Решение № 8864 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2016 г.
ВАСII отделение14.07.2016 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1737/12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 637/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на община Хаджидимово, област Благоевград, представлявана от кмета Л. Т., против заповед № ДК-02-ЮЗР-7/12.05.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, гр. Благоевград, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Напоителен канал", минаващ през поземлени имоти с № № 107009, 000240, 105160, 000240 и 107031, всичките в землището на с Абланица, община Хаджидимово, в възложител и извършител община Хаджидимово. ОСЪЖДА община Хаджидимово, област Благоевград, представлявана от кмета Л. Т. да заплати на РДНСК-ЮЗР, гр. Благоевград, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8864 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-ЮЗР, чрез проц. представител ю. к. Даниела Спасова Чинкарова, против решение № 1737/12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 637/2015 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от община Хаджидимово, област Благоевград, представлявана от кмета Л. Т., против заповед № ДК-02-ЮЗР-7/12.05.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, гр. Благоевград, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Напоителен канал", минаващ през поземлени имоти с № № 107009, 000240, 105160, 000240 и 107031, всичките в землището на с Абланица, община Хаджидимово, в възложител и извършител община Хаджидимово. Съдът е уважил жалбата като е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, но е достигнал до неверни правни изводи. Приел е, че не може категорично и еднозначно да се установят юридическите факти, основаващи за издаването на акта - в смисъл незаконният строеж "напоителен" или "отводнителен" канал е, като по този начин е налице неяснота касателно обекта, предмет на премахване. Това според решаващият съд е липса на мотиви, което опорочава заповедта и следователно води до нейната отмяна. Налице, в оспорения съдебен акт, е изявление, че съдът не може да установи идентичност между описания в заповедта обект и описания в договора между общината и "А Строй" ЕООД такъв, поради неясно посочения в административния акт предмет. Оспореното решение на Административен съд Благоевград е неправилно. Изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед за премахване на процесния незаконен строеж е в противоречие със събраните доказателства и приложимия материален закон. По делото е безспорен фактът за незаконно изградения, по възлагане на община Хаджидимово, канал, представляващ строеж от трета категория, определен от административния орган като "напоителен", в посочените пет имота, някои от които са общинска собственост, един на "А Строй" ЕООД и един - държавна частна собственост. Без да обсъди и анализира задълбочено всички събрани по делото доказателства, необосновано съдът е приел за неизяснена фактическата обстановка по време на проведеното административно производство, поради което и атакуваната заповед с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 2 от ЗУТ е счетена за незаконосъобразна като неотговаряща на изискуемата форма. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че процесният строеж е изпълнен без разрешение за строеж, без инвестиционни проекти и това го квалифицира като незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. С оглед периода на извършване - същият не може да бъде квалифициран като търпим, по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Входа на съдебното производство не са оборени констатациите в изготвените в административно производство констативни актове. Наименованието на незаконния строеж не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение. Погрешно е изразеното становище, че в случая не е бил даден ясен отговор на част от спорния въпрос, а именно - дали незаконният стоеж представлява "отводнителен" или "напоителен" канал. Съдът не е взел предвид, както свидетелските показания, така и част от писмените доказателства. Обстоятелството, че в договора между общината, като възложител, и изпълнителя на строежа е посочено изграждане на отводнителен канал, не дава превес на доказателствената сила на този частен документ спрямо останалите приложени по делото официални документи. Отделно от това, може логично да се заключи, че процесният канал може да служи, както за отводнителни, така и за напоителни нужди, които дейности не са несъвместими. Още повече, че по всички останали, характеризиращи незаконния строеж белези, установени по делото и посочени в заповедта, не е констатирано противоречие. В процесната заповед подробно и ясно е описан вида на строежа - разположение и линейни метри на прокараните тръби, в протоколите е направена схема в тази връзка, липсват данни за друг строеж, противопоставими на заповедта, съобразно сключения между общината и дружеството договор за изпълнение, определен е точно и ясно предметът на премахване. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, както и на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция ДВ, бр. 28 от 2014 г. - на касатора ще следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв за тази инстанция. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав