Решение № 7130 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2792/2025 г.

от 14.05.2013 г. на РИОСВ Благоевград за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие за Изграждане на къща за гости в имот 01/2028 в м. Игрище , землището на [населено място] , от които се установява, че първонаалният възложител е именно Г.-НКБ ЕООД. В тази връзка, разделянето на имотите и продаването им на две други предприятия, обособени като отделни кандидати по ПРСР 2007-2013г., според съда правилно е преценено от страна на административния орган като изкуствено разделяне с цел получаване на по-висок общ размер на субсидията. Изложеното и констатираните от експерта по СТЕ обстоятелства според съда по безспорен начин установяват, че двете инвестиции не функционират самостоятелно. В този смисъл правилно от страна на органа е прието, че са налице индиции за изкуствено създадени условия за получаване на подпомагането и целенасочени действия на бенефициерите ЕТ Е. Т.-80 и ЕТ Б. Г. за получаване на предимство в противоречие с целите на мярката. В подкрепа на изложеното първоинстанционният съд се е позовал на решение от 12 септември 2013 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-434/12, точки 32 и 33. В допълнение е посочил, че еднаквостта на двата проекта и съществуващите помежду им географска връзка и родствени връзки между собствениците на едноличните търговци говорят за умишлена координация между тях по смисъл на т. 29 от посоченото решение и цитираната съдебна практика, с цел получаване на предимство и заобикаляне на ограничението по чл. 6, ал. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. /погрешно посочена в решението - Наредба 30/11.08.2008 г./ По тези съображения съдът обосновал извод, че са реализирани предвидените в АУПДВ основания за пълно възстановяване на получената финансова помощ по чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. и т. 7 от Приложението към раздeл I от Правилата, както и че актът съответства на целта на материалния закон, като в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата е определен и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. Така постановеното решение е неправилно. В частта на приетия за законосъобразен АУПДВ относно определения размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 38 243,99 лв. за констатираното неизпълнение на показателите на бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., постановеният съдебен акт е неправилен. Въпросът за наличието на допуснато от ползвателя на помощта, неизпълнение на задължението му по т. 4.12 и т. 4. 18 от договор 01/312/02532 от 14.10.2014 г., състоящо се в изпълнение от 25.73 % на застъпените в одобрения бизнес план, приходни показатели за финансовите 2016 г. и 2017 г., е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение 263/11.02.2019 г., постановено по адм. дело 601/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, оставено в сила в тази му част с решение 3779/11.03.2020 г. по адм. дело 4360/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, /понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ изм. ДВ бр. 51/2022, в сила от 1.07.2022 г./ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Константата е практиката на ВАС, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, което е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. В действителност, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК влязлото в сила решение има сила за страните по него и наличието на основание за възстановяване на финансовата помощ в тази оспорена част, не подлежи на повторна преценка за законосъобразност в настоящото производство, но дължимостта на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с решение за финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ и на друго материалноправно основание. Неспазването на изрично разписаното административно производство и вида на акта представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на АУПДВ в частта, в която за неизпълнение на заложените в бизнес плана финансовите показатели за 2016 г. и 2017 г. е определена като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане сумата от 38 243,99 лв. Необосновани са и достигнатите от съда изводи, че в частта по т. II относно определеното подлежащо на възстановяване вземане в размер на 19 122 лв. на основание т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за неизпълнение на показателите на одобрения безнес план за 2018 г., оспореният АУПДВ е законосъобразен, като издаден при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възприето в практиката на Съда на ЕС е разбирането, че връщането на погрешно изплатените суми може да се извърши само в съответствие с принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Според Съда принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза, като право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Уверенията, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са подадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За разлика от това никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения от страна на администрацията /решение на Съда на ЕС от 13 март 2013 г. по дело С-545/11, Agrargenossenschaft Neuzelle и решение от 17 март 2011 г. по дело AJD Tuna, C-221/09, Сборник, стр. I-1655, точка 72 и цитираната съдебна практика/. Безспорно установено по делото е, че през м.08.2018 г. бенефициерът е поискал промяна на одобрения бизнес план в частта на приходните показатели /л. 634/, в това число и тези за 2018 г. Безспорно е и обстоятелството, че с писмо от 25.10.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , едноличният търговец е уведомен за съгласуваната промяна /л. 630 от делото/. Както основателно сочи и касаторът, от съдържанието на писмото не става ясно, че промените в приходната част от плана имат действие от следващата финансова година, т.е. от 2019 г. Издателят на АУПДВ не е съобразил, че утвърдените от него промени са създали основателни надежди у бенефициера за очакваните финансови показатели по одобрения проект, което от своя страна е довело до нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, а оттам и до нарушение на принципа на правна сигурност. Изложеното е самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ в тази част, като издаден в нарушение на чл. 146, ал. 3 от АПК. При неправилно тълкуване на относимите норми от Наредба 29 от 11.08.2008 г., първоинстанционният съд е достигнал до необосновани изводи и досежно т. III от оспорения АУПДВ относно установената функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия за допустимост на финансирането. Съгласно установена в националното законодателство - § 1, т. 30 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. дефиниция, изкуствено създадени условия е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011, а съобразно § 1, т. 31 от ДР на Наредба 29 от 11.08.2008 г. функционална несамостоятелност е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Видно от чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) 65/2011 без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В решение от 12 септември 2013 година по дело С-434/12, Съда на ЕС посочва, че за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер..., от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (т. 29 и цитираното решение по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С-515/03.). Доказването е съобразно правилата в националното право (т. 30). По силата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е на административния орган. Според Съда на ЕС чл. 4, § 8 от Регламент 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. В процесния случай по делото няма спор относно фактическите установявания по отношение на реализираните от ЕТ Е. Т.-80 и ЕТ Б. Г. инвестиционни проекти в урегулиран поземлен имот, разделен непосредствено преди подаването на заявленията за кандидатстване, както и наличието на родствени връзки между бенефициерите. Посочените обстоятелства са били известни на органа преди одобряване на инвестицията, във връзка с което е съставена и докладна записка от 23.09.2014 г. /л. 673 от делото/, видно от която след извършването на кръстосани проверки на кандидатите не е установена свързаност. Както основателно посочва и касаторът, в своята практика ВАС приема, че наличието на родствени връзки между кандидатите би могло да представляват индиция за наличието на умишлена координация между тези лица, с цел установяване на изкуствени условия за финансиране, но не представляват пълно доказване на това обстоятелство, каквото следва да бъде проведено от административния орган, с цел доказване на законосъобразността на издадения АУПДВ. На следващо място, от представените по делото доказателства, в това число и приетото заключение по СТЕ, се установява самостоятелност на инвестициите по отношение на изследваните инфраструктурни елементи не е налице ползване на обща инфраструктура по отношение на електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията на обектите. От друга страна са налице и констатации за изпълнение на инвестицията и функционална самостоятелност на процесния обект в съставените контролни листове от извършени проверки на място през 2016 г. /л. 206/, 2017 г. /л. 360/ и 2019 г. /л. 554/, които по аргумент от чл. 179 ГПК като официални свидетелстващи документи, издадени от контролните органи, тези на ДФ Земеделие , обвързват съда с материалната си доказателствена сила. Доказателства, оборващи тези констатации, респ. установяващи посочените в оспорения акт обстоятелства, не се представят. По отношение на рекламирането на двете инвестиции като един обект, обявен в туристически интернет сайтове като Ментор Резорт , следва да се подчертае, че от съдържанието на акта не се установява кога са извършени проверките, установяващи тези обстоятелства. В тази връзка липсват и мотиви по отношение на обстоятелството, че през м.12.2019 г., както имота на ЕТ Е. Т.-80 , така и този на ЕТ Б. Г. , са прехвърлени на Ментор инвест ООД чрез покупко - продажба. С оглед гореизложеното, географската свързаност на двата обекта, на която се позовава административния орган, не е достатъчна да обоснове изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. Наличието на констатации за функционална самостоятелност на инвестицията, самостоятелност на реализираните приходи, липса на обща инфраструктура, осигуряване на заетост в съответствие с целите на мярката, нарастващи приходи от дейността сочи на функционираща инвестиция. При тези обстоятелства, необоснован и в противоречие с ангажираните по делото доказателства е достигнатият от съда извод, че е налице соченото от административния орган изкуствено създаване на условия с цел получаване на подпомагане в противоречие с целите на мярката. Наличието на функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия между ЕТ Е. Т.-80 и ЕТ Б. Г. , противно на изложеното от ответната страна становище, не е установено с влязло в сила съдебно решение, а напротив - с решение 3422 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело 12028/2024 г. по описа на ВАС, първо отделение е отменено решение 161 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело 642/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград и вместо него е постановена отмяна на АУПДВ 01/311/00597/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8892 от 18.11.2020 г., издаден изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който в тежест на ЕТ Б. Г. е установено публично държавно вземане в размер на 389 800,51 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, ведно със съответните лихви. В случая не се установява и описаното от административния орган нарушение на чл. 19 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., съгласно който не се предоставя финансова помощ за проекти за изграждане и модернизиране на туристически обекти с повече от 20 помещения за настаняване. Констатации в обратния смисъл са налице в изготвените протоколи от извършените на място проверки през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. От изложените в акта мотиви е видно, че ЕТ Е. Т.-80 предлага 5 помещения за настаняване, а ЕТ Б. Г. предлага 14 помещения за настаняване, като същевременно необосновано и без обсъждане на обстоятелството, че обектите впоследствие са прехвърлени на Ментор инвест ООД, административният орган приема, че хотелският комплекс е един, разделен на три проекта, два от които са финансирани с европейски средства. Така обоснованият от органа извод не се подкрепя от доказателства, въз основа на които по безспорен начин да се установи наличието на изкуствено създадени условия за допустимост. В контекста на изложеното и в съответствие с наличните по делото доказателства, незаконосъобразно съдът е приел, че посочените в акта обстоятелства установяват обективния и субективния елемент на изкуствено създадени условия, което да представлява основание за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. С оглед изложеното по отношение на нарушенията по т. I и т. II и предвид липсата на нарушение по т. III, което като най-голямо по размер е послужило като основание за определяне на окончателния размер на подлежащата на възстановяване помощ, незаконосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против оспорения АУПДВ и постановеното от него решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което АУПДВ, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон, бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на спора Държавен фонд Земеделие следва да бъде осъден да заплати в полза на като ЕТ Е. Т. - 80 , съдебни разноски в общ размер на 59 866,48 лв. за двете инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.