Решение № 13523 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2009 г.

Решение № 13523 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба на ЕТ "Богиел-Елза Богданова" със седалище гр. Плевен, за отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 12.02.2008 г. по адм. д. № 276/2007 г. на Великотърновския административен съд, на основание чл. 239, т. 6 АПК. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав след преценка допустимостта и основателността на молбата за отмяна намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Иска се отмяна на влязлото в сила решение № 20 от 12.02.2008 г. по адм. д. № 276/2007 г. на Великотърновския административен съд, оставено в сила с решение № 6630 от 4.06.2008 г. по адм. д. № 3945/2008 г. на първо отделение на ВАС. В искането се твърди, че решението е постановено в противоречие с постановено решение на Европейския съд по правата на човека (АСПЧ) по съдебно дело "Булвес" АД срещу България от 22.01.2009 г. по жалба № 3991/03. Молителят счита, че всяко решение на ЕСПЧ е основание за отмяна не само на влязлото в сила "вътрешно" решение по конкретно дело, в което е констатирано нарушение на конвенцията, но и на всички властнически актове, визиращи принципно сходни правни проблеми и постановени в нарушение на правозащитния стандарт, възприет от съда в Страсбург. Ответната страна Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново с писмена молба, изразява становище че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като молителят не е бил страна по делото пред Европейския съд по правата на човека, решението по делото "Булвест" не касае казус идентичен с настоящия правен спор относно извършеното преобразуване по реда на ЗКПО (отм.) с разходи, за които е установено, че са отчетени с цел отклонение от данъчно облагане и не е доказал пред две съдебни инстанции наличието на реални сделки по данъчните фактури. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите изложени в молбата за отмяна, прие следното: С влязлото в сила решение № 20/12.02.2008 г. по адм. д. № 276/2007 г. на Административен съд Велико Търново е отхвърлена жалбата на Елза Царкова Богданова действаща като ЕТ "Богиел - Елза Богданова" със седалище гр. Плевен срещу Ревизионен акт № 1563057/21.02.2007 г. издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 306/27.04.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите. Съдът приел, че обжалвания ревизионен акт е издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в законоустановения срок, в писмена форма, с изложени фактически и правни основания за постановяването му. Обжалвания ревизионен акт не противоречи на материалноправните разпоредби като такъв е потвърден от съда. Решението е оставено в сила с решение № 6630/4.06.2008 г. по адм. д. № 3945/2008 г. на първо отделение на ВАС. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочно, влязло в сила съдебно решение по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. С извънредното производство за отмяна се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт, поради което основанията за отмяна не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. В конкретния случай по искането за отмяна се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана от Р България със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн. ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. Допълнителен протокол към конвенцията (Протокол № 1) е ратифициран и обнародван заедно със самата конвенция, а според чл. 5 от същия, разпоредбите на чл. 1, 2, 3 и 4 от протокола се считат за допълнителни членове на конвенцията. Следователно, конвенцията е инкорпорирана в националната правна система и се прилага с предимство пред вътрешноправните актове, които й противоречат, с изключение на Конституцията. При това не е необходимо приемането на специален вътрешноправен акт, който да възпроизведе клаузите на конвенцията, за да станат същите част от вътрешния правен ред. От изложеното следва, че твърдението за нарушение на ЕКПЧОС представлява по естеството си твърдение за нарушение на материалния закон и като такова би представлявало касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Нарушенията на материалния закон при постановяване на съдебния акт обуславят неправилност на този акт, поради което следва да се наведат в производството по касационно обжалване на същия. Нарушението на материалния закон не представлява основание за отмяна по чл. 239 АПК, поради което твърдяното нарушение на ЕКПЧОС не представлява основание за отмяна на влезлите в сила решения. Не е налице и конкретно посоченото основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, аргументирано с постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, по съдебно дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Посоченото решение на ЕСПЧ е постановено по жалба по чл. 34 ЕКПЧОС от търговското дружество "Булвес" АД против България и с него е установено нарушение на правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията във връзка с отказа на право на данъчен кредит по ДРА, издаден против дружеството, който е бил потвърден при обжалването по административен ред и по съдебен ред пред две съдебни инстанции пред националните съдилища. С решението на жалбоподателя е присъдено и съответното справедливо обезщетение за имуществени вреди и разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл. 34 от Конвенцията, образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по конвенцията, на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Действието на решението не се разпростира и върху други субекти, които претендират, че са били жертва на нарушение при сходни обстоятелства, тъй като решението се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице, при това след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 35 от конвенцията, считано от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция. В конкретния случай не е представено решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на ЕКПЧОС по отношение на молителя в настоящото производство ЕТ "Богиел-Елза Богданова" - гр. Плевен, съответно на физическото лице действащо като едноличен търговец, също така не се и твърди наличието на такова решение. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, първа колегия,