Решение № 13312 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5839/2016 г.

Решение № 13312 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5839/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., срещу решение № 592 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3226/2014 г. по описа на Административен съд П., с което е отменена негова заповед № 143 от 07.07.2014 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - М. Б. М. от град П., чрез процесуалния си представител, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на М. Б. М. срещу заповед № 143 от 07.07.2014 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда - баня и перално помещение", находяща се в ПИ № 099383 и ПИ № 099440 в местността "Батен", землището на град П., община П.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на жалбоподателката за започване на административното производство по издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, което е отчел като съществено и на това основание я е отменил. Решението е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че на 11.07.2012 г. от работна група на строителен контрол при община П. е съставен констативен акт № 3, с който е започнало административното производство по издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж. Установено е също така, че констативният акт е съставен в присъствието на един от собствениците на строежа - М. Б. М., която е удостоверила присъствието си с подписа си, като на 16.07.2012 г. констативният акт е връчен на М. М. и И. Т. за запознаване и подаване на възражения в 7-дневен срок от датата на връчването му. От доказателствата по делото се установява, че в посочения законов срок, в община П. не постъпили възражения и не са били представени доказателства срещу съставения констативен акт. Въз основа на констативния акт, взето становище от главния архитект на община П. и становище на началника на РО НСК П. към РДНСК - ЮЦР, кметът е издал оспорената в настоящето производство заповед за премахване на незаконния строеж. Заповедта е била изпратена на М. М., като на л. 28 от делото е приложено известие за доставяне, което е получено срещу подпис от Маркова на 11.07.2014 г. По делото е била назначена съдебно-графологическа експертиза, като заключението на вещото лице е, че подписът положен в известието за доставяне за получател не е извършен от М. М.. Въз основа на това административният съд е направил неправилния извод, че след като заповедта не е връчена по надлежния ред на адреса й, то административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за отмяна на издадената заповед. Дори да се приеме, само с оглед заключението на вещото лице, че заповедта не е била съобщена на лицето, то това не води пряко до извода направен от съда, че Маркова не е била уведомена за започването на административното производство. Това се оборва категорично от съдържанието на съставения констативен акт № 3 от 11.07.2012 г., който е връчен на жалбоподателката срещу подпис, като на същата е даден срок да направи възражения и да представи доказателства, което в случая не е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, административният орган има задължение да връчи съставения акт на заинтересуваните лица, което в настоящия случай е направено. Приетото от съда нарушение на административнопроизводствените правила не следа да се квалифицира като съществено и не може само по себе си да бъде основание за отмяна на издадената заповед за премахване на незаконен строеж. Съществено е такова нарушение на административнопроизводствените правила, което поставя под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай. Заинтересуваното лице е присъствало лично при извършването на проверката и е уведомено с констативния акт за започването на административното производство, с оглед на което е могло да представи необходимите доказателства в подкрепа на твърденията си. В този смисъл, противно на приетото от първоинстанционния съд, правото на защита на адресата на акта не са нарушени. Жалбоподателката е подала пред надлежния орган жалбата си против издадената заповед, като е ангажирала доказателства за защита на интересите си. Всички доказателства и възражения, които Д. Д. е могъл да представи и изложи пред административния орган, е имал възможността да представи и изложи и пред съда, без по този начин да бъде злепоставен интереса му. Съдът, след като е отменил заповедта за премахване на незаконния строеж само поради неправилно приетото съществено процесуално нарушение и не е разгледал спора по същество, с оглед представените по делото доказателства, е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да бъде отменен поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да извърши цялостна проверка на законосъобразността на акта съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК и следва да изложи мотиви кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, след което да направи правните си изводи. Съдът следва да изложи съображения какъв е строежът, неговия характер и къде е разположен същият, следва да установили дали процесният строеж е търпим с оглед годината на изграждането му и приложението на § 16 от ПЗР на ЗУТ. За тази цел е необходимо да се изясни предвид предназначението допустим ли е бил установения строеж по правилата към момента на извършване на строителството. С обжалваното решение, съдът не е изложил мотиви по съществото на материалноправния спор, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е пречка за разглеждане на делото по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд П., при спазване на дадените с настоящото решение указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,