Решение № 7127 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2012 г.

Решение № 7127 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ - София чрез процесуалния му представител Д. Грозданов срещу решение № 2431 от 04.05.2012 г., постановено по адм. д. № 9896/2011 г. по описа на АС-София град, В ЧАСТТА МУ, в която касаторът е осъден да заплати на "Иноватикс" ЕООД сумата от 25 424.44 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.03.2007 г. - 15.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от Димитър Грозданов - служител с юридическо образование, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в жалбата. Ответникът, "Иноватикс" ЕООД - гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Пенкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решения по съображения, изложени в писмения отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - София град е уважил частично иска на "Иноватикс" ЕООД - гр. София срещу ДНСК за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ДНСК да заплати на ищеца сумата от 25424.44 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.03.2007 г. - 15.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 26141,20 лв. и за периода 15.02.2007 г. - 28.02.2007 г. е отхвърлил иска като неоснователен. Претенцията на ищеца е за пропуснати ползи, изразяващи се в уговорен, но неполучен поради предсрочно прекратяване на наемните правоотношения месечен наем за претендирания период, като единствената причина за предсрочно прекратяване на договора за наем се явява отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед № ДК-23-17/02.02.2007 г. на началника на Столична РДНСК за забрана ползването на строеж. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен за сумата от 25 424.44 лв. за периода: 01.03.2007 до 15.10.2008 г. /крайната дата на действие на сключения договор за наем от 15.10.2005 г. - предсрочно прекратен в резултат на заповедта на Столична РДНСК/. За уважената част от исковата претенция съдът е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден в упражняване на административна дейност; от този отменен административен акт за ищеца за периода от 01.03.2007 до 15.10.2008 г. са настъпили имуществени вреди във формата на пропуснати ползи - сигурен и получаван до този момент месечен приход във вид на уговорена месечна наемна цена по договор за наем от 30.09.2005 г. и анекс към него от 30.11.2005 г. за периода 01.03.2007 до 15.10.2008 г., от който приход ищецът е лишен поради наложено му в резултат на незаконосъобразния административен акт предсрочно прекратяване на наемните правоотношения; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди - неполучаване на уговорен наем до края на срока на договора поради предсрочното му прекратяване, което се дължи единствено на изпълнението на Заповед № ДК-23-17/02.02.2007 г. на началника на Столична РДНСК. АССГ не е уважил направеното пред него от ДНСК възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за освобождаване от отговорност поради настъпване на увреждането по изключителна вина на пострадалия, а именно: поради непредявяване пред съда, компетентен да разгледа жалбата срещу административния акт на искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на същата заповед. Обжалваното съдебно решение е неправилно. Неправилно съдът е приел, че претърпените от ищеца материални вреди - пропуснати ползи от неполучен поради предсрочно прекратяване на договора за временно възмездно ползване на собствения му имот месечен наем - са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед на органите на ДНСК. Фактът, че наемодателят по взаимно съгласие с наемателя е подписал споразумителен протокол за предсрочно прекратяване на договорните взаимоотношения в резултат на процесната заповед, не доказва пряка причинно- следствена връзка между отменения административен акт и претендираните вреди. Такава причинно-следствена връзка евентуално би била налице, ако наемателят, поради издадената заповед за забрана ползването на наетия имот, е предприел едностранно разваляне на договора за наем с произтичащите от този факт негативни последици за наемодателя. В останалите случаи, в които се прекратява договор за наем със споразумителен протокол - т. е. по взаимно съгласие, пряката и непосредствена причина за предсрочното му прекратяване е споразумението на двете равнопоставени страни по договора, а не отменената като незаконосъобразна заповед № ДК-23-17/02.02.2007 г. на началника на Столична РДНСК, дори когато и двете страни сочат същата като основание за прекратяване на договора. Отделно от това споразумителният протокол за прекратяване договора за наем няма достоверна по смисъла на чл. 181 от ГПК дата. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Поради обстоятелството, че не е налице една от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменената като незаконосъобразна заповед на органите на ДНСК, обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Същото като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част, а касационната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло иска на "Иноватикс" ЕООД - гр. София като неоснователен. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение