Решение № 11 от 13.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1140/2019 г.

Решение № 11 от 13.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1140/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Р. С. срещу решение № 27.09.2019 г. по внохд № 331 от 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 33/11.04.2019 г. по нохд № 44/19 г. на Пловдивския окръжен съд. Развити са оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и се иска намаляването му. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен в това, че за времето от 17.11.2018 г. до 18.11.2018 г., при условията на опасен рецидив, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- марихуана с общо тегло 39. 88 гр. на обща стойност 239. 28 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б. "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "строг" режим. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е връчено на подсъдимия на 01.10.2019 г. В срока за обжалване С. е депозирал касационна жалба, постъпила в Пловдивския апелативен съд с вх. № 7891/10.10.19 г., в която се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Същевременно, на 21.10.2019 г. от затвора в гр. Пловдив, подсъдимият е изпратил втора жалба, постъпила във ВКС на 22.10.2019 г. с вх. № 8953, в която навежда съображения и за допуснати съществени процесуални нарушения. Втората жалба е депозирана след изтичане на 15 дневния срок за обжалване, поради което касационният съд няма правомощие да се произнася по наведено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. То е мотивирано със съображения за неправилната му индивидуализация, тъй като въззивният съд не е съобразил направеното признание, способствало за разкриване на обективната истина, а също изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. Касаторът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с по-лека по размер санкция, определена по реда на чл. 55, ал. 1 от НК. Защитникът допълва доводите с аргумента, че правната квалификация е неправилна и ако деянието е било подведено под нормата на чл. 354а ал. 3 от НК, то и наказанието би било значително по-леко. Както вече бе отбелязано, ВКС не е сезиран с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което преценява справедливостта на наказанието с оглед престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. Въззивният съд е извършил дължимата проверка на първоинстанционната присъда и е приел същата за правилна и законосъобразна, като е споделил изцяло съображенията на окръжния съд по отношение на индивидуализацията на наказанието. В полза на дееца са отчетени всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, включително тези, които се сочат в касационната жалба. Видно е от присъдата, че окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК, определяйки наказание под минимума на предвиденото за престъплението по чл. 354а ал. 2 от НК, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложил кумулативното наказание "глоба", а въззивният съд е потвърдил съдебния акт. Липсва основание за допълнително редуциране на наложеното наказание, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение