Решение № 158 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП), чрез процесуален представител - юриск. Х. Маркова, срещу Решение 6314 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело 358/ 2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова Заповед 3286з-497 от 05.02.2025 г., с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег. 5464 от 10.03.2017 г. по описа на ГПУ - Свиленград, извършена на А. С. У., [ЕГН] и е върната преписката за ново произнасяне. Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесната заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С вх. 23235/ 07.12.2025 г. (л. 32) представя Бележки чрез юрисконсулт Маркова, в които поддържа касационната жалба по съображения, идентични с тези в жалбата. Прилага списък на разноските и претендира такива за държавна такса от 70.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Ответникът по касационната жалба, А. С. У., редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя Отговор по касационната жалба, чрез адв. Коларова (л. 19), с който настоява да бъде оставена без уважение същата и претендира разноски. В Молба с вх. 19752/ 03.10.2025 г. (л. 28) оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила по съображенията, изложени в Отговора. Прилага договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред ВАС и Списък на разноските, като претендира такива в размер на 750.00 лв. възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че със Заявление вх. 272000-20666/ 09.10.2024 г., адресирано до Директора на ОДМВР Хасково, А. С. У. е поискал снемане на полицейската му регистрация на основание чл. 68, ал. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като е изложил подробни съображения в подкрепа на искането, основани на разпоредби от правото на ЕС и на възприетото в Решение на Съда на ЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/ 2022 г. Приел е за установено, че г-н У. има полицейска регистрация с рег. 5464/ 10.03.2017 г. в ГПУ Свиленград, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация във връзка с това, че на 09.03.2017 г. в землището на [населено място], общ.Свиленград, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на транспорт, 6 лица - граждани на Ирак да преминават в страната в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като за деянието е използвал МПС лек автомобил, с английска регистрация и деянието е по отношение на повече от едно лице (6 лица), поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) е осъден на лишаване от свобода за срок от 10 месеца, както и на глоба в размер на 3000 лева, и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, като съдебният акт е влязъл в сила на 04.04.2017 г. Съдът е отразил, че по отправената молба за снемане на полицейската регистрация със Заповед 4536з-1585/ 25.10.2024 г. Началникът на ГПУ Свиленград е назначил комисия за извършване на проверка. Назначената комисия е изготвила Справка УРИ 4536р-37447/ 07.11.2024 г., в която записала, че не е налице основание за снемане на полицейската регистрация на А. У., тъй като не са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и чл. 18 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, съответно предложила на Началника на ГПУ Свиленград да не се снема регистрацията на лицето. Съдът е посочил, че в Справката е описано деянието, за което е привлечен като обвиняем и осъден А. У., редът, по който е приключило съдебното производство, както и че с писмо рег. 6734/ 01.11.2024 г. на Районен съд Свиленград била изготвена и представена справка за съдимост за молителя, от която било видно, че на 18.08.2021 г. е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1 от НК на 16.07.2021 г. след плащане на глобата изцяло, наложена с присъдата на 15.07.2020 г., което обстоятелство е налице към момента на подаване на заявлението от У. и извършване на проверката. Съдът е продължил, че с писмо УРИ 453600-2333/ 12.12.2024 г. Началникът на ГПУ Свиленград е изискал от Районна прокуратура (Териториално поделение) Свиленград да предостави писмена информация за това на коя дата е регистрирано Бързо производство 37/ 2017 г. по описа на ГПУ Свиленград в регистрите на РП Хасково, ТО Свиленград, за какво престъпление и от коя дата е извършеното престъпление; на коя дата е приключило посоченото бързо производство и на коя дата е внесено за разглеждане в РС Свиленград, като в отговор е било получено писмо, в което е посочено, че бързото производство е било образувано срещу лицето за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1 от НК, на 20.03.2017 г. (коригирана впоследствие с нова Справка на 09.03.20217 г.) в РП Хасково, ТО Свиленград и е приключило с мнение за предаване на съд на обвиняемото лице и на 21.03.2017 г. в Районен съд Свиленград е било внесено Споразумение за решаване на БП 37/ 2017 г. на основание чл. 381 от НПК срещу А. У.. Съдът е приел за безспорно, че заверено копие от протокол по НОХД 225/ 2017 г., съответно и Определение 99 с одобрено споразумение, са били на разположение на Началника на ГПУ Свиленград и на назначената от него Комисия за изясняване на обстоятелства по повод подаденото заявление, като на разположение е била и Справка за съдимост, изпратена на ГПУ Свиленград с писмо изх. 6734 от 01.11.2024 г. Съдът е отразил, че с Предложение УРИ 4070р-26552 от 18.12.2024 г. Директорът на РДГП Елхово е предложил на Директора на ГДНП да не се снема полицейска регистрация 5464/ 10.03.2017 г., извършена в ГПУ Свиленград на лицето А. С. У., в резултат на което е била издадена от Директора на ГДНП оспорената пред първоинстанционния съд Заповед 3286з-497/ 05.02.2025 г. на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и съображения 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, и съображение 55, 61 и 68 от Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело С-118/ 22 г., с която е отказано снемането на полицейска регистрация 5464 от 10.03.2017 г. по описа на ГПУ Свиленград, РДГП Елхово, извършена на А. С. У., като е изписано единствено, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, които са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Съдът е отбелязал, че на 14.01.2025 г. г-н У. е подал второ Заявление с вх. 27200-771 с искане за снемане на полицейската му регистрация, чието съдържание е идентично с това на Заявление УРИ 27200-20666/ 09.10.2024 г., поради което е бил уведомен писмено за издаване на оспорената Заповед по повод първото подадено заявление. В обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт са описани събраните писмени доказателства, от които е установена описаната фактическа обстановка, съответно писмените и гласни доказателства, събрани в първоинстанционното произовдство, относно личността на жалбоподателя и неговата трудова дейност, образование и квалификация. При така установената обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Изложил е, че административният орган е извършил проверка по писменото искане на регистрирания и е постановил акт по същество, като е отказал снемането на полицейската регистрация поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Обсъдил е разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и е посочил, че в случая регистрираното лице при подаване на искането си не твърди и не представя доказателства да е налице някоя от предпоставките, изброени в т. 1 до т. 5 на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, но че въпреки това лицето счита, че са налице визираните в разпоредбата основания за снемане на полицейската му регистрация. Приел е за безспорно, че за осъждането по НОХД 225/ 2017 г. на Районен съд Свиленград жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1 от НК на 16.07.2021 г., както и че към датата на издаване на обжалваната заповед срещу същия няма неприключени досъдебни производства и повдигнати обвинения, но че настъпването на реабилитация не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР. При така установеното и приетото от правна страна съдът, като е взел предвид начина, по който е обоснован отказът, а именно: че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, които са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, е счел, че оспорената заповед се явява немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по АПК, поради което я е отменил и върнал преписката на административния орган за нова произнасяне. Изложил е, че по своята същност полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, което се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие, като тя помага на полицейските органи да извършват дейностите по чл. 67 от ЗМВР по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, както и че данните от полицейската регистрация на лицата, съобразно чл. 27 от ЗМВР, могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Отбелязал е, че Правото на Европейския съюз също не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, касаещи противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Обсъдил е Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), в която изрично се предвижда, че Директивата не възпрепятства държавите-членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства (съображение 20), както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления (съображение 27). Позовал се е на Съображение 26 на Директива (ЕС) 2016/680, което изисква гаранции, че събраните лични данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и предвижда, че с цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Обърнал е внимание, че член 4, параграф 1, буква в от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите-членки да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват, а по силата на член 4, параграф 1, буква д от Директива (ЕС) 2016/680, държавите-членки трябва да гарантират, че тези данни са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период, не по-дълъг от необходимите за целта, за която се обработвати във връзка с това член 5 от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите-членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Изтъкнал е, че макар Директивата да оставя на държавите-членки сами да определят подходящите срокове, то съобразно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във всички случаи изисква държавите-членки да позволяват, според случая, изтриването на съответните данни, когато тяхното съхранение вече не е необходимо с оглед на целите, дали основание за обработването им. Наред с това член 10 от Директива (ЕС) 2016/680, уреждащ обработването на специални видове данни, в частност биометрични и генетични данни, установява изискване обработването на чувствителни данни да бъде разрешено, само когато това е абсолютно необходимо. Съответно член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 установява право на изтриване на личните данни, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно член 4, 8 и 10 от тази директива, или когато тези данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на това задължение, което се прилага спрямо администратора. От член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 е извел, че това право на изтриване може да се упражни по-конкретно, когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо с оглед на целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите на националното право за привеждане в действие на член 4, параграф 1, букви в и д от Директивата, както и евентуално на член 10 от нея, или когато изтриването се налага за да се спази срокът, определен за тази цел от националното право, на основание член 5 от същата Директива. Съдът се е обосновал и с Решението на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., в което е прието, че член 4, параграф 1, буква в и д от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б и член 16, параграфи 2 и 3 от тази Директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Първоинстанционният съд е указал, че в мотивите си към решението Съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението престъпление от общ характер, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това, съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква в от Директива (ЕС) 2016/680 и е за период по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с член 4, параграф 1, буква д от тази директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато, обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Така съдът е заключил, че цитираната уредба в правото на ЕС, ползвайки се с приоритет пред националното законодателство, съответно даденото разрешение с конкретното решение на Съда на ЕС, съотнесени към настоящия казус, навеждат на извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, т.е. дали продължава да съществува връзката между съхраняваните данни и преследваната цел. Същият следва във всеки конкретен случай, по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка, като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е то и при коя хипотеза по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация, лицето е извършило друго престъпление и дали същото е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска, който то представлява. Според съда, едва, след като извърши преценка на всички тези обстоятелства, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена. Първоинстанционният съд е изтъкнал, че текстът на чл. 68 от ЗМВР не предвижда разграничение между това за каква цел по чл. 27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т.е. обработването на лични данни във всеки случай обхваща и трите цели, но е изложил, че в обжалваната заповед не е посочено, нито в останалите документи по преписката е визирано, че обработването на личните данни на жалбоподателя касае само защита на националната сигурност, а и престъплението, за което същият е осъден, също не предполага този извод, като с оглед на това е приел, че разрешенията, дадени с цитираното Решение на Съда на ЕС, са напълно приложими в настоящата хипотеза. Съдът е отразил, че в оспорената пред него заповед са посочени като взети предвид Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 и Съображение 55, 61, 66, 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 на Съда на ЕС, но видно от фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, от страна на административния орган на практика не е извършен дължимият съобразно цитираното решение на СЕС анализ по отношение личността на жалбоподателя. Не е обсъдено осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, от какъв вид е настъпилата реабилитация, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация. Посочването в заповедта, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, които са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, съдът е приел за голословно, необосновано със съображения и доводи, касаещи конкретния субект, и различни от принципната необходимост от събирането на данни чрез полицейската регистрация. Така, според съда, при неизвършване на сочения анализ, предвид общия и бланкетен характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация, както и липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то от административния акт не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани, или то понастоящем се осъществява в нарушение на член 4, параграф 1, буква в и д от Директива (ЕС) 2016/680. С оглед изложеното съдът е приел, че оспореният акт се явява немотивиран и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е спазил изискването на чл. 35 от АПК за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства, което е счел за основание за отмяна на заповедта и връщане преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление вх. 272000-20666 от 09.10.2024 г. за снемане на полицейската му регистрация 5464 от 10.03.2017 г. по описа на ГПУ Свиленград, като е дал указания, че новото произнасяне следва да се извърши след събиране на всички относими към случая доказателства, при всестранен анализ и преценка на същите, въз основа на които следва да се издаде надлежно обоснован акт. Първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта. Фактическата обстановка е установена правилно, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда, обстоятелствата, при които е извършено това престъпление, конкретно проверено наличие за евентуална връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за държавата и обществото, каквото в случая е деянието, за което е осъдено лицето. Следва да бъде спазен балансът между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани по пътя на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспорената Заповед липсват конкретни мотиви относно конкретното лице, а единствено използваното изречение като обосновка, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, които са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото е бланкетно и неподкрепено с факти и обстоятелства. Рисковият профил на г-н У. не е изследван въобще. Следва да се има предвид установеното с решение на Съда на Европейския съюз по дело Компетентният орган има задължение да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета, като обективира резултатите от проверката в своя акт, издаден по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В случая обаче при правилно приетата фактическа обстановка и формулирани правни изводи, съдът недопустимо е указал какво следва да направи след връщане на преписката при нейното ново разглеждане административният орган, а именно е указано, че следва да вземе предвид, че реабилитацията е настъпила преди близо 4 години през 2021 г.; че следва да бъде съобразено обстоятелството, че жалбоподателят бил осъден преди повече от осем години и не е извършил други престъпления, има примерно поведение в обществото и в служебната си дейност, както и критично отношение към деянието, за което е бил осъден, установено с гласни доказателства в първоинстанционното производство; че нямало данни да е безотговорен, неблагоразумен или нестабилен в емоционално отношение; че бил със сериозни намерения за бъдещ семеен живот и има отговорно поведение към служебните си ангажименти; че няма данни за извършени от него противообществени прояви и проблеми с правоохранителните органи, като е указано на административния орган, че жалбоподателят не представлявал лице със степен на обществена опасност, оправдаваща продължаване съхранението на данните по извършената полицейска регистрация, след датата на подаденото искане за нейното заличаване. Така, според начина, по който са дадени указанията за действие на административния орган при новото разглеждане на Заявлението, съдът е иззел неговите функции и му е указал на практика необходимостта от снемане на полицейска регистрация, което е недопустимо. Административният орган е този, който следва да проведе надлежна проверка по Заявлението, да събере относимите данни, извърши анализ на всички тях, вкл. задълбочена проверка на оперативната обстановка, профила на лицето, чрез справки, сведения/обяснения от други лица, в резултат на което да формира своето становище за личността на лицето, за риска, който то представлява и оттам наличието или не на предпоставки за снемане на полицейската му регистрация, като чрез събраните факти и обстоятелства, обоснове изводите си и ги обективира в заповедта, обвързвайки ги с приложимите правни норми. С оглед изложеното, като краен резултат решението е правилно, но след връщане на преписката административният орган следва да съобрази коригиращите мотиви на настоящото решение. При този изход от спора и изрично стореното искане от ответника по касация с представен списък на разноските и доказателства за тяхното извършване, на същия следва да бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева). Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи минималният размер е 750 лв., какъвто в случая е договорен и заплатен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,