Решение № 1711 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2015 г.

Решение № 1711 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Т. Е. М. срещу Решение № 331/20.02.2015 г., постановено по адм. д. № 1963/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, първо отделение, ХХI състав, като се иска отмяна на същото и да се отмени обжалвания от нея акт за прихващане или възстановяване и да се възстанови удържания й данк от 525, 81 лв., както и да се отменят присъдените разноски по делото в размер на 300 лв. Ответникът по жалбата взема становище да се потвърди решението и му се присъдят разноски по делото. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката против Акт за възстановяване и прихващане № 1402593/12.02.2014 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, с който й е отказано възстановяване на сума в размер на 525,81 лв., данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ - доходи от лихви, потвърден с решение № 207/16.05.2014 г. на директор на дирекция "ОДОП при ЦУ на НАП - Варна, поправен с решение № П - 207/10.06.2014 г. За да постанови решението си съдът е приел, че задължението за данъци възниква по силата на закона и местно физическо лице дължи заплащане на данъци върху доходите си в Р. България от лихви, то правилно и законосъобразно данъчният орган е отказал възстановяване на удържания данък. Решението е правилно. По делото е установено, че по силата на рамков договор за платежни услуги за потребители от 07.01.2013 г., Анекс № 92988/07.01.2013 г. сключени с "КТБ" АД, справка за движението на сметката на касаторката в същата банка и Удостоверение изх. № 63/30.01.2014 г. издадено от "КТБ" АД, че на касаторката е удържан данък в размер на 525.81 лв. - данък върху лихвите за 2013 г. Разпоредбата на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ е въведена с изменението в ДВ., бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г. и според нея с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Законодателят не е разпоредил в чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ дали банковата сметка се отнася за срочен, безсрочен или друг вид депозит. Депозитът като понятие е дефинирано в § 1, т. 58 от ДР на ДОПК и представлява банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва). При това положение касационната жалба се явява неоснователна, тъй като данъкът е удържан на законово основание и не подлежи на възстановяване. Правилно съдът е отхвърлил неоснователната жалба, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение