Решение № 4203 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2009 г.

Решение № 4203 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13100/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Николов Шипошки от с. Попинци, Пазарджишка област, чрез процесуалния му представител адв. Надежда Василева, против решение № 315 от 22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 781/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1499 от 2.12.2008 г. издадена от кмета на община Панагюрище, за изземване от него на имот № 131049, м. "Ливадища", землището на с. Попинци, с възстановено право на собственост на наследници на Петко Димитров Манчоров. В касационната жалба, са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, постановяване на решението при непълнота на доказателствата и несъответствие със закона. От изложеното в обстоятелствената част става ясно, че оплакването за непълнота на доказателствата, което не е касационно основание по чл. 209 от АПК, всъщност представлява оплакване против недопускане на исканата допълнителна експертиза и разпит на свидетели, т. е. за допуснато съществено процесуално нарушение. Всички основания са по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - кметът на община Панагюрище не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Събко Петков Манчоров също не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът точно и ясно, с оглед доказателствата и допуснатата по делото експертиза, е приел местонахождението на процесния имот в м. "Ливадища". Разпитани са свидетели, които само потвърждават, че имотът е именно процесния. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че същият се ползва без правно основание от лице, което не е негов собственик. Налице са предпоставките за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване, поради което решението на съда, с което е отхвърлена жалбата на касатора, е законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 1499 от 2.12.2008 г. издадена от кмета на община Панагюрище, на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, за изземване от жалбоподателя на имот № 131049, м. "Ливадища" в землището на с. Попинци, тъй като го ползва без правно основание, а имотът е възстановен на наследници на Петко Димитров Манчоров. В жалбата възраженията се свеждат до това, че имотът, на който лицето заявило искане за изземване - Събко Манчоров, се легитимира като собственик, не се ползва от жалбоподателя. Правата на Манчоров са възстановени върху имот от 519 кв. м, представляващ нива в м. "Ливадища", докато жалбоподателят ползва лозе от 1250 кв. м, в м. "Коджаковец". От доказателствата по делото, в това число и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че Събко Манчоров е наследник на Петко Манчоров, като с решение на ОСЗ гр. Панагюрище на наследниците на последния е възстановено правото на собственост върху имот № 131049, м. "Ливадища" с площ от 519 кв. м, т. е. Събко Манчоров се легитимира като собственик на имота. Решението на ОСЗ е придружено със скица, на която имотът е отразен и описан с точно местоположение, вид и граници. Административното производство е образувано по искане на собственика. Процесният имот се владее от Димитър Шипошки, което се установява от доказателствата, в това число и гласни и се признава и от него, видно от протокола на с. з., проведено на 18.02.2009 г. Ползувателят не притежава документи за собственост или за наличие на друго правно основание за владение и ползване на имота. При тези данни, съдът е приел, че са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ - искане от лице, което е собственик на имота, но не го владее и ползване от лице без правно основание. Съдът е отхвърлил възражението, че оспореният акт е повторен, тъй като действително е налице предходна заповед на кмета на изземване на имота, но същата е отменена, като издадена без да са посочени фактическите основания затова и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне, съгласно указанията на съда са изложени мотиви, съдържащи фактическите и правните основания за издаване на акта. Отхвърлено е и възражението за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на заповедта, тъй като в течение на производството са изслушани възраженията на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно е следва да бъде оставено в сила. Понастоящем под формата на възражение за необоснованост на изводите на съда се релевират същите оплаквания, повдигани и обсъдени от първоинстанционния съд - за липса на идентитет между имота върху който лицето, заявило искането за изземване се легитимира като собственик и имота, който се ползва от касатора. Безспорно е по делото, че Събко Манчоров, като наследник на Петко Манчоров е с възстановено право на собственост върху имот с № 131049 по КВС. Решението е придружено със скица, като имотът е подробно индивидуализиран като граници. Вещото лице е работило с данните от КВС и от оглед на място, като видно от заключението му и от поясненията, дадени в с. з. на 22.05.2009 г. не буди съмнение идентичността на имота от 519 кв. м, с част от ползвания от жалбоподателя имот. Независимо че по решението на ОСЗ имотът е реституиран като нива, а на място е реализирано лозе, данните по картния материал съвпадат. В случая е без значение, различното означение на местностите. По делото са събрани множество данни, че двете местности "Ливадища" и "Коджаковец", а и местността "Кольов рът" се преливат една в друга, макар и да се различни. Видно от заключението на вещото лице, дори съседни имоти са възстановявани с решения на ОСЗ, като находящи се в трите различни местности, което още един един път идва да установи преливането им. В тази насока са и данните в писмо от ОСЗ - № Н - 360 от 3.04.2008 г. Жалбоподателят непрекъснато твърди, че имотът, който ползва е в местността "Коджаковец", но всъщност твърдението му са напълно голословни, тъй като същият не притежава каквито и да са документи за собственост или право на ползване, или друго вещно право, за да се спори по отношение идентитета на имота. Същият не се легитимира като ползувател на никакъв имот, за да твърди, че той е различен от този с възстановена на Събко Манчоров собственост. Напълно голословни - неподкрепени с доказателства са твърденията му, че лозето му е предоставено за ползване от ТКЗС. Не са достатъчни само гласни доказателства, за да се установи такова ползване. Впрочем самият жалбоподател признава, че му е предоставено лозе от един декар, докато според заключението на вещото лице, ползвания имот възлиза на 1250 кв. м, съответно жалбоподателят ползва дори повече отколкото признава, че му е предоставено, дори и да се приемат за верни твърденията му. Не е налице нарушение на производствените правила, обективирано в отказ от поставяне на допълнителна задача на вещото лице, тъй като поставените задачи са неотносими към спора. Правилно съдът е отхвърлил искането, тъй като за него липсва задължение да събере всички сочени доказателства. Следва да бъдат събрани само относимите такива. В случая по спорните въпроси относно установяване на местонахождението на процесния имот са събрани достатъчно и относимите доказателства - решение за възстановяване на собствеността, скици, данни от КВС, констатации на вещото лице от оглед на място, посочени в заключението на експертизата. Ирелевантни за настоящото производство са и възраженията против решението за възстановяване на собствеността в полза на наследници на Петко Манчоров, изложени в така наречения "протест" на касатора. Същите не могат да бъдат слушани в производство за контрол на друг административен акт. Несъстоятелно е и възражението, че заповедта е повторна, съответно незаконосъобразна на това основание. Безспорно е установено, че предходната заповед на кмета на община Панагюрище издадена на същото основание за същия имот е отменена, поради липса на посочване на фактически основания за издаването й, с влязло в сила съдебно решение. Съдът е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган, в резултат на което е постановена оспорената заповед. Издаването й е в съответствие и в изпълнение на дадените с влязло в сила съдебно решение указания. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,