Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г.

Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. Софийският районен съд, чрез пълномощника юрисконсулт Ел. М., е подал касационна жалба срещу решение от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1407/2011 г. на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение от 22.12.2010 г. по гр. д. № 48733/2009 г. на Софийския районен съд, 71 състав, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. В. Б. -Ф. от София, извършено със заповед № АС-236/16.09.2009 г. на председателя за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", и заповед № АС-298/16.09.2009 г. на председателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, служителката е възстановена на длъжността "началник отдел И.", а работодателят е осъден да заплати сумата 9 443, 55 лева, съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение - искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата А. В. Б. - Ф. от София, чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-София, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и моли решението на въззивния съд да остане в сила. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 898 от 22.06.2012 г. по материалноправен въпрос, който се отнася до приложението на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ и по точно до това дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях. В тази връзка е поставен и допълнителният въпрос за необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията и дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време. Намерено е, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът се е позовал на практика на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, която е различна от възприетата във въззивното решение. Според касаторът цитираните съдебни решения илюстрират трайната му практика, че заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ, но това изискване не е самоцелно. От една страна то гарантира правото на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга - дава възможност на съда да извърши проверка за законността на уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на реквизитите на чл. 195, ал. 1 КТ, които при съблюдаване на някои изисквания могат да се съдържат чрез препращане и в друг акт. Това е наложило да се допусне касационно обжалване на това основание. Приетото в посочените от касатора решения е преутвърдено и понастоящем в множество актове на Върховния касационен съд, които формират задължителна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК - така решения по чл. 290 ГПК, № 849 от 12.01.2011 г. на IV г. о.; № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 311/2011 г. на III г. о.; № 432/07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г. на IV г. о.; № 287/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на IV г. о. и др. В тях е изяснено, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат в един акт - обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед. По втория въпрос: При повторяемост на нарушението или поради характера на извършваната работа е възможно за дисциплинарните нарушения /действия или бездействия/ да не се сочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание - р. № 30/08.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на III г. о., р. № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на IV г. о. и др. По съществото на спора: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е допуснал нарушение на императивни разпоредби на КТ, една от които е чл. 195, ал. 1 КТ, за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение. В нея е посочено, че наказанието се налага на основание чл. 190, т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, която формулировка е обща и се нуждае от конкретизиране. В заповедта са посочени факти, които са установени при извършена инвентаризация, но от тях не може да се направи извод за конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Дали то е осъществено с действие или бездействие. Не е посочен периодът, в който е извършено нарушението, поради което не може да се провери дали наказанието е наложено в двумесечния преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Решението е правилно, макар и по съображения, различни от изложените във въззивното решение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е обстоятелствена /хронологията на събитията е изложена на пет страници/ и дори съдържа повече данни от необходими за нуждите на дисциплинарното производство. Тя е мотивирана, защото предоставя достатъчно информация за обективните и субективни елементи на поддържаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Тя е мотивирана и защото няма пречка дисциплинарното уволнение де се извърши с два акта - за налагане на наказанието, а когато то е дисциплинарно уволнение - да се издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Необходимо е реквизитите на двата акта в тяхната съвкупност да съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - да сочат нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Няма пречка мотивите или част от тях да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се счита инкорпорира към заповедите, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. Когато в заповедта за прекратяване на трудовия договор са посочени повече нарушения на трудовата дисциплина - в случая чл. 187, т. 8, предл. 1, т. 9 и т. 10 КТ, съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от тях. При несъответствие между посоченото от работодателя основание за уволнението и дисциплинарното нарушение, съдържащо се в мотивите на заповедта, от значение е текстовата /обстоятелствената/ част на заповедта. Такова несъответствие няма за последица незаконността на уволнението, защото съдът има задължение да квалифицира нарушението и да го подведе под съответната правна норма. Дадените писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът, са индиция за знание на нарушенията и подлежащите на оспорване/доказване факти. Доказателствената тежест е на работодателя, а събраните доказателства се преценяват по правилата на ГПК. В случая съдът не е имал основание да приеме, че наказаната служителка е поставена в положение на изненада спрямо нарушенията, за които е наказана. Тя е дала писмено обяснение на 31.08.2009 г., което предхожда крайният акт на уволнението - заповедта по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ от 16.09.2009 г. Писмените обяснения са дадени след писмено разпореждане на председателя на съда, в което подробно са описани вменените й дисциплинарните нарушения и начина на установяването им - 21 броя липси по приложение № 5 към Протокол № 5, липса на инвентарни номера при 73 броя компютърна техника, което затруднява упражняването на контрол за наличието на техниката, липса на компютърна техника по 11 пункта и лошо съхранение на компютърна техника при недопустими условия. Разпореждането е връчено на служителката на 28.08.2008 г. и във връзка с него тя е дала подробни разяснения. В обстоятелствената част на заповедта за налагане на наказанието е посочено, че "липсата на контрол от страна на Б., в качеството на началник отдел "И.", за периода през който е проявено посоченото по-горе бездействие /периода от време до установяването на липсите с протокол от 12.08.2009 г./...", т.е. установено е времето на извършване на нарушението, което попада в преклузивния двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Следователно заповедта за уволнение не страда от пороци по чл. 194 и чл. 195 КТ и не следва да бъде отменяна на това формално основание, както е приел въззивният съд. Независимо от това тя е незаконна поради липса на доказателства нарушенията на трудовата дисциплина да имат връзка с трудовите задължения на служителката. Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността "началник отдел И." е видно, че тя има за цел да подпомага председателя на съда и съдебния администратор при въвеждането и поддържането на информационните и периферните системи в съда: поддържа наличния софтуер, хардуер, анализира нуждите от промяна и прави предложения за актуализиране и усъвършенстване на системата. В тази насока са развити и конкретните длъжностни задължения по 1.14 пункта, които не кореспондират с вменените на служителката дисциплинарни нарушения - установени липси на компютърна техника, грешки при съхраняването й, както и непоставянето на инвентаризационни номера. По делото няма данни и твърдения ищцата да е материално-отговорно лице /МОЛ/ и това е видно още от цитирания от работодателя протокол от 12.08.2009 г., изготвен от специално назначена комисия, където в пункт III е посочено, че отговорността на съхраняването и отчитането на Д. носи "домакина-снабдител", съгласно т. 1.13 от длъжностната му характеристика, а контролът върху отчетническата дейност на посоченото длъжностно лице се осъществява от директора на Дирекция "Финансова дейност и снабдяване" /главния счетоводител/. Експлоатацията /ползването/ на съответното имущество се осъществява от лицата, посочени в картоните, съхранявани от МОЛ. В този смисъл касационният състав споделя изцяло подробните мотиви на първоинстанционния съд, в които се обосновава липсата на основание наказаната служителка да носи отговорност, тъй като тя не е допуснала виновно неизпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл. 186 КТ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.