Решение № 8062 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16150/2009 г.

Решение № 8062 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16150/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Планета Транс" ЕООД Плевен срещу решение № 578 от 27.10.2009 г., постановено по адм. д. № 521/2009 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-08-240/21.05.2009 г. на кмета на община Долна Митрополия. Поддържа се твърдение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - кметът на община Долна Митрополия оспорва жалбата. Заинтересованата страна не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че за оспореното решение не се обективират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените доводи за неправилност, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Административният съд е бил сезиран с жалба срещу посочената по-горе заповед на кмета в частта й, с която са класирани кандидатите за участие в конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по междуселищни автобусни линии от Общинската транспортна схема за пакет № 1, включващ автобусни линии "Тръстеник-Плевен" и "Сливница - Плевен", при която за изпълнител е определен ЕТ "Импорт-Експорт 2000 - Величко Великов"- заинтересована страна в настоящето производство. След обсъждане доводите на страните и доказателствата по делото и извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът е приел жалбата неоснователна, тъй като при издаването й не били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са основание за отмяната й. Взети са предвид и обсъдени всяко едно от твърденията за нарушения, за които е прието, че не са установени. Относно оформянето състава на комисията е констатирано, че формално е осъществено нарушение на процедурата, но характерът на същото не влияело върху съдържанието на акта в смисъл ако не е допуснато, да се стигне до друго разрешение на поставения за разглеждане пред административния орган въпрос. По твърденията за нарушения, свързани с откриване на процедурата, след обстоен анализ е направен извод, че като безспорен участник в процедурата жалбоподателят е имал възможност да оспорва заповедта за откриването й ако според него са били допуснати нарушения при издаването й, но не бил сторил това по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредбата. От това следвало, че не би следвало инцидентно, при обжалване на крайния акт да се навеждат доводи за нарушения при издаване на този за откриване на процедурата, който е влязъл в сила. По твърденията за нарушения при оценяване предложенията на кандидатите съдът се е позовал на назначената по искане на жалбоподателя експертиза, с прието по нея заключение от проверката на дадените оценки по утвърдените критерии. Направено е разграничение между обективните оценки, на база критериите и субективните, според мнението на членовете на комисията. За последните е прието, че са субективни, по целесъобразност и не следва да се преценяват. Стигнато е до заключение, че дори при неточно прилагане на математическата формула не би се стигнало до резултат, който да е различен при вярното й прилагане, в смисъл да води до промяна в разликата от резултата на двамата участника и то в полза на жалбоподателя. При тези констатации Административният съд е отхвърлил жалбата по оспорването на заповедта. Касационният жалбоподател поддържайки неправилност на решението навежда същите доводи за нарушения, които неправилно съдът не е възприел. Отново се позовава на нарушенията, свързани с назначаването на резервните членове на комисията по провеждането на процедурата. Следва да се отбележи, че както административният, така и Върховният административен съд намира, че такива нарушения безспорно са налице. Същите обаче не могат да се възприемат като достатъчно съществени, за да се отразят върху законосъобразността на заповедта, с която е определен изпълнителя. Липсват данни и самите доводи са недостатъчни, за да мотивират евентуална промяна в резултата от класирането, от която да следва отмяна . Изложените в тази насока съображения на административния съд са достатъчно аргументирани и Върховният административен съд напълно ги споделя. Относно повторните твърдения за нарушения, свързани с оценяването по посочените критерии се навежда и довод за грешка в заключението на вещото лице, поради което според касаторът съдът не е следвало да го възприеме. Анализът и изведените от него изводи дават основание да се приеме, че фактически се оспорва приетото вече в първата инстанция като доказателство заключение на вещото лице. От протокола на заседанието, проведено на 07.09.2009 г., на което е представено и прието заключението е присъствал процесуален представител на жалбоподателя - адв. Йонка Янева, която не го е оспорила и не е възразила срещу приемането му, като изрично е заявила, че няма да сочи други доказателства. При това процесуално поведение на страните, в т. ч на жалбоподателя съдът е приел заключението като неоспорено, като въпреки това е дал възможност за представяне на други доказателства и е отложил делото. На следващото заседанието от страна на жалбоподателя не са представени такива. При даване ход по същество в пледоарията си представителят на жалбоподателя мотивирайки оспорването на заповедта не е навел доводи за грешки в заключението на вещото лице. Такива се правят едва в касационната жалба. Съгласно чл. 220 от АПК обаче Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая такива, свързани с грешка в заключението не са установени. Към касационната жалба за установяване на касационното основание, свързано с грешка в заключението не се прилагат доказателства. Оспорването на вече приети такива в касационното производство е процесуално недопустимо. По така изложените съображения Върховният административен съд намира, че липсва основание за отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, произтичащо от грешка в заключението на вещото лице. Като законосъобразно решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 143 от АПК на ответника - община Долна Митрополия, следва да се присъдят направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна помощ същите възлизат на 300 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение