Решение № 1609 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2015 г.
ВАСII отделение15.02.2016 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 715/06.04.2015 г. по адм. д. № 1597/2014 г. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1609 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6022/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 715/06.04.2015 г. по адм. д. № 1597/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Утро-К" ЕООД / с ново фирмено наименование "Берое Грийн" ЕООД/ чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 241305345/11.02.2014 г., потвърден с решение № 451/10.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив в частта, с която не е признат данъчен кредит в размер на 90040.24 лв. и лихви в размер на 11 898.61 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за това, че доставките са били налични, във владение на прекия доставчик "ПВ Груп" ЕООД, като са прехвърлени реално на последващия приобретател "Утро-К" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. За процесния период: 06.08.2012 г. - 31.05.2013 г. по четири броя фактури с доставчик "ПВ Груп" ЕООД на ревизираното лице са доставени олио и соев шорт. Процесните фактури са включени в дневниците за покупки и справките - декларации по ЗДДС на "Утро-К" ЕООД, както и дневниците за продажби и справките -декларации на "ПВ Груп" ЕООД. Процесните фактури са осчетоводени по банков път. Към фактура от 31.10.2012 г. са представени и приемо-предавателен протокол между доставчика и купувача за предаване във фактическо владение на купувача е на фактурираните стоки, както и 6 броя кантарни бележки за претеглено нетно количество слънчогледово нерафинирано олио. Към фактура от 24.11.2012 г. са представени договор за покупко-продажба от същата дата, приемателно-предавателен протокол и кантарни бележки -13 броя за претеглени и приети количества нерафинирано олио. Към фактура от 29.11.2012 г. са представени договор за покупко-продажба, приемателно-предавателен протокол и кантарни бележки. Отразените в договорите, приемателно-предавателните протоколи и кантарните бележки стоки, съответстват на фактурираните такива. Единичната цена в кг е тази, посочена в договорите и съответства на отразената цена по фактурите. Според заключението на вещото лице, счетоводната отчетност на ревизираното лице е съобразена с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Национални счетоводни стандарти. При последваща реализация на доставената стока ревизираното лице е отчело дължимия към бюджета ДДС, което е установено от проследяването на счетоводните записвания по процесните фактури. Предвид изложеното е доказан положителният факт за реалното извършване на доставките с всички съпътстващи доставките документи. Данъчните събития, с които правната норма свързва последицата за упражняване правото на данъчен кредит, са настъпили. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС, не е нарушена и данъчният кредит, в противовес на приетото от ревизиращите органи, следва да бъде признат. Поради това ревизионният акт в тази част в съответствие с приложимия закон правилно е признат за незаконосъобразен. Предвид изтъкнатото спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,