Решение № 13239 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Севмилк груп ЕООД, чрез адв. Х. Стойкова обжалва решение 6/11.01.2021 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело 115/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-092-2600/70#2/10.01.2020 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост на решението. Като нарушение на съдопроизводствените правила сочи необсъждането на доказателствата по делото. Поддържа оплакване за нищожност на уведомително писмо от 19.07.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което бенефициерът е уведомен, че по-голямата част от заявените площи за кампания 2017 г., са недопустими за подпомагане. Твърди, че сумата по АУПДВ е прихваната от дължимата втора вноска от субсидията за 2017 г., преди образуване на административното производство по издаването му. Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и за липса на основания по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП за издаването му са изложени в представените по делото писмени бележки на адв. Х. Стойкова. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез ст. юрк. К. Милева в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 01-092-2600/70#2/10.01.2020 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие на Севмилк груп ЕООД, град Джебел е определено задължение в размер на 45 017.11 лева, представляващо недължимо платена сума по СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2017 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) 09/050717/05255 и определен 50 дневен срок за заплащането му. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при условията на предвидената в чл. 20а, ал. 6 делегация на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ със заповед 03-РД715/27.06.2017 г. Съдът не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта. Приел е, че при издаването на акта са спазени изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложил е съображения, че оспореният акт съдържа надлежни мотиви, като се основава от фактическа страна на оторизирани суми в размер на 47 078.16 лева за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1 и на недопустимост на част от заявените площи за подпомагане съгласно чл. 9, ал.1, т.2 от Наредба 2/17.02.2015 г., установена при извършена проверка на място съвместно с ИА СОСЕЗФ - общо 79.95 ха от заявените за подпомагане общо 89.57 ха. От доказателствата по делото е установил следната фактическа обстановка: Севмилк Груп ЕООД, регистрирано с Уникален регистрационен номер /УРН / 604484, е подало заявление за подпомагане, за кампания 2017 на 28.05.2017 г. - по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/ и подмярка 13.1/НР1 Компенсаторни плащания в планински райони. Във връзка с подаденото заявление, в периода 18.07.2017 г. - 21.07.2018 г., въз основа на заповед 333351/17.07.2017 г., е извършена проверка на място, за която е изготвен доклад (л.259-296), подписан от кандидата без възражения. За резултатите от проверката бенефициентът е уведомен с УП-01-092-2600/70/24.07.2017 г. на началник отдел РТИ към ОД ДФЗ-Кърджали, което не е обжалвано и е влязло в сила. При така извършената проверка е констатирана недопустима площ за подпомагане от 2.72 ха, при заявени общо 89.57 ха. В периода от 11.10.2017 г. до 13.10.2017 г. и на 09.11.2017 г. е извършена нова контролна проверка на място от дирекция Технически инспекторат, съвместно с ИА СОСЕЗФ. В изготвения доклад е установена недопустима площ за подпомагане 72.95ха от заявените 89.57ха, поради неспазване на условията по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и установени повече от 10 % площи, заети от каменисти и ерозирали участъци. С уведомително писмо изх. 01-2600/3761 от 19.07.2018 г., бенефициерът е уведомен, че изброените в писмото земеделски парцели, са недопустими за подпомагане по СЕПП и Мярка 13, с цялата си заявена площ. В съдържанието на писмото е включена таблица с обобщена информация, включваща данни за заявените площи по СЕПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, както и установените при последната проверка площи, които са допустими за подпомагане по отделните мерки и схеми. От приложената по делото обратна разписка съдът е установил, че това уведомително писмо е получено от дружеството на 27.07.2018 г. Административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано на основание чл. 26, ал.1 АПК с писмо изх. 01-2600/911 от 25.02.2019 г., връчено на 21.03.2019 г. От дружеството е подадено възражение вх.01-2600/911/02.04.2019 г. Административното производство е приключило с издаването на оспорения АУПДВ, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на Севмилк груп ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер 45 017.11 лева, представляващо недължимо платена сума по СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2017 г. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ, съдът е установил, че за кампания 2017 г. жалбоподателят е заявил за подпомагане по процесните мерки и схеми, общо 28 земеделски парцела с площ 89,57 ха. При извършена проверка на място през м. юли 2017 г., служители на ДФЗ установили недопустима за подпомагане площ в размер на 2,72 ха, спрямо цялата заявена площ от 89,57 ха. При извършената съвместна проверка в периода 11.10.2017 г. - 13.10.2017 г. и на 09.11.2017 г. от служители на дирекция Технически инспекторат и ИА СОСЕЗФ е констатирана недопустима за подпомагане площ от 72,95ха от заявените 89.57ха, като съобразно тази проверка, допустимата за подпомагане площ е 16.62ха. След извършена проверка на ортофотокартите за земеделските парцели, вещото лице е дало заключение по отношение на недопустимата за подпомагане площ, за всеки един от горните парцели, за които е констатирана недопустимост за подпомагане при извършената съвместна проверка. От показанията на св. В. Димитров по делото е установено, че ползваните от дружеството - жалбоподател пасища са планински, всички са с наклон и са каменисти. Между камъните има трева и животните пашуват там. Най-добро е състоянието на тези пасища през месеците април и май, а най-лошо- към края на годината. От така събраните доказателства съдът е обосновал извод, че по делото не спорно, че в периода м.12.2017 г. и м.03.2018 г. Севмилк груп ЕООД е получило финансово подпомагане за кампания 2017 по СЕПП, СПП ЗДП и подмярка 13.1 в общ размер на 47 078.16 лева. За установено, съдът е приел и обстоятелството, че на 27.07.2018 г. на дружеството е съобщено уведомителното писмо от 19.07.2018 г., в което е посочено, че конкретно изброени парцели са недопустими за подпомагане с цялата си заявена площ. От данните в административната преписка (заповед 337648/09.08.2017 г. и приложените към нея документи), съдът е установил, че описаните в уведомителното писмо земеделски парцели съответстват на заявени от бенефициера парцели с конкретни номера, в землищата на [населено място], общ. Момчилград, [населено място], общ. Момчилград и [населено място], общ. Момчилград. Съдът е приел, че уведомителното писмо от 19.07.2018 г. е индивидуален административен акт, издаден от орган на власт и засягащ правата и интересите на адресата си и подлежи на съдебен контрол по АПК. В мотивите си съдът е съобразил, че срокът за обжалване на така издадения акт е удължен при условията на чл. 140, ал.1 АПК с два месеца и е приел, че този акт е влязъл в сила на 27.09.2018 г., като необжалван и може да служи като основание за издаване на АУПДВ по отношение на сумите, изплатени за площите, посочени като недопустими за подпомагане. В тази връзка е отхвърлил като неотносими към предмета на спора възраженията на дружеството за допуснати процесуални нарушения при извършената проверка. Според съда възможността за проверка на тези нарушения и контрол дали процесните площи са допустими за подпомагане касае законосъобразността на административния акт, обективиран в уведомителното писмо от 19.07.2018 г. и е преклудирана, поради влизането му в сила. Предвид установената по делото недопустима площ за подпомагане, която надвишава 80 % от заявените площи, по всяка от процесните схеми и мерки, съдът е приел, че размерът на подлежащите на възстановяване суми е определен в съответствие с чл. 19 § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г. във връзка с чл.10 от Наредба 2/17.02.2015 г. В мотивите си съдът е посочил, че плащанията по ЗДП и СПП са обвързани с тези по СЕПП, по силата на чл. 2 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и чл. 49б от ЗПЗП, то недопустимостта на посочените площи за подпомагане по СЕПП, води до недопустимост на подпомагането и по СПП и ЗДП. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за материална законосъобразност на оспорения акт. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, за което съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно. Административният съд не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК и не е преценил спазването на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014), който регламентира възстановяването на неправомерно изплатени суми по СЕПП и подмярка 13.1. Съгласно чл. 7, параграф 1 от цитирания регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В конкретния случай "Севмилк груп" ЕООД е декларирало в заявлението си за подпомагане за кампания 2017 г. площи от 89.57 ха. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи т.е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. От мотивите на АУПДВ е видно, че изплащането на сумите е извършено за площи от 86.85ха, чиято допустимост за подпомагане е проверена и установена от административния орган след физическа проверка на място през м.07.2017 г., приключила с уведомително писмо от 24.07.2017 г. Определената за възстановяване сума от 45 017.11 лева е разликата между първоначално оторизираната сума за плащане и полагаемата се субсидия, която според органа е за допустими площи от 16.62 ха, поради недопустимост на 72.95 ха от заявените площи, установена при повторна проверка, извършена в периода 11.10.2017 г. - 13.10.2017 г. и на 09.11.2017 г. съвместно с Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове (ИА СОСЕЗФ), приключила с уведомително писмо от 19.07.2018 г. За разлика от проверката през м.07.2017 г., по делото няма данни и доказателства тази втора проверка да е извършена с участието на представител на жалбоподателя. По делото не са представени доказателства на дружеството да са били известни каквито и да било констатации за недопустимост на заявените 72.95ха площи преди 20.07.2018 г., когато е получено уведомителното писмо от 19.07.2018 г. За втората проверка по делото е представена единствено разпечатка от контролен лист, който не е подписан нито от проверяващите органи, нито от земеделския стопанин. Няма данни дружеството жалбоподател да е запознато с основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания не са посочени и в уведомителното писмо от 19.07.2018 г. От изложеното е видно, че в рамките на 2017 г. административният орган е извършил две проверки за допустимост на площите, които са приключили с противоположни констатации относно размера на допустимата за подпомагане площ. Разминаването в констатациите за допустимост на заявените площи се дължи на действията на административния орган, за които земеделския стопанин не може да бъде държан отговорен. Не може да се приеме, че допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била очевидна за дружеството, тъй като няма данни по делото то да е участвало при извършване на втората проверка, въз основа на която е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане. Напротив при оторизиране и изплащане на помощта, на дружеството са известни единствено констатациите за допустимост на заявените площи 86.85 ха, съгласно проверката през м.07.2017 г. В този смисъл са и възраженията му срещу образуваното административно производство по издаване на АУПДВ. С оглед на изложеното в разглеждания случай за "Севмилк груп" ЕООД не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, поради което изводите на първоинстанционния съд за неговата законосъобразност, са в противоречие с материалния закон. (В този смисъл е и константната съдебна практика по приложението на чл. 73, параграф 4 от Регламент (ЕО) 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година (отм.) - решение 3917/19.03.2012 г. на Върховния административен съд, по адм. дело 7594/2011 г. и решение 3383/08.03.2019 г. на Върховен административен съд, първо отделение по адм. дело 8082/2018 и цитираната съдебната практика по аналогични случаи). По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че следва да се постанови отмяна на обжалваното съдебно решение и спорът да се реши по същество, като се отмени акта за установяване на публично държавно вземане. На основание чл. 143 АПК разноски следва да се присъдят на касатора в размер на 4 455 лева, от които за първата инстанция разноски в размер на 2 295 лева (50 лева платена държавна такса, 445 лева възнаграждения за вещо лице и 1 800 лева адвокатско възнаграждение, платено частично по банков път и в брой) и 2 160 лева за касационната инстанция (360 лева платена държавна такса за касационно обжалване и 1800 лева, адвокатско възнаграждение, платено по договор от 12.01.2021 г.) Държавната такса за разликата над 50 лева до пълния платен от дружеството размер от 450.17 лева за оспорването пред административния съд е недължимо внесена, подлежи на възстановяване и не следва да се присъжда. Възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатския хонорар, направено пред всяка инстанция е неоснователно, тъй като платеното възнаграждение за адвокатска защита е в минималния предвиден от закона размер, съобразно обжалвания материален интерес по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,