Решение № 15685 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2019 г.

Решение № 15685 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Филипови-2000" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, зона Голеш, № 3, представлявано от управителя Г. Геочев, подадена чрез пълномощник адв. И. Младенов, против Решение № 1072 от 16.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2271 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16002417005140-091-001/12.04.2018 г., потвърден с Решение № 365/26.06.2018 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(Д "ОДОП") – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 562 000 лева, ведно с начислените лихви в размер на 237 003,96 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно са разрешени спорните по делото въпроси относно наличието на реална и облагаема доставка по фактура № 900000001/28.04.2017 г., издадена от "Тонев Ойл" ЕООД. Счита, че от представения договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.03.2.0109 г., доказателства за извършено плащане, разменена кореспонденция между страните по договора и заключение по назначена ССчЕ се установява наличието на реална и облагаема доставка, за която неправилно му е отказано право на данъчен кредит. Счита, че за да потвърди отказа за признаване на правото на данъчен кредит, първоинстанционния съд се е занимал с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: неоткриването на доставчика на декларирания адрес, непредставянето от негова страна на доказателства за реално извършване на доставките или поради липсата на кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираната доставка. На следващо место твърди, че неправилно е отказано право на данъчен кредит и на основание, че предмет на фактурата е неустойка с обезщетителен характер, която попада в хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Счита, че съдът неправилно е преценил предмета на доставката, която съгласно чл. 7.2 от договора е санкционна неустойка, която по своята същност е приравнена на доставка на услуга, поради което счита, че косвения данък за нея е правомерно начислен с процесната фактура. В заключение, претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА, както и присъждане на разноски по делото за двете инстанции. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от пълномощник адв. И. Младенов, който в писмена защита се позовава на решение на СЕС от 26.04.2017 г. по дело С-564/15, което счита за приложимо по настоящия спор. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, чрез юрк. Дамянова, в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение и присъди в полза на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив разноски за юрисконсулт за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното в настоящото производство решение на Административен съд (АС) – Пловдив е отхвърлена жалбата на "Филипови-2000" АД против РА № Р-16002417005140-091-001/12.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 365/26.06.2018 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 562 000 лева, ведно с начислените лихви в размер на 237 003,96 лева и осъдил дружеството д заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив разноски в размер на 17 927 лева за първоинстанционното производство. За да откажат право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 562 000 лева по фактура № 900000001/28.04.2017 г., издадена от "Тонев Ойл" ЕООД с предмет "санкционна неустойка по договор", на получателя по фактурата "Филипови-2000" АД, органите по приходите са приели, че от една страна не е доказана реална доставка на услуга по представен договор за посредничество, а от друга неправилно бил издаден данъчен документ - фактура № 900000001/28.04.2017 г. от "Тонев Ойл" ЕООД, в който неправилно е начислен косвен данък за плащане на неустойка, при която ДДС не се начислява. АС – Пловдив е изложил мотиви, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АС – Пловдив е приел за безспорно установено, че е налице договор за посредническа услуга от 15.03.2009 г., сключен между "Филипови 2000" АД, като възложител, и "Тонев ойл" ЕООД, като изпълнител за посредничество при закупуване на конкретно описан в договора недвижим имот. Във връзка с този договор били представени от ревизираното дружество писма – кореспонденция между страните, които не съдържали абсолютна никаква конкретика или подробна информация относно извършени от дружеството-доставчик действия, свързани с договорената посредническа услуга, но сочили, че след като "Филипови 2000" АД няма да изпълни задължението си по договора следва да заплати договорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение. В резултат на което била издадена и фактура за заплащане на санкционна неустойка № 900000001/28.04.2017 г. на обща стойност 15 372 000 лв., представляващи ДО – 12 810 000 и ДДС – 2 562 000 лв. Не било спорно също обстоятелството, че на 15.08.2016 г. "Филипови 2000" АД е сключило предварителен договор за покупко-продажба на хотелски комплекс "Странджа" с фирма "Ай хотел" ЕАД. Въпросният комплекс представлява сграда с идентификатор 51500.505.48. 