Решение № 1177 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2019 г.

Решение № 1177 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8400/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба от Община Берковица чрез адв. М. Ангелова срещу решение № 221/13.05.2019 г, постановено по адм. дело № 173 по описа на Административен съд Монтана за 2019 г, с което е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение № РД 02-36-337/133.03.2019 г. на зам. Министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. относно налагането на финансова корекция в размер от 5 % от допустимите разходи по два договора във връзка с изпълнение на проект BG16 RFOP001-2. 001-0184 "Повишаване на енергийната ефективност на жилищни сгради в гр. Берковица" по две обособени позиции. С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение, като постановено при несъобразяване на материалния закон и събраните по делото доказателства. Оспорва се извода на решаващия съд, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, като обосновават, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е единствено компетентен да приложи тази мярка. Оспорва се извода, че спорният административен акт е мотивиран и правилен, в частност се излагат доводи, за липса на нередност. Претендира се и присъждане на сторените разноски по съдебното производство на две инстанции, като се прилага и списък на разноските. Касаторът е бил редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. Ответникът – редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че е налице нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка по чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от ППЗОП, което е довело до необосновано ограничаване на кръга на кандидатите – ограничение на конкуренцията и то правилно е квалифицирано като нередност, за която се следва налагането на финансова корекция, която е обоснована правилно по основание и размер. Предлага на съда оспореното съдебно решение да оставено в сила. Касационната жалба е депозирана на 3.06.2019 г. при съобщено решение на 20.05.2019 г., поради което е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд приема от фактическа страна, че: Между Община Берковица и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG16 RFOР001-2. 001-0184-С01 – "Повишаване на енергийната ефективност в Община Берковица, финансиран по оперативна програма "Региони в растеж". С решение № 0 П-3/2018-002 от 4.01.2018 г. на Зам. кмета на Община Берковица е открита процедура по възлагане на обществена поръчка по договаряне без предварително обявление по реда на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП с предмет: "Инжинеринг и проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG16 RFOР001-2. 001-0184-С01 – "Повишаване на енергийната ефективност в Община Берковица, финансиран по оперативна програма "Региони в растеж по две обособени позиции. Сключени са договори, както следва: по обособена позиция 1 с изпълнител: "Стройинвестконсулт 2013" ЕООД с № ВG16 RFOР001-2. 001-0184-С01-S-05/26.02.2018 г. и по обособена позиция 2 с изпълнител: "ЕС –Билд" ООД с № ВG16 RFOР001-2. 001-0184-С01 –S -07/8.03.2018 г. До УО е подаден сигнал за нередност в процедурата по обществена поръчка, същият е регистриран под № 836 от Регистъра за сигналите за нередност. Извършена е проверка, която е установила нередности при провеждане на процедурата по обществена поръчка. Първата нередността се изразява, в това че неправилно възложителят отправил поканата в процедурата – договаряне без предварително обявление до един икономически оператор, като предметът на поръчката и по двете обособени позиции може да се осъществи от повече от един икономически оператор, поради което възложителят е ограничил конкуренцията и принципите за публичност, прозрачност и равнопоставеност, залегнали в ЗОП, като това представлява нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП и нередност съгласно т. 9 " Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие" по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основани за налагане на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/2017 г. Втората нередност се отнася до: 1) до завишени изисквания за персонала, с който трябва да разполага участника и по-конкретно до изискването – "проектанта по част управление на отпадъците – инженер или еквивалент". 2) изискването по т. 7.6.3 от изискванията към техническите и професионалните способности на участниците по отношение на проектантския екип "Всички проектанти следва да притежават пълна проектантска правоспособност по Закона за камарата на архитектите. " Това изискване завишено предвид, че поръчката се отнася до обекти от пета категория. 3) изисквания към ръководните технически лица – "Специалист за контрола по качеството/отговорник по качеството с висше образование с професионална квалификация "строителен инженер" или еквивалентна". С тези изисквания са нарушени чл. 2, ал. 2 от ЗОП вр. чл. 59, ал. 1 от ЗОП, като е заключено че нарушението е съставомерно на нередност по т. 9 и т. 10 по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основани за налагане на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/2017 г. Община Берковица е била уведомена за сигнала и становището на УО относно неговата основателност – писмо изх № 99-00-6-44-1/5.02.19 г. Общината е депозирала възражение, с което се обоснована неправилност на извода на УО за наличие на нередностите и определяне на финансова корекция и нейния размер. Основният мотив на Община Берковица е, че са били налице предпоставките да се проведе процедура по договаряне без предварително обявление по ЗОП и същата е проведена при спазване на всички изисквания. Оспорват се изводите на УО, за нередност по т. 9 и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основание за налагане на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/2017 г. С оспореното решение за установяване на нередност и определяне на финансова корекция, УО е изложил мотиви, както защо счита, че са налице нередностите, така и по възражението на Община, като го е счел за неоснователно, а накрая относно конкретния размер на наложената финансова корекция. Решаващият съд е приел, че това решение на УО е правилно и законосъобразно, като постановено от компетентен орган, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, напълно е изяснена фактическата обстановка, точно е издирен и приложен материалния закон, както от националното право, така и този от правото на Европейския съюз, поради което е отхвърлил жалбата на община Берковица. Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона. На първо място, касаторът оспорва, извода на решаващия съд, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, по повод направено възражение за нищожност на акт в първоначалната жалба, което е намерено за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. В случая се касае за обществена поръчка, възложена в изпълнение на проект № ВG16 RFOР001-2. 001-0184-С01 – "Повишаване на енергийната ефективност в Община Берковица, финансиран по оперативна програма "Региони в растеж", одобрен от Управляващия орган на Оперативната програма. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕСИФ Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Следователно законът предоставя възможност на ръководителя на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган да делегира правомощията си на ръководител на управляващия орган. В чл. 28, ал. 1 от Устройствения правилник на МРРБ е предвидено, че Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" (ГД "СППРР"): изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на Европейския съюз и Структурните и инвестиционните фондове. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството се установява, че ръководителят на администрацията, в чиято структура е управляващия ОПРР орган, е оправомощил изпълняващата длъжността заместник министър Д. Николова, за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г.", като й е възложил да изпълнява посочените в заповедта функции в качеството на Ръководител на УО. Делегирането на правомощието по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е допустимо, съгласно чл. 4, ал. 2 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕСИФ, като в случая делегирането на компетентност на заместник министъра да упражнява функциите и съответно правомощията на Ръководител на Управляващия орган на ОПРР, е надлежно извършено с посочената по-горе заповед. Следователно оспореното решение е постановено от материално компетентен административен орган – подписано и издадено е от лицето, заемащо длъжността заместник министър, оправомощено да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж", в съответствие и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството правомощия, в т. ч тези по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – за постановяване на актове за налагане на финансови корекции. Видно от т. 3 от посочената заповед Министърът е предоставил правомощие на заместник министър Николова да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ. Спорното решение е за определяне на финансова корекция по основание и размер по реда на чл. 73, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и безспорно представлява индивидуален административен акт по този закон. Може да се заключи, че е правилен и съответен на закона, изводът на решаващия съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Относно констатираните нередности и приложението на материалния закон, касационната инстанция намира: Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото не е спорно, че община Берковица има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, Общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Не се спори и относно факта, че при осъществяване на обществената поръчка са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на процедурата по чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП – договаряне без предварително обявление. Спорен е въпросът представлява ли нарушение на основни принципи на ЗОП обстоятелството, че възложителят при осъществяването на тази процедура е отправил покана само до един икономически субект при едната обособена позиция поръчката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОП (ДВ, бр. 34 от 3.05.2016 г), Обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; и т. 2. свободна конкуренция. Ответникът е сигнал до извода, че тези принципи са нарушени и изводът му е намерен за правилен от решаващия съд. Заключението се споделя от настоящата инстанция. Всяка процедура по ЗОП следва да бъде възложена при зачитане на основните принципи, между които е свободата на конкуренцията. Отправяйки покана само до един икономически оператор, възложителят е нарушил този принцип, като нито процедурата по чл. 79 от ЗОП предполага това, нито предмета на поръчката. Напротив предметът на обществена поръчка - "Изпълнение на проектантски услуги.... " предполага широк кръг изпълнители, а принципът за осигуряване на свобода на конкуренция, при този вид поръчка, би бил изпълнен при отправяне на покана до минимум два потенциални изпълнители. Отправяйки покана до един изпълнител, възложителят е нарушил чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, а това представлява и нарушение на чл. 160, т. 2 от Регламент № 2018/1046 на ЕП и Съвета, който се отнася до осигуряване на конкуренция на възможно най- широка основа при възлагането на обществени поръчки. Нарушението се отнася до ограничаване на правото на участие на повече изпълнители в процедурата и правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности – " Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане". Нарушението е свързано с възлагането на обществената поръчка и следователно е съставомерно на нарушенията обхванати от т. 9 от Наредбата за посочване на нередности. Съответен на материалния закон е изводът на решаващия съд, че изискването на възложителя "проектант по част управление на отпадъците – инженер или еквивалент" е ограничително. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКАИИП "проектант" е физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", вписано в съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и 11, което има право да изработва концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове и инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност. Съотнасяйки съдържанието на правната норма към фактите по делото, настоящият съдебен състав счита, че определената с обжалвания акт финансова корекция за това нарушение е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Изводът на решаващия съд за наличие на ограничително условие по отношение на това изискване на възложителя е правилен, т. к. законодателят не изисква проектантската дейност по отделните части да се извършва изключително от лица, притежаващите професионална квалификация "инженер", но и от експерти, притежаващи друга квалификация, като например "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер". Допълнителен аргумент в подкрепа на този законодателен подход се извежда от включените в обхвата на областта "технически науки" професионални направления, сред които, както "инженерство", така и "архитектура, строителство и геодезия" (виж Постановление на Министерски съвет № 125 от 24.06.2002 г. за утвърждаване на Класификатор на областите на висшето образование и професионалните направления). Съгласно чл. 11 от Закона за управление на отпадъците възложителят на СМР изготвя План за управление на строителните отпадъци в обхват и съдържание, определени с НУСОВРМ. В Наредбата няма правила, определящи проектантската правоспособност на физическите лица, които изготвят ПУСО, както и изисквания за допълнително преминаване през курс на обучение. В § 1, т. 12 НУСОВРМ проектантът е дефиниран като всяко лице съгласно чл. 162, ал. 1 ЗУТ, т. е. физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност, като няма изискване дали тя да е пълна или ограничена при изготвянето на план за управление на отпадъците. При тези изводи, заключението на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона. Това нарушение е квалифицирано като нередност, както по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или документацията за участие", доколкото ограничава конкуренцията, а осигуряването на конкуренция на възможно най-широка основа е принцип, чието приложение е водещо при възлагане на обществените поръчки. Обстоятелството, че административният орган е посочил, че констатираното нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка по ЗОП е съставомерно и на т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата не се отразяване негативно на законосъобразността на спорното решение до степен, че да налага неговата отмяна. Основен принцип е, че правното основание за издаване на административния акт следва да е посочено ясно и недвусмислено в него. В случая, доколкото е потвърден за законосъобразен изводът, че констатираното нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка по ЗОП е съставомерно на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и това основание е посочено в оспорвания акт, то е достатъчно да осигури посочения принцип, както и правото на защита на бенефициера. Посочването и на другата точка в оспорено решение не променя заключението, че УО правилно е издирил и приложил материалния закон при точно и пълно установени факти и констатираната нередност е доказана по основание. Изложеното се отнася и до изискването заложено от възложителя в т. 7.6.3 от изискванията към техническите и професионалните способности на участниците по отношение на проектантския екип "Всички проектанти следва да притежават пълна проектантска правоспособност по Закона за камарата на архитектите. " Няма спор между страните, че обектите, до които се отнася поръчката са от пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИПП "Проектантите с ограничена проектантска правоспособност имат право до изработват самостоятелно проекти за обекти от V и VI категория и за обекти от III и IV категория (без част "Конструктивна"). Следователно изискването е ограничаващо и не улеснява избора на най-подходящ изпълнител на поръчката и представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Изложеното е валидно и за изискването за "специалиста за контрол по качеството - лице с висше образование с професионална квалификация "строителен инженер" или еквивалентна". Професионална квалификация "строителен инженер" сама по себе си не е гаранция за качествено изпълнение на дейността по контрол на качеството. В Националната класификация на професиите и длъжностите съществуват 24 професии "Строителни инженери" с код 2142, между които и инженер хидролог, инженер иригации, инженер пристанищно строителство, фасаден инженер и др. Следователно всички изброени видове строителни инженери, развиват дейност в специфична сфера, като трябва да се прецени, коя от тях е най-тясно обвързана с предмета на обществената поръчка, в исканата от възложителя степен, за да се упражни възможно най-ефективен и ефикасен контрол върху качеството. За изискването или "еквивалента" професионална квалификация, може да се заключи, че в професионалното направление в областта "Строителство" има още седем професии. Еквивалентни са и специалностите в професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия" от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г., Те предоставят професионална квалификация за професиите "архитект" и "инженер". Следователно лицата, притежаващи такива професионални квалификации биха могли, ако притежават и професионална квалификация за контрол на строителството, да осъществяват дейността, при изпълнение на изискването на касатора за максимална близост на професионалната квалификация на тези лица – извън тази за контрол върху качеството, с предмета на поръчката. Изисканото на възложителя не улеснява особено избора на изпълнители, които да изпълнят поръчката най-добре, но може да ограничи избира на изпълнител, към който да е отправена покана за договаряне без предварително обявление. При тези изводи, заключението на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона. Споделя е изводът относно наличието и на третия елемент от фактическия състав на нередността – наличие на вреда за бюджета на Съюза. Видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. За случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ попадащи в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, законодателят е приел, че не е възможно да бъде определено количествено изражение на финансовите последици, т. е. не може да се установи размерът на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи в случая 25 % с възможност на намаляване на 10 %, 5 %. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението към Наредбата нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението в частта, с която е определен конкретния размер на финансовата корекция. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, като размерът се изчислява чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод. В случая финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В рамките на самостоятелната си преценка административният орган законосъобразно е определил финансовата корекция в размер от 5 %, който подробно е обосновал в решението си, като се е възползвал от правото си да намали предвидената корекция от 25 % на 5 %, което е възможно най-малката корекция. Законосъобразно е определена и основата на финансовата корекция, доколкото, видно от приложения договор, предоставената безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проектното предложение е 100 % и не е предвиден собствен принос. Решение № РД-02-36-337 от 13.03.2019 г. на зам. - министъра на регионалното развитие и благоустройството и УО на ОПРР е съобразено и с целта на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Допуснатите нарушения на ЗОП в случая представляват нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, което е в противоречие с целта на ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на ЕС размера на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който е неправомерно разходван. Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по ОПРР и е отхвърлил жалбата на Община Берковица, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното в отговора към касационната жалба от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,