Решение № 115 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2013 г.

Решение № 115 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Ж. Й. Г. и С. М. Г., двамата от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 335/23.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2199/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което допуснатите до делба имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК (отм.) като в дял на Ж. Й. Г. е поставено дворно място с площ от 600 кв. м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо УПИ.... в кв.... по плана на селото и построената в това дворно място жилищна сграда на два етажа, а в общ дял на молителите е поставено незастроено дворно място с площ от 630 кв. м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо УПИ.... в кв..... по плана на селото. В молбата за отмяна се поддържа, че след приключване на производството по делото молителите са се снабдили с н. а. №.../......г., от който се установява, че сградата в УПИ...... е построена преди 1936 г., което според тях обосновава извода, че сградата може да бъде поделена реално макар по действащите към настоящия момент разпоредби жилищата /етажите/ да не отговарят на всички нормативни изисквания. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата по молбата за отмяна Ж. Й. Г. изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като молителите са могли да се снабдят с представеното доказателство и в хода на процеса. Твърди също така, че по отношение на реалното поделяне на сградата приложение следва да намерят разпоредбите на ЗУТ, т. е. че представеният нотариален акт не установява относими към спора факти и обстоятелства. Претендира заплащане на направените по делото разноски. С определение № 76/20.03.2013 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа, че такова ново доказателство представлява представеният с молбата за отмяна н. а. №.../.... .г., който според молителите удостоверява, че сградата в УПИ..., кв.... по плана на [населено място], [община] е строена преди 1914 г., което според тях води до извод, че същата може да бъде реално поделена, въпреки, че отделните етажи не отговарят на изискванията на сега действащите строителни правила и норми за самостоятелни жилища. В производството по гр. д. № 2199/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд действително н. а. №.../......г. не е бил представен. Обстоятелството, че жилищната сграда в УПИ...., кв.... по плана на [населено място] е строена в началото на ХХ век обаче е било установено по делото и за същото между страните не е съществувал спор- в заключението на в.л.В. от 06.11.2009 г. е посочено, че по данни на страните къщата е строена преди повече от 100 години. Същото обстоятелство е посочено и в заключението на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, изпълнена от в.л.А., А. и В. /за година на строителството е посочена 1924 г./ Обстоятелството, че сградата е била строена преди 1936 г. следователно не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, било е известно както на страните, така и на съда при разглеждане на делото. Страните следователно са разполагали с възможност да направят съответните доказателствени искания, свързани с поделяемостта на сградата като наведат доводи, свързани с годината на построяването на тази сграда. А ако са считали, че преценката на съда за поделяемостта е неправилна с оглед установената по делото година на построяване на сградата, следвало е да наведат този довод при обжалване на въззивното решение. Поради това следва да се приеме, че годината на построяване е била известна на молителите при разглеждане на делото от инстанциите по същество и представеният с молбата за отмяна н.а. № 418/16.08.1914 г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК-същият не съдържа данни за осъществяването на неизвестен по делото факт. Освен това в настоящия случай изводът на съда, че реалното поделяне на сградата на два самостоятелни обекта е основан на даденото по реда на чл. 201, ал. 1 ЗУТ становище на ЕСУТ при [община], както и на липсата на изготвен инвестиционен проект. В подобни хипотези следва да се има предвид, че реално поделяне на сграда без наличие на инвестиционен проект би могло да се приеме за възможно само ако е установено, че отделни части от сградата са били ползвани като самостоятелни жилища към 17.05.1963 г. По настоящето дело обаче такива твърдения не е имало и подобно обособяване съответно не е било установено. И тъй като представеното с молбата доказателство не съдържа данни за осъществяване на факти, които да не са били известни на страната и на съда и да не са били съобразени поради тази причина при постановяване на решението, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената от Ж. Й. Г. и С. М. Г. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение