Решение № 8970 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОД на ДФЗ) Плевен, чрез упълномощен юрисконсулт Л. Христова, срещу Решение 666 от 09.04.2025 г., постановено по адм. д. 544 по описа на Административен съд Враца (АС Враца) за 2024 г., в частта, с която, по жалба на земеделския производител (ЗП) Д. Д. Г., с [ЕГН] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 06/06/3/0/04782/2/01/04/01 (АУПДВ), с рег. BG06RDNP001-6.007-1933-C02-М022 от 22.07.2024 г. в ИСУН, издаден от настоящия касационен жалбоподател, в частта, с която на Г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558,00 лв., ведно с лихви считано от 15.09.2023 г., по Административен договор BG06RDNP001-6.007-1933-C01 от 19.03.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (АДПБФП, Договора/ът), сключен между него и ДФЗ Разплащателна агенция (РА). Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 2240,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба са изложени твърдения за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон и за неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от съда извод, че административният орган не спазил в пълна степен разпоредбите на АДПБФП и на приложимите Условия за изпълнение по подмярката. Касационният жалбоподател твърди, че съдът объркал фактическата обстановка, тъй като посочил грешна дата на писмото от 26.09.2022 г., с което било поискано изменение на крайната дата на АДПБФП, а самото искане било в противоречие с максималния срок за изпълнение на проектите, заложен в приложените Условия за кандидатстване по подмярката. Излага доводи, че Г. не се възползвал от възможността да оспори последващото писмо от 09.11.2023 г., с което изрично му било отказано изменение на договора. Отправени са упреци към извода на съда, че администрацията не съобразила пожара в пчелина, като касационният жалбоподател счита, че релевантно за спора било неотправеното искане за плащане и представените от Г. медицински документи, които не доказвали наличие на извънредни обстоятелства. Твърди се неотносимост на съображенията на съда относно значението на Сектор Пчеларство за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС). Изводите на съда, свързани със здравословното състояние на земеделския производител се оспорват с идентични съображения на тези, изложени в спорния АУПДВ - че непреодолима сила по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013) представлява дългосрочна професионална нетрудоспособност, която съгласно чл. 103 от Закона за здравето (ЗЗ) се удостоверявала от териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). В тази връзка касационният жалбоподател черпи аргументи от представените етапна епикриза, амбулаторни листа и резултат от магнитно-резонансно образно-диагностично изследване, които не доказвали по надлежен ред дългосрочна професионална нетрудоспособност и на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), за да подкрепи тезата си, че липсата на решение на ТЕЛК препятства съда да формира извод относно невъзможност на ЗП да изпълнява задълженията си по АДПБФП. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта му, с която е отменен АУПДВ и се иска постановяването на друго за отхвърляне на жалбата в тази част. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Д. Д. Г. не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание пред настоящия съд. Оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение в обжалваната част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Враца е бил АУПДВ 06/06/3/0/04782/2/01/04/01, с рег. BG06RDNP001-6.007-1933-C02-М022 от 22.07.2024 г. от ИСУН, издаден от директора на ОД на ДФЗ Плевен, с който на основание чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо, във вр. с чл. 3, ал. 3, изр. първо от АДПБФП, изменен с чл. 1 от Анекс BG06RDNP001-6.007-1933-C02 от 31.03.2022 г. (Анекс), във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 2 от АДПБФП по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия" BG06RDNP001-6.007, подадени чрез ИСУН, респ. т. 32.1, предл. първо във връзка с т. 20, във връзка с т. 17 от Раздел 2. Финансово изпълнение на проектите и плащане" от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.007 по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Условията за изпълнение), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, Заповед 03 - РД/1973 от 08.05.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ РА, издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и 6, във вр. с ал. 5, във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е постановено следното I. Oтказано е пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9779,00 лв., представляваща второ плащане по АДПБФП, и договорът е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 6 от същия; II. На Г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558,00 лв., ведно със съответните лихви, начислявани от дата 15.09.2023 г. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, както и на неоспореното заключение на приетата СМЕ, първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които обсъдени в контекста на клаузите на АДПБФП и приложимите нормативни разпоредби, му дали основание да достигне до правен извод за частична основателност на предявеното от Г. оспорване срещу спорния АУПДВ. Съставът на АС Враца изложил съображения, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Не открил допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел обаче, че административният орган не изпълнил в пълна степен разпоредбите на административния договор и приложимите Условия за изпълнение. Изследвал трите пъти, в които бенефициерът поискал изменения на АДПБФП, като установил, че първото искане било уважено и бил сключен Анекса, по силата на който били променени датата на искането за второ плащане и срокът на договора от 11.07.2022 г. на 14.09.2023 г. Констатирал, че второто искане било направено във връзка с възникнал на 18.07.2022 г. пожар в пчелина, което след направена проверка на място било оставено без уважение с писмен отговор от 28.09.2022 г. Прието било от администрацията, че представените документи и обяснения не доказвали наличието на непреодолима сила и извънредни обстоятелства със съответните мотиви в тази връзка, като наред с това било посочено, че за периода от дата на подписване на АДПБФП до избраната крайна дата за проверка изпълнението на бизнес плана бенефициерът не поддържал икономически размер на стопанството, за което бил одобрен, измерен в стопански производствен обем, като му бил указан тримесечен срок за изпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1, т. 8 от АДПБФП до 18.10.2022 г. По отношение на третото искане от 26.06.2023 г. съдът установил, че същото се дължало на влошено здравословно състояние на Г. и въпреки, че било подадено според изискванията по ИСУН, не било разгледано своевременно, а било констатирано едва на 15.09.2023 г. във връзка с администриране на АД и установяване, че не била подадена заявка за второ плащане. В резултат на това последвала продължителна кореспонденция между редица административни органи в ДФЗ и едва на 08.11.2023 г. бил даден отговор към бенефициера, че искането му е оставено без уважение. Първоинстанционният съд съобразил, че основна причина за издаването на оспорения АУПДВ било обстоятелството, че жалбоподателят не спазил условието по Договора да подаде второ искане за плащане на 14.09.2023 г., а в жалбата си бенефициерът обосновал неизпълнението с изчакване на отговора на подаденото искане на 26.06.2023 г. Изразената в оспорвания акт позиция на администрацията по посоченото възражение била, че липсата на отговор по направено искане не освобождавала бенефициера от изпълнение на задълженията по Договора, в това число да подаде искане за второ плащане и да изпълни бизнес плана в договорно определения срок, както и че искането от 26.06.2023 г. било направено извън регламентирания 4-месечен срок по т. 8 (т. 1.8) от Техническо изпълнение на проектите към Условията за изпълнение. Не било прието, че ЗП е бил във фактическа невъзможност да подаде искането за второ плащане, тъй като представените по преписката медицински документи не доказвали трайно увреждане на здравето му, което да се квалифицира като дългосрочна професионална нетрудоспособност по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., към която разпоредба препращал чл. 19, ал. 2, б. б от АДПБФП. Като разтълкувал разпоредбите на чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и чл. 19, ал. 2 от Договора, съставът на АС Враца приел, че пожарът в пчелина и влошеното здравословно състояние на бенефициера не отговаряли напълно на по-специално заложените в тези разпоредби случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Заключил обаче, че тези събития били много близки до тях - пожарът бил тежко бедствие, което засегнало сериозно стопанството и макар да не било природно, а възникнало от човешко действие (палене на стърнище) безспорно водело до случайно унищожение на кошерите, които фактически били постройки за животни в стопанството. Поради посоченото, съдът направил извод, че неприемайки пожара и изгарянето на 32 бр. кошери за извънредно обстоятелство, административният орган фактически нарушил както Договора, така и разпоредби на Регламент (ЕС) 1306/2013 г., а същото има съществено значение при преценка условията по чл. 19, ал. 3 от АДПБФП. Констатирал също така, че преди прекратяване на договора не била направена трета проверка на място, за да се прецени размера на неизпълнение. Приел, че неподаването на второ искане за плащане било безспорен факт по делото, но се дължало на забавяне на отговора на администрацията и на неизпълнение към онзи момент на бизнес плана по договора, което поставяло бенефциера в обективна невъзможност да поиска второ плащане. На база медицинските документи, свидетелските показания и заключението на СМЕ съдът приел, че Г., поради влошено здравословно състояние, е бил в невъзможност да работи за пълно изпълнение на бизнес плана в пчелина, поради спецификата на работата. Формирал правен извод, че посоченото състояние съответствало на дългосрочна професионална нетрудоспособност по смисъла на разпоредбите на чл. 19, ал. 2, б. б от Договора, респ. чл. 2, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., въпреки че това не е констатирано с решение на ТЕЛК. По изложените съображения съставът на АС Враца приел, че АУПДВ е законосъобразен в частта, в която е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 9779,00 лв. и е прекратен АДПБФП, тъй като били налице условията по Договора за това, поради което отхвърлил жалбата на Г. срещу посочената част от акта. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и не е предмет на касационен контрол. Съдът обаче възприел основание по чл. 146, т. 4 АПК за материална незаконосъобразност на спорния АУПДВ в останалата му част, с която на Г. е определена за възстановяване сума в размер на 19558,00 лв. публично държавно вземане. Счел, че неоснователно административният орган отрекъл наличие на условията по чл. 19, ал. 3 от АДПБФП, тъй като пожарът в пчелина и влошеното здравословно състояние на бенефициера доказано довели до трайна обективна невъзможност за него да изпълни изцяло поетите договорни задължения. Установил, че било налице частично изпълнение, като при начални 125 бр. кошера и бизнес план да достигнат 160 бр., към месец октомври на 2022 г. са били налични при проверка в обекта 145 бр. кошери, а към месец септември на 2023 г. нямало данни за броя съществуващи кошери, тъй като не била направена трета проверка. Като съобразил включването на Сектор Пчеларство в Стратегическия план на общата селскостопанска политика на ЕС от страна на Република България, съдът формирал извод и за наличие на основанието по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като констатирал проявената липса на разбиране от издателя на акта за наличието на действително значими затруднения за малките земеделски производители в сектора и отсъствие на недобросъвестност от тяхна страна. Посочените обстоятелства квалифицирали утежняващия акт като противоречащ на заложените цели по чл. 2 ЗПЗП и във вр. с чл. 65 - 66 ЗПЗП, и съответните им регламенти. По изложените съображения първоинстанционният съд постановил отмяна на спорния АУПДВ в посочената част. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 АДПБФП реферира към дефиницията за непреодолима сила, заложена в чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., която в случая е разтълкувана правилно от първоинстанционния съд. Съставът на АС Враца правилно е приел, че разгледаните хипотези на избухнал пожар в пчелина на Г. и влошеното му здравословно състояние представляват обстоятелства, които изключват отговорността на бенефициера за възстановяване на полученото първо плащане по административния договор. В съображение 5 на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. изрично е указано, че установеният в посочения регламент списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства е неизчерпателен, като компетентните национални органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на СЕС. В тази връзка следва да се посочи, че СЕС вече е имал възможност да разясни дефиницията на непреодолима сила и извънредни обстоятелства в контекста на ЕЗФРСР. В т. 47 на Решението по дело С-656/2022 г. СЕС припомня вече установената в предходни негови решения позиция, че непреодолима сила" е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа. В светлината на горните разсъждения несподелимо е приетото от администрацията, че здравословното състояние на ЗП не представлява събитие - непреодолима сила, доколкото не можело да се квалифицира като дългосрочна професионална нетрудоспособност, установена по реда на чл. 103, ал. 4 ЗЗ с решение на ТЕЛК. Както бе посочено по-горе, компетентните национални органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относимите доказателства, при съобразяване на съюзното право и практиката на СЕС. Няма ред, който да налага като предпоставка за възникването на дългосрочна професионална нетрудоспособност да е необходимо удостоверяване по реда на чл. 103, ал. 4 ЗЗ с решение на ТЕЛК или НЕЛК. Тоест, националната юрисдикция в случая не е обвързана в преценката си дали е налице дългосрочна професионална нетрудоспособност с нормативно заложеното изискване за освидетелстване на състоянието на Г. с решение на съответна медицинска експертиза по правилата на чл. 103 ЗЗ. В допълнение към горното, съществено в случая е и обстоятелството, че няма пречка влошеното здравословното състояние на бенефициера да бъде квалифицирано като събитие на непреодолима сила, дори ако се приеме, че не отговаря на дефиницията на дългосрочна професионална нетрудоспособност и изобщо на никое от изрично изброените основания в неизчерпателния списък по чл. 2, пар. 2 на Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Съгласно дадените по-горе разяснения, необходимо е възникването на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа. Появата на констатираното заболяване у бенефициера несъмнено отговаря на посочените условия, като обаче е необходимо да се направи преценка дали и доколко то влияе върху изпълнението на задълженията му по административния договор. Както се посочи по-горе, отсъствието на решение на ТЕЛК или НЕЛК не представлява пречка чрез други доказателства да се установи характера на заболяването на ЗП и неговите последствия за изпълнението на задълженията по АДПБФП, което именно е сторено с приобщените по настоящото дело информационни източници. Предвид изложените съображения изцяло основан на приобщените гласни доказателства и приетото неоспореното заключение на СМЕ е изводът на първоинстанционния съд, че поради влошено здравословно състояние подпомаганото лице е било в невъзможност да работи за пълно изпълнение на бизнес плана в пчелина, поради спецификата на работата. Наред с това, от констатациите в СМЕ е видно, че здравословното състояние на Г. е с дълготраен характер, доколкото се проявява от средата на 2022 г. и няма данни лицето да е излекувано. От своя страна, администрацията не е ангажирала каквито и да е доказателства, които да разколебаят горното или въз основа на което да се установи, че изпълнението на бизнес плана все пак е било възможно и разумно постижимо. Несподелима е и тезата на касационния жалбоподател, че пожарът в пчелина на ЗП се явявал неотносим към възникването на задължението за възстановяване на първото плащане, предмет на отменителната част на първоинстанционното решение. Действително за установяване на процесното публично вземане в АУПДВ е направено позоваване на чл. 9, ал. 1, т. 1 АДПБФП, където е предвидено, че неподаването на второ искане за плащане по договора оправомощава ДФЗ-РА да изиска връщане на полученото първо плащане. Безспорно такова неизпълнение на задължението за подаване на второто искане е налице в случая. То обаче е продиктувано от невъзможността на бенефициера да изпълни заложения по договора бизнес план, което обстоятелство е видно от цялостното поведение на Г. и дадените от него обяснения в хода на административното производство. Именно непостигането на заложените в плана цели в резултат на настъпване на констатираните извънредни обстоятелства е било причина Г. два пъти да поиска удължаване на срока за изпълнение на бизнес плана. С оглед горните съображения и дадените разяснения относно дефиницията на непреодолима сила, обосновано на доказателствата първоинстанционният съд е третирал пожара в пчелина на бенефициера като събитие с такъв характер. В резултат на осъществяването му броят кошери и отглеждани от Г. пчелни семейства е намалял съществено, затруднявайки по този начин срочното изпълнение на залегналите в бизнес плана цели. Вместо да осъществи законосъобразна оценка на така констатираните обстоятелства, администрацията неоснователно и практически без мотиви по същество е отрекла техния извинителен характер и не е допуснала каквото и да е удължаване на срока по чл. 6, ал. 1 АДПБФП. При това, ДФЗ-РА допълнително е утежнила ситуацията на ЗП, като под угрозата да му наложи административни санкции е определила тримесечен срок, в който бенефициерът е бил длъжен да коригира настъпилото в резултат на пожара неизпълнение на установеното в чл. 14, ал. 1, т. 8 АДПБФП задължение да поддържа икономическия размер на стопанството си, въпреки неговите настоятелните възражения. Обстоятелството, че Г. все пак е успял да възстанови този икономически размер в дадения срок, както е установено от направената на 21.10.2022 г. проверка на място, е демонстрация за неговото желание добросъвестно да изпълни Договора и да получи второ плащане. Предвид всичко гореизложено, обосновано първоинстанционният съд е приел възникването на предвиденото в чл. 19, ал. 3 АДПБФП основание за освобождаване на бенефициера от задължението му да възстанови първото плащане поради настъпилата за него трайна обективна невъзможност да изпълнява поетите договорни задължения. В случая формираното в цитираната разпоредба изискване невъзможността да е трайна трябва да се тълкува като изискващо изпълнението на залегналите в договора задължения да не може да се случи в предвидените в него срокове, както и в хипотеза на тяхно разумно продължаване. В случая е налице именно такава трайна невъзможност, която от една страна е резултат на установеното заболяване на подпомаганото лице с дългосрочни проявления върху неговото здравословно състояние, препятстващо извършване на тежка физическа работа. При съобразяване на гореизложеното, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Ответникът по касация своевременно претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не представя доказателства те да са сторени, поради което с настоящото решение такива няма да му се присъдят. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение