Решение № 352 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2016 г.

Решение № 352 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Б. Д. Л., прокурор в Окръжна прокуратура-К., срещу решение по т. 3.1 и т. 3.2 от Протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 08.06.2016 г., с което е потвърдено наложеното му със заповед № 169 от 28.03.2016 г. на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-К., дисциплинарно наказание "забележка" за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от Закона за съдебната власт - за нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на Прокурорската колегия /ПК/ на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми. Твърди, че не му е била връчена Заповед № 101/23.02.2016 г., на окръжения прокурор на окръжна прокуратура-К. с която е образувано срещу него дисциплинарно производство. Поддържа, че не е осъществил приписаните му нарушения на т. 5.5; т. 5.6; т. 5.7; и т. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ).

Твърди, че са неправилни изводите и констатациите в атакуваната Заповед № 169/28.03.2016 г., на окръжения прокурор на окръжна прокуратура-К., относно познанството и контактите му с криминално проявения А. Х. Ц.. Излагат се доводи, че нито административният ръководител, нито Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), са обсъдили обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност и не са взети предвид поставените от него въпроси и искания.

Ответникът - Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет чрез юрисконсулт Лишева в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна - административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-К., не се представлява и не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата на Б. Д. Л. за процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят Б. Д. Л. е прокурор в Окръжна прокуратура-К.. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със Заповед № 101/23.02.2016 г., на окръжения прокурор при окръжна прокуратура-К., на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, поради допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ).

По повод на образуваното дисциплинарно производство са поискани обяснения от Б. Д. Л. от 26.02.2016 г. Прието е и възражение от Б. Л. срещу констатациите в т. З от становище Bx. № 11524/2015 г. на Комисията по професионална етика при ВКП /КПЕ/ от 25.11.2015 г. с приложени към становището: адм. пр. № 381/2015 г. на КПЕ на АП-С.; жалба от А. Х. Ц. против Б. Л., копия от свидетелски показания по ДП № 1899-ЗМ-597/2015 г. по описа на Първо РПУ-Б.; писмо peг. № 191000-8738/17.11.2015 г. на Началника на РУ на МВР-К., ведно със становище на прокурор Б. Л.; справка от председателя на КПЕ при ВКП от проведена работна среща с директора на ОДМВР- гр. К., покани до А. Ц. за явяване пред КПЕ; Протокол по реда на т. 18/1 от правилата за организация и дейността на Комисиите по професионална етика, ведно със Становище на КПЕ при ВКП; справка рег. № 277000- 1725/23.03.2016 г. от директора на ОДМВР-гр. К., справка за съдимост на А. Х. Ц. ведно с представени 5 броя бюлетини и покана до А. Ц. за явяване в ОДМВР- гр. К.

Всички тези доказателства са представени и обсъдени както от административния ръководител- окръжния прокурор на ОП-К., така и от Комисиите по професионална етика при ВКП, която установява, че за периода от 08.11.2013 г. до 23.08.2015 г. прокурор Л. е имал познанство с криминално проявеното лице А. Ц. от гр. К., което познанство започва от залите за хазартни игри в града и във връзка с хазартните "занимания" на прокурор Л. и А. Ц., което познанство приключва на 23.08.2015 г. - датата на която става сбиване/инцидент/ между прокурор Л. и криминално проявения А. Ц., по повод дължимост на пари. По повод на това сбиване е образувано и ДП № 1899-ЗМ-597/2015 г. по описа на Първо РПУ-Б..

Административният ръководител-наказващият орган е възприел изяло изготвеното СТАНОВИЩЕ на Комисията по професионална етика при ВКП, със № 11524/2015 г., от 25.11.2015 г., която приема, че с цялостното си поведение прокурор Б. Л. е извършил нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/ и в частност на т. 5.5, изискваща от всеки магистрат "с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната дейност да дава пример за висок морал и почтеност".

Комисията приема, че осъществените контакти между прокурор Л. и А. Х. Ц. по повод и във връзка с посещение на клубове за хазартни игри, съставляват действия, които водят до отрицателна обществена оценка на професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в професията и обществото- нарушение на т. 5.6. от КЕПБМ.

КПЕ при ВКП приема, че предоставянето на парични суми от страна на прокурор Л. на криминално проявения А. Ц., за да играе хазарт, както и единичните случаи на поверяване на личния си автомобил на Ц. за управление, когато прокурор Л. е употребил алкохол, и преспиването в дома на близка до Ц. са индиции за наличие на близки отношения между двамата в един продължителен период от време.

КПЕ при ВКП приема, че общуването с криминално проявеното лице представлява нарушение на етичните правила - компрометират честта и репутацията му като публична личност, като прокурор- нарушение на т. 5.7 от КЕПБМ.

Изрично се посочва в становището на комисията, че още от момента на назначаването му на прокурорска длъжност, прокурор Л. е бил длъжен да спазва общоприетите етични правила, като си наложи и ограничения и следва поведение съответно на достойнството на прокурорската длъжност. Посещението на заведения за хазарт, въпреки отчетеното, че не е нарушение по смисъла на Закона за хазарта и на чл. 195 от ЗСВ, КПЕ при ВКП, приема, че е нарушение на изискването на т. 5.8 КЕПБМ.

1. Становището на Комисиите по професионална етика при ВКП е изпратено с писмо изх. № 94-00-1027/18.02.2016 г., до административния ръководител-окръжния прокурор при ОП-К. с оглед на допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

1. Административният ръководител-окръжния прокурор на ОП-К. е образувал дисциплинарно производство срещу прокурора в ОП-К.-Б. Д. Л., със Заповед № 101/23.02.2016 г., и на основание чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ).

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство съобразно чл. 313, ал. 1 от ЗСВ са изискани писмени обяснения от прокурор Л. в седемдневен срок от получаването му, като такива дисциплинарнопривлеченото лице е подало в срока, в който е оспорила извършването на вменените му нарушения и е направило доказателствени искания.

Видно от доказателствата по делото административният ръководител е обсъдил всички факти и обстоятелства и е проверил възраженията на жалбоподателя относно липсата на близки взаимоотношения и контакти с криминално проявеното лице А. Ц.. Позовал се е и на фактите, и обстоятелствата отразените в Обобщения доклад/становище/ на Комисията по професионална етика към ВКП.

Със заповед № 169 от 28.03.2016 г., издадена от административния ръководител на ОП-К., на прокурор Б. Д. Л. на основание чл. 314, ал. 1 във връзка с чл. 311, т. 1, във вр. чл. 307, ал. 4, т. 3, и във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

В мотивите на наказващата заповед е посочено, че в хода на дисциплинарното производство са събрани безспорни данни за проявено поведение от страна на прокурор Б. Л., несъвместимо с изискванията на професионалния етичен кодекс и представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. З от ЗСВ, (в приложимата за казуса редакция), изразяващо се във: участие на прокурор Б. Л. във хазартни игри на основание дадена информация от КПЕ при ВКП и лични негови обяснения пред същата комисия, както и по сведение на ОДМВР-К. по повод на образувано ДП № 1899ЗМ-597, във връзка с възникналия на 23.08.2015 г., инцидент между прокурор Б. Л. и криминално проявения А. Ц.;

създаване на близки взаимоотношения на прокурор Л. с криминално проявения А. Ц. в продължителен период от време и осъществени публични контакти между прокурор Л. и А. Х. Ц.;

системното и съзнателно посещаване на заведения за хазарт както в гр. К., така и в други градове заедно с криминално проявеното лице А. Ц.. Тези действия, макар и в извънслужебната му дейност не могат да бъдат пример за висок морал и почтеност- нарушение на т. 5.5 от Кодекса.

Наказващият орган е приел, че тези действия на прокурор Б. Л. компрометират честта му в професията и обществото и представляват -нарушение на т. 5.6. от Кодекса. Тези действия разрушават и репутацията му, противно на изискването на КЕПБМ за безукорна репутация на магистрата и са нарушение на т. 5.7 от Кодекса. Тези действия водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и го компрометират пред обществото. Тези действия са възприети като поведение нарушаващо основен принципи за етично поведение на магистрата, установяващи стандартите и очертаващите рамката за регулиране на това поведение в служебните отношения.

Наказващият орган изрично е отбелязал, че с осъществените публични контакти между прокурор Л. и криминално проявения А. Ц., представляват действия, които водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и го компрометират пред обществото.

Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателя, че издадената заповед на административният ръководител- окръжния прокурор на ОП-К. е немотивирана и от нея не става ясно с кое точно действие или бездействие прокурор Б. Л. е нарушил нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Настоящият състав намира, че така дадените сведения от КПЕ при ВКП и от ОДМВР-К., както и посочените прокурорски и наказателни преписки относно криминалното минало на лицето А. Ц., правилно са възприети и отчетени от административният орган. Правилно е отчетено и поведението на прокурор Л. за периода на познанството му с криминално проявеното лице. В конкретния случай безспорно установено и доказано е поведението на прокурор Б. Д. Л., изразяващо се посещение на клубове за хазартни игри, създаване на познанство с криминално проявеното лице А. Ц., което познанство довежда и до инцидент от 23.08.2015 г., по повод на който е образувано и ДП № 1899ЗМ-597/2015 г., по описа на Първо РПУ-Б.. Именно познанството и последвалия инцидент с криминално проявеното лице А. Ц. злепоставя и компрометира честта му в професията и в обществото. Достатъчно за компрометиращия ефект е и направеното изслушване и дадените препоръки със становището на КПЕ пред ВКС. И. поради невъздържане от действия, които биха могли да го компрометират е възникнало познанство с криминално проявеното лице А. Ц., при посещенията в клубове за хазартни игри -т. 5.6. от Кодекса.

Изрично е посочено в разпоредбата на т. 5.6. от Кодекса, че "Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; в т. 5.7. от кодекса се изисква "Магистратът да е с безукорна репутация, а в т. 5.8. от кодекса се посочва, че "Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми;

В хода на дисциплинарното производство е дадена възможност на дисциплинарно привлеченото лице да представи обяснения и да направи възражения по повод на констатациите направени в атакуваната заповед на административния ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура -К., които са приложени към административната-дисциплинарната преписка.

1. На основание чл. 314, ал. 2 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) препис от цитираната заповед ведно с материалите по преписката са изпратени на Прокурорската колегия на ВСС /ПК на ВСС/- на Комисията по "Дисциплинарна дейност" с писмо вх. № 11-03-254/05.04.2016 г.

На свое заседание от 31.05.2016 г., Комисията по "Дисциплинарна дейност" при Прокурорската колегия на ВСС взема решение да предложи на ПК на ВСС да приеме решение с което да потвърди Заповед № 169/28.03.2016 г. на административният ръководител-окръжния прокурор на ОП-К., като е излага и мотиви в решението.

В мотивите на комисията се приема, че няма противоречие между даденото обяснение от наказваното лице и фактите и обстоятелствата приети за установени от наказващия орган от които е видно, че за периода от 08.11.2013 г. до 23.08.2015 г. прокурор Л. е имал познанство с криминално проявеното лице А. Ц. от гр. К., което познанство започва от залите за хазартни игри в града и във връзка с хазартните "занимания" на прокурор Л. и А. Ц., което познанство приключва на 23.08.2015 г. - датата на която става сбиване/инцидент/ между прокурор Л. и криминално проявения А. Ц., по повод дължимост на пари.

Комисията приема, че в сроковете по чл. 310 е образувана дисциплинарната преписка, като в заповедтта за образуване на дисциплинарното производство е очертан и обхвата на дисциплинарното производство. Установените действия на прокурор Л. правилно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ-нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Правилно са обсъдени и критериите за определяне на наказанието по чл. 309 от ЗСВ.

Комисията по "Дисциплинарна дейност" при Прокурорската колегия на ВСС внася предложението в Прокурорската колегия на ВСС за разглеждане от колегията на 08.06.2016 г.

На заседанието на прокурорската колегия на ВСС, проведено на 08.06.2016 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено. Видно от приложеното извлечение от пълния стенографски протокол № 5 от тази дата има направени изказвания, в смисъл на пълно приемане на изводите и констатациите на КПЕ при ВКП.

1. С решение по т. 3.1 и т. 3.2 от Протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 08.06.2016 г., с е потвърдено наложеното на Б. Д. Л. със заповед № 169 от 28.03.2016 г. на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-К., дисциплинарно наказание "забележка" за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от Закона за съдебната власт - за нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Решението за потвърждаване на дисциплинарното наказание, наложено от административния ръководител, е прието с явно гласуване, с резултат 9 "за". Няма гласували "против".

В решението изрично е указано, че Заповед № 169/28.03.2016 г. на административният ръководител-окръжния прокурор на ОП-К., ведно с решението на Прокурорската колегия на ВСС следва да се приложи към кадровото досие на прокурора.

При така установените фактически обстоятелства от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум.

Спазени са административнопроизводствените правила и е приложен правилно материалният закон. Решението е мотивирано с всички съпътстващи актове по приемането му, включително с решението на Комисията по "Дисциплинарна дейност" при Прокурорската колегия на ВСС. Д. нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, като същото е извършено виновно. Отчетено е, че в заповедта на административния ръководител за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е съобразена тежестта на нарушението, и поведението на магистрата по чл. 309 от ЗСВ, поради което се следва най-лекото от предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ наказания - "забележка".

По същество доказателствата по делото потвърждават изложените в заповедта на административния ръководител фактически и правни съображения и опровергават възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон. Дисциплинарното наказание е наложено във връзка с безспорно установено и доказано поведение на прокурора в окръжна прокуратура-К.- Б. Д. Л., изразяващо се посещение на клубове за хазартни игри, създаване на познанство с криминално проявеното лице А. Ц., което познанство довежда и до инцидента от 23.08.2015 г., по повод на който е образувано и ДП № 1899ЗМ-597/2015 г., по описа на Първо РПУ-Б.. Именно познанството и последвалия инцидент с криминално проявеното лице А. Ц. злепоставя и компрометира честта му в професията и в обществото-нарушение на т. 5.6. от кодекса. Инцидента от 23.08.2015 г., е повод за сигнализиране на Висшия съдебен съвет и Комисията по професионална етика при ВКП, която излиза с предложение за допуснати нарушения на Правилата по т. 5 от КЕЛБП-Правила за поведение произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие./т. 5.5, т. 5.6, т. 5.7, т. 5.8/.

Поддържаната теза за невиновност в поведението на жалбоподателя, не се подкрепя и доказва от събраните в административното и съдебното производство доказателства.

Като неоснователно се преценява и възражението на жалбоподателя за невиновно поведение от негова страна като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Като твърди, че срещите му с криминално проявеното лице са инцидентни, а не постоянни.

Настоящият съдебен състав приема, че това поведение на прокурор Б. Л. правилно е квалифицирано от административния ръководител и от Прокурорската колегия на ВСС като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ. Фактическият състав на нарушението е установен и към него правилно е приложена материалната норма, водеща до реализиране на дисциплинарната отговорност.

Не следва да се приеме, че има съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

За разлика от другите състави на дисциплинарни нарушения по ЗСВ, се изследват и доказват конкретни действия от служебната дейност на съдии, прокурори и следователи, при дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) - "нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати", пак се изследват конкретни действия от професионалното битие на магистрата, но съобразени с поведенчески стандарти утвърдени в КЕПБМ. Рамките на това нарушение са дадени от правилата на кодекса и включват категории поведенчески стандарти за допустимо и желано поведение на съдиите, прокурорите и следователите. Цитираната норма от ЗСВ, придава дисциплинарна значимост на разпоредби на КЕПБМ, на тези стандарти. При "прекрачване" на тези стандарти се създават фактически и правни предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност по отношение на съответния магистрат.

Независимо от дисциплинарната си насоченост КЕПБМ съдържа изрично посочени поведенчески принципи на независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, компетентност и квалифицираност, конфиденциалност. В рамките на раздел II от КЕПБМ са уредени диференцирани поведенчески стандарти, наречени "Правила за етично поведение, произтичащи от основните принципи", които са с рамков характер, чиито конкретни фактически проекции се характеризират с голямо разнообразие. Независимо от границите на конкретната ситуация, всяка проява (публична или не) на съдия, прокурор или следовател, обективно накърняваща очертаните посредством горните принципи модели на етично поведение, би могла да се преценява като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция). Тази качествена неопределеност на коментираното дисциплинарно нарушение предполага внимателна преценка на съставомерността на всяко нарушение.

По изложените съображения следва да се приеме, че системното и съзнателно посещаване на заведения за хазарт както в гр. К., така и в други градове заедно с криминално проявеното лице А. Ц. са действия, които, макар и в извънслужебната му дейност не могат да бъдат пример за висок морал и почтеност и представляват нарушение на т. 5.5 от Кодекса. Тези действия на прокурор Б. Л. компрометират честта му в професията и обществото-нарушение на т. 5.6. от Кодекса. Тези действия разрушават и репутацията му, противно на изискването на КЕПБМ за безукорна репутация на магистрата-нарушение на т. 5.7 от Кодекса. Тези действия водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и го компрометират пред обществото.

Относно констатираните нарушения от прокурор Б. Л. са приложени правилата от Раздел II-Правила за етично поведение произтичащи от основните принципи и по-конкретно Правилата за поведение, произтичащи от принципа за ПОЧТЕНОСТ И БЛАГОПРИЛИЧИЕ и посочени в т. 5 от КЕПБМ.

Изрично е посочено в кодекса, че "почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата".

По изложените съображения следва да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказане е правилно и законосъобразно. При липса на сочените в жалбата отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми) процесното решение на ПК на ВСС ведно с потвърдената с него наказваща заповед на административния ръководител следва да се потвърди. Оспорваното решение на ПК на ВСС също е законосъобразно, а жалбата, подадена против това решение е неснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 323, ал. 3, ал. 4 от ЗСВ. Върховният административен съд, шесто отделение,