Решение № 12468 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 140/2015 г.

Решение № 12468 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 140/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от Петър Пенчев Троянски, чл. на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" срещу решение № РД-16-1485/25.11.2014 г. на министъра на енергетиката и министъра на икономиката. Жалбоподателят излага твърдения за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставянето на достъп до исканата обществена информация, поради което иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат задължени ответниците да я предоставят. Съображения в подкрепа на жалбата се съдържат в пледоарията по същество на адвокат пълномощника на жалбоподателя. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на енергетиката, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по жалбата, а само искане да бъде заличен като страна в процеса. Не претендира разноски. Ответникът - министърът на икономиката, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на жалбата в писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С оспореното решение № РД-16-1485/25.11.2014 г. на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), издадено съвместно от министърът на енергетиката и министърът на икономиката, е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 92-00-1710/27.10.2014 г., подадено от Петър Пенчев и Огнян Цеков. Министрите са обосновали отказа да предоставят исканата информация, защото тя се отнася до трето лице, което изразява изричното си писмено несъгласие за нейното разкриване. Като доказателства по делото са приети писмените документи, представляващи цялата административна преписка по издаване на оспореното решение и не са ангажирани други доказателства. Няма спор между страните, а се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателствата по делото, че Петър Пенчев Троянски (жалбоподател по делото) и Огнян Цеков (който не е страна по спора, поради липса на подадена от него жалба) са поискали със заявление вх. № 92-00-1710/27.10.2014 г. от министъра на икономиката и енергетиката достъп до информация, представляваща копие от издадени разрешения за трансфер на оръжие след 23.09.2009 г. от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожаване, касаещи "Видекс"АД и данни за преразглеждане и/или актуализиране на разрешение за трансфер на оръжие № 007699/4.09.2008 г. на "Видекс"АД, както и последващи разрешения ако има такива. С писмо вх. № 32-00-1710/7.11.2014 г., изпратено от "Видекс"АД по повод запитване на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ от министъра на икономиката и енергетиката, се изразява изрично несъгласие да бъде предоставена исканата информация по заявлението на Петър Пенчев. При така събраните писмени доказателства, настоящият съдебен състав обосновава следните фактически и правни изводи: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, независимо от необичайното му подписване от двама министри едновременно, с оглед настъпилите след подаване на заявлението до министъра на икономиката и енергетиката промени в Министерския съвет (ДВ, бр. 93/11.2014 г.) и липсата към 25.11.2014 г. на устройствени правилници на новосъздадените министерства на мястото на Министерството на икономиката и енергетиката, респективно разпределение на функциите и отговорностите помежду им. На основание чл. 3 от ЗДОИ следва да се приеме, че министрите като държавни органи са задължени субекти и не е налице законова пречка за съвместно произнасяне. Оспореното решение е издадено и в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е допуснато нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ. Посочените фактически, основания за отказа са, че исканата информация се отнася за трето лице, което не е съгласно тя да бъде предоставена. Това фактическо основание не кореспондира с нито една правна норма, в която да определено като правно основание за отказ да бъде предоставена обществена информация. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Следователно, за да е налице тази хипотеза не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси и съотнасянето им към обществения интерес от достъп до тази информация. Според § 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. С § 5 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ е създадена оборима презумция, според която до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3. В случая в оспореното решения не са изложени никакви съображения по какъв начин се отнася исканата информация до третото лице, респективно какви негови интереси биха били засегнати. В решението е посочено само, че информацията се отнася до трето лице, което по никакъв начин не позволява да бъде осъществена преценка доколко третото лице има интереси, които биха били засегнати реално и доколко се налага тяхната защита чрез ограничаване на правото на свободен достъп до обществена информация. Липсата на подробно изложени факти, обосноваващи правното основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително и относно наличието или не на надделяващ обществен интерес, обосновава правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Изрично следва да бъде посочено, че наличието на законовата презумция, от която следва, че задълженият субект е длъжен да убедително да обоснове отказа си с установен конкретен интерес на третото лице от запазване на информацията, който явно и съществено превишава обществения интерес за прозрачност и свободен достъп до информацията. Безспорно е, че трето лице има право да не бъде разкриват данни, които представляват негова търговската тайна или друга важна сама за него информация. Но в конкретния случай задълженият субект не е обосновал от какъв характер е този интерес и дори че представлява търговска тайна, чието опазване също не е безгранично и безконтролно. По делото няма никакви твърдения или доводи, че отнасянето на информацията към едно търговско дружество би засегнало толкова чувствително неговите интереси, че разкриването на информацията би имало последици, значително надхвърлящи публичния интерес. Изрично следва да бъде посочено, че оспореното решение не е обосновано с наличието на някакъв вид тайна (търговска, служебна, държавна), наличието на която да подлежи на съдебен контрол, а само поради наличните данните от преписката и писмото на "Видекс"АД се обсъжда като най-блика хипотезата за "търговска тайна", респективно търговски интерес. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че посочените в оспореното решение фактически и правни основания за отказа са неподкрепени със събраните в административната преписка доказателства, поради което решението е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ и следва да бъде отменено, а преписката върната за произнасяне от компетентния към настоящия момент държавен орган, а именно министъра на икономиката. При постановяване на административния акт задълженият субект следва да има предвид, че исканата информация представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а ограничаването на достъпа до нея следва да бъде обоснован (и доказан) с конкретни факти и обстоятелства, включително и липсата на надделяващ обществен интерес. Страните по спора не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,