Г. А. е предприета мярка за закрила по реда на чл.4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - настаняване в семейство на роднини. Със заповед № ЗДЗД-2039/26.08.2016 г. на Директора на ДСП - Мездра, детето е настанено в семейството на В. Д. Д. и А. Н. Д. - негови баба и дядо по майчина линия. Настаняването е допуснато със съдебно Решение № 254/23.11.2016г. на Районен съд - Мездра, по гр. д. № 1265/2016 г., за срок - до промяна на обстоятелствата. Решението е влязло в законна сила на 16.12.2016 г. От 26.08.2016 г. до момента детето се отглежда от В. и А. Д., които отглеждат и другите си трима внуци (деца на починалата им дъщеря), също настанени ри тях по реда на ЗЗДет - В., Н. и П.. На 23.01.2025 г. В. Д. Д. е депозирала заявление - декларация с вх. № ППЗЗД/Д-ВР-М/2/23.01.2025 г. в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП - Мездра, за отпускане на месечна помощ по чл.49 от ППЗЗДет. - за подкрепа и отглеждане на детето А. Г. А. в семейство на роднини, заедно с необходимите документи, включително удостоверения за получен доход на В. Д. и на А. Д. за месец декември 2024г. Социалният работник, след преценка на правото на подпомагане, при съобразяване с доходите за месец декември 2024г. на В. и А. Д., с доходите от наследствена пенсия на детето и другите деца в семейството, и с доходите от месечни помощи по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца, е изготвил социален доклад с предложение да се отпусне месечна помощ на основание чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет., във връзка с чл. 49, ал. 3 от ППЗЗДет., в размер на 319,00 лева. За да прецени дохода на семейството, началник отдел „Закрила на детето" при ДСП - Мездра е изготвил „Лист за извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална помощ" от 04.02.2025 г. Със заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/2/04.02.2025г. на Директора на ДСП - Мездра, помощта е отпусната, считано от 01.01.2025 г. Индивидуалният административен акт е връчен на г-жа Д. на 07.02.2025 г. и не е обжалван в законоустановения срок. През месец септември 2025 г., след представяне на удостоверение за брутни доходи, получени от В. и А. Д., социалният работник водещ случая на детето А. е констатирал, че има промяна в брутния доход на г-н А. Д. за месец август 2025 г., който от 1498,54 лева за месец юли 2025 г. е нараснал на 1567,14 лева през месец август 2025 г. Месечните доходи за семейството на В. и А. Д. и четирите деца, настанени в семейството им, за месец август 2025 година, АО е изчислил в размер на 3862,39 лева, сформирани от: доход от трудова заетост на А. Д. – 1567,14 лева; доход от трудова заетост на В. Д. - 868,73 лева; пенсии за четирите деца (А., В., Н. и П.), 4 х 300,13 лева или общо 1200,52 лева; стипендия на детето В. - 26 лева; месечна помощ по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за четирите деца - 4 х 50 лева, общо 200 лева. Според АО средномесечният доход на член от семейството за месец август 2025г. е 643,73 лева, изчислен по следния ред: 3862,39: 6 = 643,73 лева, който надвишава линията на бедност от 638,00 лева. Единственото основание за издаване на Заповедта за спиране на месечната помощ е приетото от административния орган, че дохода на семейството на В. Д. за периода (а в същност за месец юли 2025 г.) в общ размер 3 862,39 лева е средномесечен доход, който надвишава нормативно определения съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗД. Оспорената в настоящето производство заповед е оспорена по административен ред пред Директора на РДСП – Враца, който е отхвърлил жалбата с решение № 06-РД06-0043/24.10.2025. Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Решението на Директора на РДСП - Враца е получено от адресата на 27.10.2025г. Жалбата е входирана в Д“СП“ - Мездра на 31.10.2025г., след проведеното обжалване по административен ред, в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На основание чл.44, ал.2 от ЗЗДет., Дирекции „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансови помощи при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - директора на ДСП – Мездра, в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗЗдет., която предвижда, че помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане и чл. 10, ал. 4 от ЗСПД. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й. Налице е нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда или горестоящия административен орган върху дейността на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата на чл.145, ал.1 от АПК. Съгласно посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В настоящия такива не се установяват. Допуснатият от ответника порок във формата, който обуславя незаконосъобразност на оспорения акт, е липсата на мотиви. Въведеното с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4, предл.1-во АПК изискване за посочване на фактически основания за издаване на акта, съответства на изискването за мотивиране на акта по ал.1 на същата разпоредба. Правната доктрина е единна в разбирането, че непосочването на фактическите основания за издаването на акта - чл.59, ал.2, т.4, предл. 1-во, включително когато е на оперативна самостоятелност, е абсолютно основание за отмяната му, тъй като фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Затова липсата им не просто не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието му. Тя не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване. Не може да бъде заменена и от посочването на правни основания. Обратно, непосочването или погрешното посочване на такива, не е отменително основание, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа. Съдебната практика се е обединила и в разбирането, че липсата на мотиви към първоначалните административни актове не съставлява съществено процесуално нарушение, след като мотивите съществуват в преписката например като мотиви към решение на помощен орган, и след като административният акт е в съответствие с тях, това е достатъчно, за да е налице връзка между мотивите и акта - ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В случая обаче очевидната липса на мотиви в оспорения акт не може да бъде попълнена с фактическите основания, съдържащи се в представената административна преписка. Оспорената заповед е обща и бланкетна и не описва фактическата обстановка, която административният орган е установил. Аналогично е положението и със съдържанието на изготвения Доклад – предложение от началник отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Мездра и социален работник „ЗД“ в ДСП – Мездра, на основание чл. 49, ал. 2 от ППЗЗДет. За страната и за съда остават неясни фактите и обстоятелствата, които директора на ДСП – Мездра е установил и които са станали фактическо основание за постановяване на административния акт. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. Мотивите, изложени в решението на горестоящият административен орган не могат да запълнят липсата на такива в първоначалният административен акт. Няма спор между страните, че детето А. Г. Д. е настанено за отглеждане при неговите баба и дядо по майчина линия, а жалбоподателката – негова баба, получава за детето, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗЗДет. месечна помощ в размер на 50,00 лева, което е декларирано от нея в Заявление – декларация и е посочено в Доклад – предложение от 06.10.2025 г. С Постановление № 328/30.09.2024 г. на Министерски съвет на РБългария, член единствен определя, че от 01.01.2025 г. размера на линията на бедността за страната 638 лева. Съгласно чл.49, ал.1 от ППЗДет., за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция „Социално подпомагане“ може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст, е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. На основание чл. 49, ал. 2, т. 2 от ППЗЗДет., размерът на месечната помощ по ал. 1 се определя по предложение на социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ и се диференцира съобразно възрастта на детето: от 3 до 14 години - до размера на линията на бедност за съответната година. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ППЗЗДет, „Доходи“ за отпускане на финансова помощ по реда на този правилник са всички приходи, произхождащи от: а) трудова дейност; б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество; г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; д) наем, рента и аренда; е) авторски и лицензионни възнаграждения; ж) дивиденти и доходи от дялово участие; з) премии и награди от спортни състезания; и) обезщетения и помощи; к) пенсии; л) стипендии; м) (изм. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца; н) (доп. – ДВ, бр. 34 от 2017 г.) месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8 от Закона за семейните помощи за деца; о) присъдени издръжки; п) (нова – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) средства, които детето получава от родителите си; р) (предишна буква „п“ – ДВ, бр. 49 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.) други. Както вече бе посочено, единственото основание за издаване на Заповедта за спиране на месечната помощ и потвърждаващото я решение на директора на РДСП е приетото от административния орган, че дохода на семейството на В. Д. за периода (а в същност за месец юли 2025 г.) в общ размер 3862,39 лева е средномесечен доход, който надвишава нормативно определения съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗД. Този извод е направен при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите разпоредби от ЗЗДет. и ППЗЗДет.. Изискването в чл.49, ал. 1 от ППЗЗДет. за отпускането и получаването на месечната помощ за допълване на доходите за отглеждане на детето е средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, на ненавършилите пълнолетие деца, както и на навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, да е по-нисък от размера на линията на бедност за съответната година. Това е действащата редакция на чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет от м. януари 2024 г. до настоящия момент, вкл. по време на издаване на заповедта за спирането ѝ. Разпоредбата съдържа израза „средния месечен доход“, а не „дохода за месеца“. При изчисляване на средния месечен доход следва да се вземат предвид доходите получени в продължение на няколко месеца и така да се изчисли средно месечно какъв е бил дохода на семейството. Изчисляването на средномесечния доход дава по-обективна информация за средствата, с които месечно разполага семейството за издръжка и живот, с които се отглежда детето, тъй като е възможно част от плащанията каквито са обезщетения свързани с издадени болнични листи, за даден месец да се изплащат през следващия, а за тези дни работника не получава трудово възнаграждение, тъй като отсъства от работа. Други плащания, касаещи отдаване под наем или аренда на земеделска земя са еднократни в годината и няма логика да се вземат в предвид в целият им размер за един конкретен месец, а не за година. Законодателя е отчел тази динамика в плащанията на обезщетения, както и случаите, при които доходите дължими за един месец се изплащат със закъснение през следващите месеци, за да не може тези забавяния на плащанията а доведат до неблагоприятно третиране в резултат на спиране на плащанията на съответните семейства и на децата, настанени за отглеждане в тях, за разлика от другите, при които доходите постъпват своевременно без закъснение в рамките на дадения месец, е предвидил като значим в чл.49 от ППЗЗДет. „средномесечния доход“ за отпускане, спиране и прекратяване на плащанията. Поради това неправилно в доклада и в Заповедта за спиране на помощта, а в последствие и в решението на директора на РДСП е взет предвид само размера на дохода през м. август 2025г. на жалбоподателката и семейството й, който не е средномесечният им доход. По изложените аргументи за неправилно тълкуване и прилагане на израза „средномесечен доход“ в чл.49, ал.1 от ППЗЗДет. от ответника, изцяло основателни са оплакванията на жалбоподателката, развити в жалбата, че фактически органа неправилно е приложил изисквания за дохода. В неприложим към случая нормативен акт – в чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, при преценката на правото на месечна помощ се взема предвид дохода за предходния месец на лицата или на семействата, който трябва да е по-нисък от определен диференциран доход, за да имат право на месечна социална помощ. В случая за спирането на месечната помощ отпусната по чл.49 от ППЗЗДет. са приложими специалните материалноправни разпоредби в ЗЗДет. и в правилника за неговото прилагане, а не тези в Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му. След като в чл. 49, ал. 1 от ППЗЗДет. законодателят е визирал като релевантен „средномесечния доход“, а не „дохода за предходния месец“, правилното приложение на чл.49, ал.1 от ППЗЗДет. налага съобразяване на „средномесечния доход“, който се изчислява при съобразяване на доходите през изминалите месеци, в които се получава дадената помощ, а не само на дохода за един конкретен месец. Аргумент в тази насока е и правната уредба в чл. 4, чл. 4а и т. н. от Закона за закрила на детето, които изискват съобразяване на средномесечния доход на семействата за предходните 12 месеца. Издадената заповед не съответства на целта на ЗЗДет. и на ППЗЗДет. за постигане на която е предвидено отпускането на месечната помощ по чл.49 от ППЗЗДет. - да се подпомогне нормалното отглеждане и развитие на детето и да се предотврати попадането му в риск от бедност. Със заповедта се спират плащанията на месечната помощ, с които се допълва дохода на семейството на жалбоподателката, въпреки установената невъзможност тя да обезпечи задоволяване на основните потребности на отглежданите от нея 4 деца, тъй като осигурения от нея за последните 6 месеца средномесечен доход до издаването на оспорената заповед е под линията на бедност от 638 лева на месец за 2025 г. В обобщение на изложеното ответникът не е имал основание да спре изплащането на помощта, поради което издадената от него Заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона." Така цитирани мотивите към обжалваното решение се споделят напълно от настоящата инстанция. Видно от приложената административна преписка, със заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/2/04.02.2025г., издадена от директора на СП-Мездра на основание чл. 44, ал. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и въз основа на подадено заявление-декларация от В. Д. Д. е отпусната месечна помощ за А. Г. А.. Заповед № ППЗЗД/д/-ВР-М/2/06.10.2025г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Мездра за спиране на отпуснатата месечна помощ е издадена на същото основание. Ведно от разпоредбите на чл. 46 и сл. от ППЗЗДет. за подкрепа на детето и семейството може да се отпуска финансова помощ, която е месечна и еднократна. Според чл. 46, ал. 4 база за определяне на финасовата помощ е линията на бедност за съответната година, която се определя с ПМС. Според чл. 49,, ал. 1 от ППЗЗДет. за деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, Дирекция "Социално подпомагане" може да отпуска месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите е по нисък от размера на линията за бедност за съответната година. Така цитирана разпоредбата не съдържа изискване за отчитане на доходите за предходния месец, както правилно е приел и съдът в мотивите към обжалваното решение. Функцията на финансовата помощ от размера на средния месечен доход има своя смисъл за гарантиране на определено ниво на доходи за определен период, а не в конкретни моменти, което не отразява нито реалните доходи нито обосновава нуждата от финансова помощ. Целта на закона е именно отчитане на реална фактическа обстановка при вземане на решение за отпускане на финансова помощ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение