Решение № 3373 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2009 г.

Решение № 3373 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Община Велинград против Решение № 184 от 15.04.2009 г., постановено по адм. д. № 632/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с искане за отмяната му и произнасяне по същество, като бъде отхвърлена жалбата против Заповед № 1018 от 25.06.2008 г. на кмета на Община Велинград. Поддържат се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Муса Мустафа Корутов чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмено възражение и защита. Ответниците Джемиле Ибрям Хаджиасан, Мехмед Мустафа Хаджиасан, Ибрахим Мустафа Хаджиасан, Емине Алиш Хаджиасан, Хатиме Мехмед Радкова, Айше Мехмед Делсиз и Блага Младенова Кердакова не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспореното решение, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик отменя Заповед № 1018 от 25.06.2008 г. на кмета на Община Велинград, с която е одобрено попълването на кадастралния план с верни имотни граници на имот пл. № 424 и имот пл. № 425, кв. 35 по плана на с. Драгинова, общ. Велинград, съгласно кафявия цвят в геодезическото заснемане поради издаването й в нарушение на императивната норма на ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР, приложима в конкретния случай. Съдът приема за недоказано в процеса посоченото в заповедта основание на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. поради непредставяне на доказателства за влязло в сила съдебно решение по ал. 5, в хипотезата на която актът за непълноти и грешки не се подписва от заинтересуваните лица. Съдът обосновава неприложимостта на второто предложение на ал. 5 на чл. 62 от Наредба 3/2005 г. поради противоречието й с императивна норма от по - висок ред. Касационният състав намира законосъобразни и обосновани изводите в оспореното решение. Процесуалната разпоредба на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, регламентираща реда за изготвяне на акта за непълноти в производството по изменение на кадастралния план изрично разпорежда той да бъде подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Нормата на чл. 62, ал. 3, изр. 2-ро от Наредба № 3/2005 г. възпроизвежда текста на закона. Следващото изречение посочва действията на съставителя в случай на отказ да бъде подписан акта и последицата от неподписването му от всички заинтересовани лица - издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Явно е правното значение на подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Само отсъствието на спор, установено чрез заявеното с подписването съгласие, е основание за постановяване на положителния акт на изменението на кадастралния план. Неподписването се приема от законодателя като достатъчно основание за отказ. Разпоредбата на предл. 3 на ал. 3 на чл. 62 от Наредба 3/2005 г. съответства на нормата на предл. 2 на ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР, възпроизведена в ал. 6 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., съобразно която непълнотите и грешките, свързани със спор за материално право, се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Тълкуването на разпоредбата на ал. 5 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. във връзка с текстовете на ал. 3 и 6 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. и чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР налага извод за съобразяване с нормативно определеното в чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове предназначение на нормата само в частта й на първото предложение - в случаите на влязло в сила съдебно решение, което изцяло съответства на целта на уреденото в чл. 53 от ЗКИР опростено административно производство по изменение на кадастрален план в случаи на непълноти и грешки. Влязлото в сила съдебно решение, задължително за страните и административния орган, замества съгласието на участниците в производството по ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР. Правилни са изводите на административния съд по отношение второто предложение на ал. 5 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г.. То въвежда основание, недопустимо разширяващо правомощията на органите по кадастър за преценка, влизащи в колизия с целта на института на изменението на кадастралния план, уреден като безспорно производство с нормата на чл. 53 от ЗКИР. Предвид изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове предл. второ на ал. 5 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. не може да бъде приложена като противоречаща на акт от по-висока степен. При постановяване на решението си административният съд обсъжда фактите от значение за спорното право, доказателствата за собственост, легитимиращи участниците в производството, заключението на съдебно - техническата експертиза, проследяващо отразяването на процесните имоти в кадастралния и регулационните планове на селището и техните изменения. Съобразно заключението на съдебно - техническата експертиза оспорената заповед изменя границата между имоти с пл. № 424 и пл. № 425 така, че да съответства на регулационната линия между парцели VII -128 и VIII-128 в кв. 12 по плана от 1950 г., но на място имотите се владеят в границите, установени с кадастралния план и няма данни да е приложена регулацията. При безспорно установения по делото факт на неподписване на акта за непълноти и грешки № 01 от 13.06.2008 г. от собствениците на засегнатия от заповедта за изменение на кадастралния план имот пл. № 425, представляващи заинтересовани лица по смисъла на § 5, ал. 10 от Наредба № 3/2005 г., законосъобразен е извода на административния съд за наличие на индиция за спор за материално право, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед. Предвид изложеното, съдебният състав намира недоказани твърдените касационни основания, поради което жалбата е неоснователна. Решението на административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс