Решение № 4671 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Балабанчева, чрез процесуалния представител адв. Берковска - Иванова, срещу Решение 4621 от 12.07.2021 г., постановено по адм. дело 11720/2019 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата й против заповед РВТ17-РА50-213/30.11.2017 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, в частта, с която е одобрено изменение на плана за регулация относно вътрешната регулационна линия между УПИ X 484 и УПИ VIII 488, кв. 11, кв. Бояна, гр. София, и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски по делото. Ответникът главен архитект на район Витоша, Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Донкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Тексим Холдинг АД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът Г. Гергов, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Михайлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Ответниците Е. Попова, К. Балабанов, М. Попов, Х. Донкова, А. Цанова, Х. Князовска, Ц. Цветков, О. Тодорова, М. Манолов и Т. Манолова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците - С. Стефанов, Л. Динкова, И. Динкова, В. Динкова, Б. Марков, П. Тодоров и В. Йоцов, редовно призовани, чрез особеният представител адв. Григорова, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Балабанчева срещу заповед РВТ17-РА50-213/30.11.2017 г. на главен архитект на район Витоша, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство /ЗУТ/ е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ X 484 и УПИ VIII 488 и образуване на нови УПИ X 484 и УПИ VIII 488, кв. 11 по плана на кв. Бояна, гр. София, съгласно приложения проект. Заповедта е издадена по заявление от 28.09.2016 г., подадено от Найденов Инвест АД /сега Тексим Холдинг АД/, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 68134.1941.484, с искане за изменение на уличната-ругелационна граница на собствения му имот и вътрешната регулационна граница на УПИ X 484 и УПИ VIII 488 за превеждането й по имотната такава. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която към датата на издаване на оспорената заповед са били одобрени и влезли в сила на 15.02.2011 г. кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на кв. Бояна, като имотната граница от кадастралната карта между имоти с идентификатори 68134.1941.484 и 68134.1941.488 не съвпада с имотната и регулационна граница от плана, одобрен със Заповед 291 от 30.05.1980 г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство. Констатирано е от вещото лице, че с оспорената заповед регулационната граница между процесните УПИ X- 484 и УПИ VIII-488, кв. 11 по плана на кв. Бояна, се привежда в съответствие с имотната им граници от одобрената кадастрална карта от 2011 г. По делото е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която с процесната заповед се изменя само улично-регулационната линия на УПИ X-484, като лицето /улично-регулационната линия/ на съседния УПИ VІІІ-488 не се променя. Според вещото лице изменението съответства на одобрената и влязла в сила кадастрална картаи регулационните граници на УПИ Х-484, кв. 11, се привеждат в съответствие с границите от кадастралната карта на имот с идентификатор 68134.1941.484. Първоинстанционният съд е приел жалбата на Е. Балабанчева за частично допустима, като в частта, с която се оспорва заповед РВТ17-РА50-213/30.11.2017 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, в частта, с която се одобрява изменение на улично-регулационната линия на УПИ X- 484, жалбата е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане в тази й част. За да отхвърли жалбата в допустимата й част Административен съд София град е приел, че оспорената заповед е издадено от компетентен орган в установената форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда, дори и да е било допуснато нарушението по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, то това нарушение не е съществено, тъй като органът, който е следвало да разреши изработването на проекта и който е одобрил изработеният проект е един и същ - главният архитект на район Витоша, Столична община /т.6.6.1 и т.6.8 от заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община/, както и че отделно от това всички заинтересовани страни са конституирани в съдебното производство, с което е обезпечено в пълен обем правото им на защита по фактите и по правото. Прието е от съда още, че нарушенията във връзка със съобщаването на оспорената заповед рефлектират върху началото на срока за съдебно оспорване, но не представляват основание за отмяна на акта на това основание. Позовавайки се на приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, съдът е обосновал извод, че в процесния случай е налице хипотезата на приложеното от органа правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за издаване на заповедта, предполагащо наличие на приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради установена непълнота и грешка. Прието е от съда, че към датата на издаване на заповедта - 30.11.2017 г. е била одобрена и влязла в сила на 15.02.2011 г. кадастрална карта за територията на кв. Бояна, съгласно която имотната граница между имотите с идентификатори 68134.1941.484 и 68134.1941.488 не е съвпадала с регулационна граница от регулационния план, одобрен със заповед 291/30.05.1980 г. на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство. С оглед на това съдът обосновава извод, че към 30.11.2017 г. е осъществено приложеното от органа основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно: с оспорената заповед вътрешната регулационна граница между процесните УПИ X- 484 и УПИ VIII-488, кв. 11 по плана на кв. Бояна, гр. София, се привежда в съответствие с имотните им граници от одобрената кадастрални карта. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Изводът на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата на Е. Балабанчева е необоснован и е направен в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Наличието на правен интерес от оспорване на административния акт представлява положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Разпоредба на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В конкретния случай със заповедта, предмет на оспорването пред административния съд, е одобрено ИПР на УПИ X 484 и УПИ VIII 488 и образуване на нови УПИ X 484 и УПИ VIII 488, кв. 11 по плана на кв. Бояна, гр. София, при което вътрешната регулационна граница между УПИ X 484 и УПИ VIII 488 се привежда по имотната граница на имот с идентификатор 68134.1941.484 и имот с идентификатор 68134.1941.488. Жалбоподателката Е. Балабанчева е обосновала правния си интерес от оспорване на заповедта в качеството си на съсобственик на имот с идентификатор 68134.1941.488, съставляващ засегнатото от процесната устройствена процедура УПИ VIII-488, кв. 11 по плана на кв. Бояна, въз основа на удостоверение за наследници на Н. Стефанов изх. РВТ17-УФ01-304/31.08.2017 г. и удостоверение за наследници на Е. Балабанчева изх. РВТ17-УФ01-278/08.08.2017 г., в които същата фигурира като наследник. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, административният съд е приел също така, че жалбоподателката има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, позовавайки се на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство, 185, том I, рег. 6501, дело 156/2011 г. /л. 321 л. 324 от делото/, както и на приложените по делото удостоверения за наследници на Т. Стефанов, Е. Балабанчева, Н. Стефанов, Д. Милковска и И. Димитров, установяващи настъпили наследствени правоприемства /л. 48 л. 56 от делото/. От цитирания нотариален акт се установява, че собственик по наследство на имот с идентификатор 68134.1941.488, съставляващ УПИ VIII-488, е Д. Милковска, чийто единствен наследник е конституираният като заинтересована страна в първоинстанционното производство - Г. Гергов /ответник в касационното производство/, съгласно удостоверение за наследници изх. 4150/10.08.2017 г. Тази страна както в първоинстанционното производство, така и в настоящото касационно производство, изрично е възразила срещу активната легитимация на Е. Балабанчева да оспори заповед РВТ17-РА50-213/30.11.2017 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, в качеството си на съсобственик на УПИ VIII-488. В тази връзка следва да се има предвид, че жалбоподателката Балабанчева касатор в настоящото съдебно производство, не е представила нито пред първоинстанционната инстанция, нито пред настоящата инстанция, документи, които да легитимират нея или нейн наследодател като съсобственик на УПИ VIII-488 /имот с идентификатор 68134.1941.488/. От приложените по делото удостоверения за наследници, на които изрично се позовава административният съд, също така не се установява активната легитимация на жалбоподателката по отношение на процесния имот с идентификатор 68134.1941.488. Самата жалбоподателка не е вписана и в приложеното по делото съобщение ГР00-221-1/27.09.2016 г., ако се приема, че същото има характер на разписен лист. По делото липсват също така данни от кадастралния регистър, от които да е видно, че жалбопаделката или нейния праводател са носители на право на собственост или ограничени вещни права по отношение на процесните имоти. Единственото лице, което се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.1941.488, съставляващ УПИ VIII-488, към датата на подаване на жалбата, както и към настоящия момент, е Г. Гергов, в качеството му на единствен наследник на Д. Милковска, за който и би била налице активна процесуална легитимация да оспори заповед РВТ17-РА50-213/30.11.2017 г. на главен архитект на район Витоша. При така установеното по делото както към датата на подаване на жалбата, така и към настоящия момент, Е. Балабанчева не е разполагала с вещни права нито върху УПИ VIII 488, нито върху УПИ X 484, кв. 11, предмет на оспорената заповед. С оглед на това неправилно административният съд е приел, че жалбоподателката е притежавала качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Изложеното налага извода, че по силата на разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и в съответствие с установеното по делото, жалбата на Е. Балабанчева против заповед РВТ17-РА50-213/30.11.2017 г. на главния архитект на район Витоша, Столична община, е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника главен архитект на район Витоша, Столична община, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати поисканото своевременно пред касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредба за заплащане на правната помощ. Доколкото при този изход на делото съдебното производство, образувано по жалба на Е. Балабанчева, ще бъде прекратено, то на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника Тексим Холдинг АД заинтересована страна в първоинстанционното производство, също следва да се присъдят своевременно поисканите по адм. дело 11720/2019 г. съдебни разноски в размер на 800 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, второ отделение,