Решение № 975 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 262/2008 г.

Решение № 975 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 262/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218и, ал. 1 ГПК във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК . Образувано е по касационна жалба на "Марица" А., гр. С., представлявана от изп. Директор Б. К. срещу решение № 45/8.06.2007 год., постановено по въззивно дело № 621/2004 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, в която съдът след като е отменил частично решение № 58/31.07.2001 г. постановено по гр. д. № 1489/1999 г. на Окръжен съд гр. С. е постановил ново решение, с което е признато за установено по отношение на "Марица" АД - С., че П. Г. П. от гр. С., М. П. К. от гр. С., Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. - К. от гр. П. са собственици на 8 500/15 587 идеални части от дворно място, представляващо имот пл. № 1* в кв. 196, парцел **** по плана на гр. С., утвърден със Заповед № 368 от 05.05.1989 г., както и на построените в същото дворно място стара жилищна сграда на два етажа в източната част на дворното място със застроена площ от 132 кв. м и с РЗП 264 кв. м и главен производствен фабричен корпус със застроена площ от 982 кв. м и с РЗП от 1984 кв. м и "Марица" А., гр. С. е осъдена да заплати на П. Г. П. ат гр. С., М. П. К. от гр. ОТ Д. С. П. от гр. Б. и В. А. П. - К. от гр. П. обезщетение за това, че са били лишени от ползване на посочените имоти общо в размер на 2 271,73 лв., по периоди както следва: за периода от 25.02.1992 г. до 25.10.1992 г. - 958,20 нови лева, за периода от 26.10.1992 г. до 25.03.1993 г. - 594 нови лева; за периода от 26.03.1993 г. до 25.09.1993 г. - 718,65 лв., както и сума в размер на 210 лв., представляваща обезщетение за забава. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд, ГК, IV-то отделение. Същевременно са релевирани многобройни доводи касателно следните основни въпроси: относно това, че ищците не са активно легитимирани по предявения ревандикационен иск, доколкото не е установено, че същите като наследници на П. З. С. са собственици на процесиите имоти - не е установено придобивно основание в тяхна полза; относно липсата на пасивна материалноправна легитимация на "Марица" А. да отговаря по иска за собственост, доколкото е нов субект - частно дружество; относно това, че процесиите имоти са били конфискувани с присъда по Закона за конфискация на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКПСННИ/, поради което не могат да бъдат предмет на национализация по ЗНЧИМП и следователно на реституция по ЗВСОНИ; за това че не са налице основанията за реституция по ЗВСОНИ като не е доказан способът за одържавяване - дали имотите са били одържавени по ЗНЧИМП или по ЗОЕГПНС, ако се приеме, че преди това същите не са били предмет на конфискация; за това, че имотите не съществуват реално до размерите, в които се претендира, че са отчуждени, че жилищната сграда на два етажа, намираща се до фабриката не е била предмет на национализация по ЗНЧИМП, че не е изследван въпроса дали ищците не са получили обезщетение, че ищците неправомерно са били освободени от държавни такси, доколкото искът е бил заведен като иск за собственост по общия ред като ищците първоначално са претендирали собственост като наследници на П. З. С., а в последствие се позовават на това, че са наследници на членове на СД "Синове П. З. С."; и на реституция по ЗВСОНИ без производството по първоначално заведеното дело № 155/1992 г. на ХОС да бъде прекратено и да се образува ново дело; че при определяне обема на правото на собственост на ищците върху производствената сграда съдът неправилно е приел, че това право се разпростира и върху част от новото строителство с площ от 215 кв. м на запад, както и че съдът не е присъдил обезщетение за новото строителство, което се предава в собственост на ищците. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове за собственост и за обезщетение по чл. 59 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло. Ответниците по касационната жалба М. П. К. Д. С. П., В. А. П., Д. Д. П. и Ж. П. П. /последните две като наследници и правоприемници на П. Г. П. починал на 28.06.2007 г. след постановяване на обжалваното решение/, оспорват касационната жалба - подробни съображения излагат в писмена защита по делото. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за собственост. С оглед на това в тази част касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В частта, в която съдът се е произнесъл по предявените искове за обезщетение с пр. осн. чл. 59 ЗЗД касационната жалба е недопустима, съгл.