1 със застроена площ 4 402 кв. м. - четири етажен хотел, три етажна пристройка за спортно-рекреативен център към хотела със застроена площ от 548 кв. м. и ПИ, върху който е изградена сградата под горния идентификатор с площ от 14 854 кв. м., представляващ УПИ в кв. 10 по плана на к. к. "Слънчев бряг - изток", община Несебър, обл. Бургас. Въпросният имот бил продаден от "Филипови 2000"АД на фирма "Ай хотел" ЕАД, гр. Пловдив, съгласно нотариален акт № 3, том I, рег. № 1276, дело № 151/03.04.2017 г. и издадена от ревизираното дружество данъчна фактура № 3300000890/03.04.2017 г. на обща стойност 15 648 583 лв. с включен ДДС. По първия спорен въпрос относно наличието на реална доставка на услуга по договор за посредничество, АС – Пловдив е приел за безспорно установено в хода на ревизията, че доставчика "Тонев ойл" ЕООД не развива стопанска дейност, тъй като няма нает персонал, не декларира извършени и/или получени доставки на стоки и услуги за периода от 01.08.2007 – 31.03.2017 г., подава в НАП СД по ЗДДС с нулеви стойности, на декларирания адрес за кореспонденция не може да бъде открит управителя на дружеството – И. Найденов или упълномощено от него лице и не представя документи и обяснения относно издадената към "Филипови 2000" АД фактура № 9000000001/28.04.2017 г. След като е било използвано съдействието на ОД на МВР – Враца, за да се връчат две ИПДПОЗЛ на управителя на "Тонев ойл" ЕООД – И. Найденов, от същия била представена собственоръчно написана декларация от 06.02.2018 г. (л. 738, т. 3), в която се сочило, че на негово име има фирма "Тонев ойл" ЕООД, но не е извършвал сделки и не е издавал фактури, не е давал пълномощно на никой да го представлява и не разполага с никакви счетоводни документи на фирмата, като и че вече е обяснил при разпитите в ГД "БОП", че всички сделки и цялата дейност на "Тонев ойл" ЕООД се е извършвала от неговия партньор Б. Малчев. Въпреки тези обяснения, с писмо вх. № 10-53-03-2349/30.06.2017 г. (л. 135, т. 1) при офис "Център" гр. София, от името на И. Найденов, като управител на "Тонев ойл" ЕООД постъпили следните документи: - процесната фактура; извлечение от счетоводна сметка 411 – Клиенти за периода от 01.01.2017 г. до 30.05.2017 г.; фактура № 0000000001/28.04.2017 г., издадена от предходен доставчик "Реал пропърти мениджмънт" ЕООД; договор за посредничество за покупко-продажба на недвижим имот; банкови извлечения. В обясненията се сочило, че към издадената от "Тонев ойл" ЕООД фактура № 9000000001/28.04.2017 г. не са издавани кредитни известия. По силата на сключения на 15.03.2009 г. договор (л. 478, т. 2), "Филипови 2000"АД възлага на "Тонев ойл" ЕООД да посредничи при продажбата /покупката на недвижим имот с идентификатор 51500.505.48. 1 по КК и КР на гр. Несебър. Заплащането било извършено на части по банков път. Посредническата услуга била извършена от лицето А. Тонев, в качеството му на представляващ дружеството. Ревизиращият екип е установил след справка в Търговския регистър при АВ, че към датата на издаване на обследваната фактура – 28.04.2017 г., представляващ "Тонев ойл" ЕООД е И. Найденов, поради което така установената информация относно представителната власт на А. Тонев, не се потвърдила, а от друга страна съгласно писмените обяснения на И. Найденов, същия не е издавал фактура № 9000000001/28.04.2017 г., не разполага с документи на фирмата, не е извършвал услуги, не е отговорен за документирането на стопанската операция, не се е разпореждал с парични средства, получени по фактурата, не е водил търговска кореспонденция, не е договарял търговски сделки във връзка с доставката и не е сключвал договори. При осъществена насрещна проверка на посочения като предходен доставчик – "Реал пропърти мениджмънт" ЕООД, било установено, че е с прекратена регистрацията по ЗДДС, считано от 16.08.2017 г., поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ДОПК. Дружеството е с капитал от 10 лв. и се представлява и управлява от едноличния собственик К. Кирилов. За дружеството също е установено, че не извършва реална стопанска дейност, а отново чрез съдействие на органите на ОД на МВР - Монтана е представена собственоръчно написана декларация, в която Кирилов твърди, че никога не е регистрирал фирма на негово име, не е издавал фактури и не е получавал парични средства, а работи като строител. Наред с това, органите по приходите установили и определени обстоятелства, изразяващи се в това, че една и съща счетоводна кантора обслужва, както "Филипови 2000" АД, така и "Тонев ойл" ЕООД. Същата кантора подава от тяхно име по електронен път и ползва административни електронни услуги, предоставени от НАП чрез КЕП. На една и съща дата и в един и същи клон на "Банка Пиреос" АД са били открити банкови сметки в лева на "Тонев ойл" ЕООД и на "Реал пропърти мениджмънт" ЕООД. И двете фирми, от датата си на регистрацията по ЗДДС, не са били изпълнители на облагаеми доставки, с изключение на издадената от "Реал пропърти мениджмънт" ЕООД фактура № 0000000001/28.04.2017 г. на стойност 12 815 000 лв. и ДДС в размер на 2 563 000 лв. с предмет "по договор" към "Тонев ойл" ЕООД, което, от своя страна, е издало на "Филипови 2000" АД фактура № 9000000001/28.04.2017 г. с данъчна основа 12 810 000 лв. и ДДС - 2 562 000 лв. с посочено основание "санкционна неустойка по договор". При така установените факти, които не са опровергани в хода на съдебното производство, съдът приел за обоснован извод на приходната администрация, че собствениците на капитала и управители на прекия и на предходния доставчик представили собственоръчно написани декларации, в които сочат, че не са издавали фактури, не са осъществявали услуги, не разполагат със счетоводни документи, не са упълномощавали лица за осъществяване на търговска дейност. Дружествата не притежават обекти - офиси и технически оборудване, необходими за осъществяване на нормална икономическа дейност, нямат назначени работници и служители, нямат сключени трудови или граждански договори, няма доказателства за изплатени възнаграждения, не са представени съпътстващи документи - договори, приемо-предавателни протоколи, справки за извършени разходи или други, удостоверяващи реално изпълнение на посредническа услуга. От приложените по административната преписка писма за водената между "Тонев ойл" ЕООД и "Филипови 2000" АД кореспонденция, се установявало, че същите не съдържат абсолютна никаква конкретика или подробна информация относно извършени от дружеството-доставчик действия, свързани с договорената посредническа услуга, поради което съдът е приел за обоснован извода на органите по приходите, че нито една от страните по коментирания договор не представя годни доказателства и/или доказателствени средства, които по пряк и/или косвен начин да удостоверят реално предприети от "Тонев ойл" ЕООД контакти, ангажименти и/или действия, имащи отношение към осъществена посредническа услуга по намиране на купувач на въпросния недвижим имот, поради което фактура № 9000000001/28.04.2017 г., издадена от "Тонев ойл" ЕООД не документира реално осъществена доставка по смисъла на ЗДДС и отразеният в нея косвен данък в размер на 2 562 000 лв. се явява неправомерно начислен на основание чл. 70, ал. 5 от закона. Отделно от изложеното, съдът се е позовал на Решение по дело С-271/2012 на СЕС и на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща като условие за упражняване на правото на приспадане наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата. На следващо место, съдът след като е съобразил условията за плащане на неустойка, уговорени в договора от 15.03.2009 г. по т. 7. 1 и т. 7. 2., приел за обоснован и извода на приходната администрация, че уговорената неустойка има обезщетителен характер, поради което за данъчното третиране на лихви и неустойки с обезщетителен характер приложение намират разпоредбите на чл. 26, ал. 2, изр. 2 и чл. 84 от ППЗДДС, съгласно които не е следвало да се издава данъчна фактура, а само документ, който удостоверява плащането, поради което платената сума за неустойка не подлежи на облагане по ЗДДС и не формира данък добавена стойност. Посочил е че в този смисъл е и решение на Съда на ЕО (сега СЕС) по дело С-277/05 от 18.07.2007 г. Обжалваното решение е правилно. Изводът на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано осъществено действително данъчно събитие, поради което правилно е отказано правото на данъчен кредит на ревизираното дружество "Филипови-2000" АД по фактура № 9000000001/28.04.2017 г., издадена от "Тонев ойл" ЕООД, кореспондира със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Правилно съдът е приел, че в тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на услуги, а от представените от ревизираното дружество доказателства не се установява реалност на фактурирана доставка. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че самата фактура и счетоводното и отразяване при получателя по доставката, установено с неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ, ведно с договора за посредничество и доказателствата за плащане на неустойката доказват реално извършена доставка. С право първоинстанционния съд е приел, че доказателства за реално извършена посредническа услуга не са представени нито от доставчика, нито от ревизираното дружество. Не са такива доказателства договора за посредничество, който установява само наличие на облигационно отношение между страните, но не и реално извършена доставка на услуга. Също така, осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното извършване на услугата, защото представлява удостоверяване на това обстоятелство от самото ревизирано лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. Не доказва извършена посредническа услуга и обстоятелството, че са платени суми за неустойка от "Филипови-2000" АД на доставчика "Тонев ойл" ЕООД. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че за да потвърди отказа за признаване на правото на данъчен кредит, първоинстанционния съд се е занимал с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: неоткриването на доставчици на декларираните адреси, непредставянето от тяхна страна на доказателства за реално извършване на доставките или поради липсата на кадрова обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните доставки. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи конкретния предмет на фактурираните услуги и реалното им извършване, а посочените обстоятелства относно ненамирането на прекия и предходен доставчик, непредставянето на доказателства от тяхна страна и недоказаната им възможност да извършат фактурираните услуги са само косвени доказателства в подкрепа на фактическия извод, че процесната фактура не отразява реални доставка от посочения в нея издател. Отделно от това, в конкретния случай приходната администрация е установила и данни за данъчна измама, доколкото в писмени обяснения на управителите на прекия доставчик "Тонев ойл" ЕООД и на сочения за предходен доставчик "Реал пропърти мениджмънт" ЕООД се отрича да са издавали фактури или упълномощавали други лица да ги издават, както и да са извършвали каквито и да е действия по фактурираната доставка. Правилно е разрешен и втория спорен по делото въпрос относно неправомерното издаване на данъчна фактура с предмет – санкционна неустойка по договор. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е преценил предмета на доставката, която съгласно чл. 7. 2 от договора е санкционна неустойка, която по своята същност следвало да се считат приравнена на доставка на услуга и за която се дължи косвен данък. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. В случая се твърди от ревизираното лице, че е извършено плащане на неустойка по договор за посредничество. Това плащане на неустойка, съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС не се смята за възнаграждение по доставка поради което и не се включва в данъчната основа, а съгласно чл. 84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ (вкл. и фактура), а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Ето защо са неоснователни доводите на касатора, че за платената неустойка по договора за посредничество се начислява косвен данък от получателя на плащането с издаване на данъчна фактура, а платеца на неустойка има право на приспадане на платения данъчен кредит. По силата на закона /чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС/ плащането на неустойка не се смята за възнаграждение по доставка, нито плащането на неустойка има основание да се приравни на доставка на стока или услуга, както счита касатора. В случая от клаузите в договора е видно, че е уговорена неустойка с обезщетителен характер за неизпълнение от възложителя на договорно задължение. Само защото е наименувана "санкционна неустойка" в т. 7. 2 от договора, не означава, че няма обезщетителен характер, след като е уговорена за плащане при неизпълнение от възложителя на договорно задължение. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Макар в теорията и практиката да се приема, че неустойките имат обезщетителни и санкционни функции, това не означава, че платената неустойка се приравнява на възнаграждение за възмездно извършена услуга и съответно на облагаема доставка. Правилно в този смисъл съдът се е позовал на приложимо поради сходство на фактите Решение на Съда (първи състав) от 18 юли 2007 година по дело C-277/05, съгласно което член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани с данък върху добавената стойност хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като предварително определено обезщетение за прекратяване на договора, заплащано с оглед на поправянето на вредите, претърпени в резултат от неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка с възмездно извършване на услуга, и следователно — като необлагаеми с този данък. Неоснователни са и доводите на касатора, чрез пълномощникът му, изложени в писмената защита, че в случая следва да намери приложение решение на СЕС от 26 април 2017 г. по дело С-564/15, съгласно което решение на СЕС от 26.04.2017 г. по дело С-564/15, разпоредбите на Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, както и принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство купувачът на стока да бъде лишен от правото да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил недължимо на купувача въз основа на фактура, съставена по правилата на общия режим на данъка върху добавената стойност, при положение че за съответната сделка е бил приложим режимът на обратно начисляване, когато продавачът е внесъл посочения данък в бюджета, като тези принципи изискват, доколкото възстановяването на данъка върху добавената стойност, неоснователно фактуриран от продавача на купувача на съответната стока, е невъзможно или изключително трудно, получателят да може да поиска възстановяването направо от данъчния орган. Цитираното решение не намира приложение по настоящия спор, тъй като фактите са различни. В настоящия случай е отказано право на данъчен кредит, поради липса на реална доставка на услуги и начисляване на данъчен кредит за плащане на неустойка, при която косвен данък не се начислява, а според фактите в главното производство, по което е постановено цитираното решение на СЕС, приложим за сделката е бил режимът на обратното начисляване, т. е. косвения данък е бил дължим от получателя и неправилно е начислен и внесен от доставчика. В този случай, като е отчел в т. 43 от решението, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло данъчнозадълженото лице от тежестта на ДДС, дължим или платен в рамките на цялата му икономическа дейност, както и че общата система на ДДС гарантира неутралитет на данъчната тежест за всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС, СЕС е отговорил в посочения от касатора смисъл, че при определени условия получателят може да поиска възстановяване на данъка върху добавената стойност направо от данъчния орган. Но и с посоченото решение в т. 43 и т. 47, СЕС е подчертал, че постановеното е при условие, че самите дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС, правото на приспадане може да бъде упражнено само по отношение на данъци, които са дължими, т. е. са свързани с облагаема с ДДС сделка, или са платени, доколкото са били дължими, което в настоящия случай не е така, тъй като ДДС е начислен неправомерно. А в т. 48 от решението, СЕС сочи, че при положение, че този ДДС не е бил дължим и че при плащането му не е спазено материалноправно условие на режима на обратно начисляване, г-н Farkas не може да претендира за право на приспадане на посочения ДДС. С оглед основанието за издаване на прецесния РА, цитираното решение на СЕС не е приложимо. В обобщение, настоящата инстанция счита, че всички обсъдени до тук данни обосновават извода, че с процесната фактури е документирано привидно извършването на доставка на услуга. Този извод следва както от изложените по горе съображения за липса на доказателства за реално извършена доставка, така и от факта, че във фактурата, по които е отказано право на данъчен кредит липсва индивидуализация на вида на услугата. Правилно в тази насока, съдът се е позовал на решение по дело С - 271/12, в което Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, /чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС/, препятства приспадането на ДДС. Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика /мярка/, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения /каквото е изискването за фактуриране с определени параметри/, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в процесния случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесната фактура, нито в съпътстващи фактурата документи, които да конкретизират извършена посредническа услуга, а освен това е документирана доставка на неустойка, която съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и чл. 84 от ППЗДДС не е облагаема доставка. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Филипови-2000" АД за присъждане на разноски по делото е неоснователна. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, основателна е претенцията на ответника по касация, чрез юрисконсулт Дамянова за присъждане на разноски за касационната инстанция. С оглед материалния интерес по делото, в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 17 927 лева, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които "Филипови-2000" АД следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение