Решение № 1100 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2016 г.

Решение № 1100 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Перфетотера" ЕООД, ЕИК *********, чрез своя процесуален представител, против Решение № 44/07.04.2016 г., постановено по адм. дело № 527/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2014 г., с изх. № 02-050-2600/4023 от 20.11.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 36 084,57 лева по заявлението на "Перфетотера" ЕООД, гр. В. с УИН: 05/230614/95814 за кампания 2014 г. за площи, декларирани в защита на Натура 2000 група А - постоянни пасища. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо не са посочени правните и фактическите основния за прихващането, като актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за преценката за допустимост на подобно прихващане. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - зам. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юриск. Петрова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на "Перфетотера" ЕООД срещу Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2014 г., с изх. № 02-050-2600/4023 от 20.11.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 36 084,57 лева по заявлението на"Перфетотера" ЕООД, гр. В. с УИН: 05/230614/95814 за кампания 2014 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че по отношение на изискването за мотивираност независимо, че изрично в процесното УП не е посочено по силата на какъв акт е възникнало задължението за прихващане, при наличието на документи в административната преписка, а именно УП изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което са наложени санкции за бъдещи периоди общо в размер на 108767,48 лева, може да се приеме, че фактическото и правно основание за извършеното прихващане произлиза от наложени санкции от предходни периоди, поради което санкционираната сума следва да бъде прихваната, в съответствие с изискванията на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 на Комисията в течение на три календарни години след годината на констатацията. Въпреки това, за да възникне правото на РА да удържи санкцията е необходимо нейното установяване с акт на компетентния орган, който да е влязъл в сила. В този смисъл съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/206 г. на Комисията. Разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., от своя страна предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. Следователно, за да се осъществи валидно прихващане, посочената разпоредба от регламента препраща към националното законодателство на държавата - членка и именно то в случая следва да намери приложение. В този смисъл се налага изводът, че актът, с който е установена санкцията за бъдещ период следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото УП с което се прихваща сумата. В конкретния случай УП изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. е влязло в сила с постановяването на Решение № 2029 от 23.02.2016 г. по адм. дело № 8311/2015 г. на ВАС, поради което процесното Уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/4023 от 20.11.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, е издадено преди влизането в сила на акта, с който е наложена санкцията за бъдещ период. В този смисъл неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че УП изх. № 02-050-2600/1616 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. е влязло в законна сила и наложената със същото санкция се явява безспорно вземане за разплащателната агенция. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което процесното Уведомително писмо с изх. № 02-050-2600/4023 от 20.11.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което се прихваща сумата, е издадено без основание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част. По изложените съображения съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу процесното уведомително писмо, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" за кампания 2014 г., с изх. № 02-050-2600/4023 от 20.11.2015 г. на Зам. изпълнителния Директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта с която е извършено прихващане на оторизираната сума в размер на 36 084,57 лева по заявлението на "Перфетотера" ЕООД, гр. В. с УИН: 05/230614/95814 за кампания 2014 г. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 500 лв., вместо поисканите 1000 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение