Решение № 108 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2007 г.

Решение № 108 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.). С решение на Врачански окръжен съд № 1634/25.10.2005 г., постановено по гр. д. № 353/2005 г. Л. И. Л. от с. Г., област Враца е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Х. Й. Х. и В. В. Х. и двамата от гр. Г. на всеки един от тях по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, във връзка със смъртта на сина им Ю. Х. Й., ведно със законна лихва върху сумите от 12.10.2004 г. до окончателното им изплащане и 600 лв. разноски по делото, а в полза на ВОС 860.40 лв. за държавна такса. По въззивна жалба от ответника Л. И. Л. в частта на решението, с което са уважени исковете за суми над 2 500 лв. до пълния размер от 12 000 лв.за всеки един от двамата ищци Софийският апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав с решение от 16.02.2007 г., постановено по в. гр. д. № 36/2006 г. е отменил решението на Врачански окръжен съд, в частта, с която исковете са уважени за разликата над 6 000 лв. до пълния размер от 12 000 лв., в частта за разноските и държавната такса и е постановил друго решение, с което е отхвърлил предявените от Х. Й. Х. и В. В. Х. срещу Л. И. Л. искове за разликата над сумата 6 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. Присъдил е на ищците разноски по делото по компенсация 26.65 лв. и държавна такса 432 лв. по сметка на САС. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни. Касационната жалба от ищците Х. Й. Х. и В. И. Х. е върната, поради невнесена в срок държавна такса с влязло в сила разпореждане на Софийски апелативен съд от 1.06.2007 г. С касационната жалба на ответника Л. И. Л. въззивното решение е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решението на окръжния съд, с което са уважени исковете на Х. Й. Х. и на В. В. Х. до размер на сумата 6 000 лв. за всеки един от тях. Поддържа, че решението в посочената част е неправилно, поради нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД), съществени процесуални нарушения, немотивиране на решението (привидност на мотивите), с които съдът е приел, че въпреки криминалното битие на пострадалия (три пъти е изтърпявал наказание лишаване от свобода за периода 1988 г.-2004 г. ищците са полагали грижи за него, липса на диференциран подход при определяне размера на обезщетението на всеки един от двамата ищци, неоснователно некредитиране показанията на свид. С., липса на доказателства как ищците са понесли загубата на своя син. Моли съда да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове, или ако приеме, че са основателни да се произнесе по същество и да уважи иска на Х. Й. Х. до размер на сумата 500 лв., а иска на В. В. Х. до размер на сумата 1500 лв. или да върне делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд за събиране допълнително свидетелски показания за отношенията между ищците и починалия им син. Подробни съображения са изложени с жалбата и с писмена защита от процесуален представител адвокат Г. За ответниците по касация Х. Й. Х. и В. И. Х. касационната жалба е оспорена от процесуалния им представител адвокат Г. Касационната жалба на Л. И. Л. е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд необосновано не е кредитирал показанията на свидетелката С за съществували влошени отношения между ищеца Х. Й. Х. и сина на двамата ищци Ю. Х. Й. Данните за влошени отношения между баща и син обосновават прилагане на диференциран подход при определяне размера на дължимото обезщетение на всеки един от двамата ищци. Показанията на свидетелката С, преценени в съвкупност с доказателствата по делото за безспорно криминалното битие на сина на ищците дават основание на настоящия състав да приеме за установено, че отношенията между баща и син са били влошени. Това обстоятелство е от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При това положение по отношение на ищеца-баща размерът на полагащото му се обезщетение следва да се намали от 6000 лв. на 4000 лв., в който смисъл въззивното решение следва да се измени. В останалата обжалвана част по отношение на фактически констатации и правни изводи въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответникът по касация Х. Й. Х. следва да заплати на касатора Л. И. Л. сумата 16 лв. за направените за тази инстанция разноски по делото, изчислени съобразно уважената част от иска-част от заплатеното възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие серия А, № 0*/м. ноември 2008 г. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция ответникът Л. И. Л. следва да заплати на основание чл. 63, ал. 3 ГПК държавна такса в размер на 400 лв. по сметка на Върховния касационен съд. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.