Решение № 610 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 923/2008 г.

Решение № 610 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 923/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на Р. С. Т. против решение № 771 от 4.01.2008 г. на Плевенския окръжен съд, IV гр. в. състав, постановено по гр. д. № 822 от 2007 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 171 от 24.07.2007 г. на Плевенския районен съд, VIII граждански състав по гр. д. № 3* от 2007 г. и е прекратено производството по предявения от С. С. А. срещу Р. Д. Д. иск с правно основание чл. 77, ал. 2 от СК за възстановяване на родителските права на С. С. А. по отношение на детето й Р. С. А. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно съдът е приел, че касаторката Р. Д. не е процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 77, ал. 2 от СК, а единствена легитимирана страна по този иск е прокурора, инициирал производството за лишаване на С. А. от родителски права. Жалбоподателката претендира детето Р. А. да остане да живее при нея и счита, че като настойник на детето би следвало да бъде конституирана като заинтересована страна и в един бъдещ процес, за да може да съдейства на прокуратурата- ответник за изясняване на обективната действителност. В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) е постъпило писмено възражение от ответницата С. С. А., в което същата оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на В. к. п. прокурор Р. оспорва жалбата и моли решението на Плевенския окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид наведените от жалбата основания да касация на въззивното решение, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна (ответник по делото), в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови решението си за обезсилване на решението на първоинстанционния съд и за прекратяване на производството по предявения от С. С. А. срещу Р. Д. Д. иск с правно основание чл. 77, ал. 2 от СК за възстановяване на родителските права на С. А. по отношение на детето й Р. С. А., въззивният съд е приел, че производството по възстановяване на родителските права следва да се провежда между същите страни, между които е протекло производството по лишаване на родителските права. Поради това е приел, че процесуалноправно легитимиран ответник по иска за възстановяване на родителските права на С. А. върху детето й Р. А. е прокуратурата, по чието искане С. А. е била лишена от родителски права. Тъй като искът бил предявен срещу процесуално нелегитимирана страна (настойника на детето Р. Д. Т.), постановено от първоинстанционния съд решение било недопустимо. Това решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. Съгласно чл. 77, ал. 2 от СК възстановяването на родителските права се извършва по съдебен ред по искане на лишения от родителски права родител. В закона не е посочено кой е ответник по този иск, но с оглед на това, че възстановяването на родителските права засяга единствено правната сфера на детето, надлежен ответник по този иск е детето. Назначеният на това дете настойник е само негов процесуален представител по делото, но не и надлежен ответник. Тъй като процесуалната легитимация на страните (предявяването на делото от надлежен ищец срещу надлежен ответник) е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, при липсата на тази предпоставка искът се явява недопустим. Съответно недопустимо е и съдебното решение, постановено по такъв недопустим иск. Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение на Плевенския окръжен съд за обезсилване като недопустимо на решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 77, ал. 2 от СК срещу настойника на детето, и за прекратяване на делото, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия