Решение № 31 от 28.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 1131/2021 г.

Решение № 31 от 28.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 1131/2021 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е на осн. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК по искане /наименувано искане за отмяна/ на осъдения Д. М. Ж., чрез упълномощените защитници адв. М. Е. и адв. К. Б. за възобновяване на н. д. № 1430/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, НО, 1-ви състав и за отмяна на постановеното по същото дело решение № 489/8.05.2013 г., с което е изменено въззивно решение № 19/8.03.2012 г. по описа на Окръжен съд – Търговище и подсъдимият Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, както и за оправдаване на осъдения Ж. по първоначално предявеното му обвинение по чл. 152 от НК. Защитата на подсъдимия се позовава на решение на ЕСПЧ от 22.06.2021 г. по жалба № 70560/13 г., по дело "Ж. срещу България", с което е установено нарушение на пар. 3, б. а и б от чл. 6, вр. с пар. 1 на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ; Конвенцията/ относно правото на справедлив съдебен процес, включващо правото на жалбоподателя да бъде информиран за характера и причината за обвинението, и за правната характеристика на деянията. Както и на частта от същото решение, в която за подходяща форма на обезщетение е определено евентуалното възобновяване на производството пред ВКС с връщане на делото за ново разглеждане на долните съдебни инстанции. В искането се съдържа детайлно възпроизвеждане на съдържанието на решението на ЕСПЧ. Осъденият Д. Ж. се явява лично в съдебно заседание пред ВКС, като се представлява от редовно упълномощен защитник, адв. С., която поддържа изцяло подаденото искане за възобновяване от името на своя доверител. Моли да се отмени влязлото в сила решение на ВКС за предходно възобновяване на делото /по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК/, с което подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 150 от НК, на основание постановеното решение на ЕСПЧ и Ж. да бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 152 от НК. Аргументира искането си с мотивите към решението на Съда в Страсбург за това, че подзащитният й не се е защитавал по обвинението по чл. 150 от НК, за което в обвинителния акт не се съдържат съответни факти и това го е лишило от възможност за адекватна защита. Акцентира върху обстоятелството, че понастоящем Ж. е реабилитиран по право за осъждането по чл. 150 от НК, /осъден е условно на лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години, който е изтекъл на 8.05.2018 г. / поради което при възобновяване на делото с евентуално връщане за ново разглеждане, повторното му осъждане би утежнило положението му по негова жалба пред ЕСПЧ, което намира за недопустимо. С оглед изложеното поддържа искането подзащитният й да бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 152 от НК. Осъденият Ж., в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП, пред настоящата касационна инстанция изтъква, че с оглед постановеното решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на ЕКПЧ са налице предпоставките по чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК за възобновяване на делото пред ВКС и искането на осъдения е основателно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди искането на осъдения Ж., чрез упълномощените защитници и като взе предвид основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, намери следното: Искането на осъденото лице Д. М. Ж. за възобновяване на наказателното производство по делото е допустимо, като подадено от активно легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК- осъдено за престъпление от общ характер, за което не е освободено от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК /след изменение на НПК от 2019 г. осъденият разполага със самостоятелна активна легитимация да отправи искане по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК съвместно с Главния прокурор на РБ / с влязло в сила решение на ВКС, което е акт от категорията актове по чл. 419, ал. 1 от НПК. Искането е подадено в 6-месечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – решението на ЕСПЧ е от 22.06.2021 г., а искането на осъдения за възобновяване е подадено до ВКС чрез РС – гр. Омуртаг на 9.12.2021 г. Разгледано по същество искането за възобновяване се намери за частично основателно относно възобновяването на делото пред ВКС, по което Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 150 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода с отмяна на решението на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане на актуално компетентния съд за разглеждане на искане за възобновяване на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, който понастоящем е Апелативен съд – Пловдив, на осн. чл. 424, ал. 1 от НПК. В частта относно искането за оправдаване на осъдения за престъплението по чл. 152 от НК, същото се намери за неоснователно. Хронологията на наказателното производство по делото е следната: С присъда № 156/19.12.2011 г., постановена по н. о. х. д. № 160/2011 г. по описа на Районен съд-гр. Омуртаг, Д. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и за престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 1800 лв., като на осн. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в полза на държавата в размер на 1800 лв. С присъдата на районния съд в полза на гражданските ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от процесните деяния. С решение № 19/8.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 12/2012 г. на Окръжен съд- Търговище присъдата на районния съд е изменена в гражданската й част, като е намален размера на обезщетението за вреди, а в наказателната част е потвърдена. Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, поради което присъдата е влязла в сила на датата на постановяването му, 8.03.2012 г. Осъденият Ж. е направил искане за възобновяване на делото пред ВКС, на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и с решение на ВКС, 1-во НО, № 489/8.05.2013 г. производството по делото е било възобновено и решение № 19/8.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 12/2012 г. на Окръжен съд- Търговище е било изменено като престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК е било преквалифицирано по чл. 150, ал. 1 от НК, а за престъплението по чл. 159, ал. 1 от НК присъдата е била отменена и Ж. е бил оправдан по същото обвинение. По жалба № 70560/13 г. на Д. Ж. пред ЕСПЧ е образувано дело "Ж. срещу България", по което е постановено Решение от 22.06.2021 г., с което е признато нарушение по чл. 6, пар. 3, б. а и б от ЕКПЧ / Конвенцията/ ведно с чл. 6, пар. 1, по причини, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за естеството и причината за обвинението срещу него, не му е осигурено достатъчно време и условия за подготовката на неговата защита и не е получил справедлив съдебен процес. Цитираното решение на ЕСПЧ е посочено като основание за възобновяване на влязлото в сила решение на ВКС, предмет на настоящото производство. В решението на ЕСПЧ е посочено, че изискванията на чл. 6, пар. 3 от Конвенцията представляват особени аспекти на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в пар. 1 от същия член, поради което съдът е разгледал казуса от гледна точка на тези две разпоредби, взети заедно. В пар. 23 от решението на ЕСПЧ се сочи, че член 6, пар. 3 от Конвенцията предоставя на подсъдимия правото да бъде информиран за причините за обвинението в наказателното производство, т. е. за деянията, които се твърди, че е извършил и за правната им характеристика. В тази връзка е посочено, че алинеи а и б на чл. 6, пар. 3 са свързани и правото за информираност относно естеството и причината за обвинението следва да се разглежда в светлината на правото на обвиняемия да подготви защитата си. Приложени към настоящият казус тези критерии са установили нарушение на правата на жалбоподателя, поради това, че с внесения обвинителен акт /който има централна роля в наказателното производство / той е предаден на съд по обвинение в изнасилване и по това обвинение се е защитавал по време на цялостното наказателно производство, включително и с аргументи, че здравословното състояние на жертвата не е позволявало да осъществи полов акт с нея. В решението за възобновяване ВКС е приел, че обвинението в изнасилване е недоказано, но едновременно с това е осъдил Ж. за извършване на друг вид престъпление, блудство. ЕСПЧ намира в решението по жалбата на осъдения, че е било необходимо той да е бил информиран за възможността ВКС да го признае за виновен за извършване на престъплението блудство и че в обвинението спрямо него не се съдържа описание на такъв вид поведение, което да се квалифицира като блудствени действия. Подобно поведение не е описано и в решенията на инстанциите по същество, като се отбелязва, освен това, че голяма част от усилията на страните са били насочени към доказване, респективно, опровергаване на полов акт и не изглежда, че прокуратурата е имала за цел да установи друг вид сексуално посегателство по отношение на пострадалата. В тази връзка в решението на ЕСПЧ е отбелязано, че макар и сходни престъпления, изнасилването и блудството имат различни фактически състави, които елементи подлежат на самостоятелно доказване, за да се признае виновността на извършителя в тяхното извършване. При тези данни ЕСПЧ е приел, че за целите на правилното приложение на материалния закон, с каквото правомощие ВКС безспорно разполага е следвало да предостави възможност на осъдения да упражни ефективно и своевременно правото си на защита. Съдът посочва, че в практиката си е приемал, че националните съдилища са длъжни да обръщат специално внимание когато уведомяват обвиняемия за обвиненията срещу него. Посочил е примерно, че ВКС би могъл да отложи изслушването по делото за допълнителни аргументи или да предостави на жалбоподателя алтернативна възможност за писмено становище / какъвто подход ЕСПЧ е обсъждал по други дела, например в делото П. срещу България/. По този повод в решението се отбелязва, че ЕСПЧ не би могъл да спекулира дали жалбоподателя Ж. би изложил евентуални нови аргументи срещу алтернативното обвинение, ако такава възможност му е била предоставена. В заключение, с оглед изложените съображения ЕСПЧ приема, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за обвиненията срещу него /за тяхната причина и естество/ и не му е било предоставено достатъчно време, за да подготви защитата си, поради което не е получил справедлив съдебен процес. В същата насока е отчетена и липсата на ясно изискване в приложимото законодателство, което да позволи на обвиняемия да се защитава срещу изменените обвинения, което е прието за решаващо в това отношение. С оглед естеството на констатираното нарушение, ЕСПЧ посочва, че най-подходяща форма на обезщетение по делото би било да се възобнови своевременно националното производство и да се разгледа делото в съответствие с всички изисквания за справедлив съдебен процес. С оглед съдържанието на цитираното решение на ЕСПЧ, с което се приема нарушение по чл. 6 от Конвенцията чрез осъждането на Ж. за престъплението блудство се установява, че според този съд е нарушено правото му на справедлив съдебен процес и това е свързано с националното съдебно производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, в което е постановен окончателния съдебен акт, с който той е осъден по новото обвинение. Отделно, решението на ЕСПЧ има съществено значение за настоящото дело, чието възобновяване се иска, с оглед констатираните нарушения относно уведомяването на осъдения за естеството и причината на обвинението, по което е осъден с влязлото в сила решение и непредоставянето на достатъчно време и условия за организирането на неговата защита. При кумулативната даденост на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК са налице законовите основания за възобновяване на наказателното производство и за отмяна на решението на ВКС, с което извършеното от Ж. престъпление е преквалифицирано от изнасилване в блудство, за което е признат за виновен и му е наложено съответно наказание. След възобновяването на делото и отмяната на решението на ВКС делото следва да се върне за ново разглеждане на АС – Пловдив, който на осн. чл. 424, ал. 1 от НПК е актуално компетентен да разгледа производството по делото, образувано на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК / актът по чл. 419 от НПК е решение на окръжен съд като въззивна инстанция/ от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатото нарушение. Констатираното от ЕСПЧ нарушение по чл. 6 не може да бъде отстранено в настоящото производство пред ВКС, което е образувано на осн. чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК. Поправянето на допуснатото нарушение следва да се отстрани чрез способите, посочени в решението на ЕСПЧ в производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, с оглед предмета на същото производство за възобновяване, преценка за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, което понастоящем е от компетентността на съответния апелативен съд. По същите съображения искането на осъдения за пълното му оправдаване от настоящия състав на ВКС не може да бъде удовлетворено и отговор на същото следва да бъде даден в производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от компетентния апелативен съд. По изложените съображения, искането за възобновяване следва да се уважи в частта относно възобновяването на производство пред ВКС по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и отмяна на постановеното касационно решение в наказателната и гражданска част за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК и делото да се върне за ново разглеждане в тази му част на Апелативен съд – Пловдив. С оглед горното и на осн. чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно от деление