Решение № 6246 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14575/2017 г.

Решение № 6246 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14575/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. К. срещу Решение № 5373 от 11.09.2017 г., постановено по адм. д. № 11055 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № РОК16-ТД09-373 от 03.10.2016 г., издадена от кмета на район "Овча купел", Столична община (СО). В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно отхвърлил жалбата без да съобрази, че е липсвало основание за издаването на спорната заповед, доколкото комисията извършила проверка и съставила констативния протокол на 21.09.2016 г. - осем дни преди изтичане на срока по предписанието. Излагат се съображения по същество на спора. Иска се отмяната на обжалваното решение и отмяната на Заповед № РОК16-ТД09-373 от 03.10.2016 г., издадена от кмета на район "Овча купел", СО. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – кметът на район "Овча купел", СО оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран от настоящия касационен жалбоподател с жалба срещу Заповед № РОК16-ТД09-373 от 03.10.2016 г., издадена от кмета на район "Овча купел", СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 5 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО) и в изпълнение на Заповед № СО15-РД-09-961 от 28.07.2015 г., издадена от кмета на СО, е наредено принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) марка Субаро, модел Вивио, с регистрационен [рег. номер на МПС], цвят червен, собственост на Й. К., като е разпоредено на основание чл. 46, ал. 6 НУОПОЧТСО посоченото ИУМПС да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС, притежаващ разрешително по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, находящ се в гр. Н. И., кв. "Славовци", ул. "П." ..№.... Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. Изложил съображения, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Като се позовал на чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО, това, че заповедта е издадена на 03.10.2016 г., тоест след изтичане на тримесечния срок от деня на поставяне на стикера върху моторното превозно средство (29.06.2016 г.) и липсата на доказателства, оборващи фактическите констатации, възприети от административния орган в мотивите на заповедта, съдът отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел за ирелевантно обстоятелството, че повторната проверка се е състояла на 21.09.2016 г., преди изтичането на тримесечния срок от поставяне на стикера. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. За да отхвърли жалбата, съдът неправилно се е позовал на липсата на доказателства, които да оборят фактическите констатации, възприети от административния орган при издаването на заповедта. По делото няма спор относно техническото състояние на процесния автомобил, относно това, че моторното превозно средство, собственост на настоящата касационна жалбоподателка е излязло от употреба, че към датата на извършената проверка, за която е съставен констативен протокол на 29.06.2016 г. то е било паркирано върху терен общинска собственост, както и относно факта, че в изпълнение на своите задължения на посочената дата комисията, назначена със Заповед № РОК16-РД09-82 от 21.03.2016 г. на кмета на район "Овча купел", СО е залепила стикер – предписание за преместването на автомобила върху него. Не се спори и относно това, че при извършването на проверката на 21.09.2016 г. автомобилът на Костадинова не е бил преместен. Спорът е относно това, дали към момента на изтичането на тримесечния срок по чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО автомобилът е бил преместен от терена – общинска собственост предвид релевираното в първоинстанционната жалба твърдение в тази насока от Костадинова. С Определение от 21.12.2016 г. първоинстанционният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните като е дал указания по разпределението на доказателствената тежест. В съответствие с предписанието на чл. 170, ал. 1 АПК съставът на АССГ е указал на кмета на район "Овча купел", СО, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в спорната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й. Въпреки така даденото указание ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е проявил процесуална активност да установи изпълнението на изискването за издаване на заповедта, въведено с разпоредбата на чл. 46, ал 5 НУОПОЧТСО, а именно, че при изтичането на тримесечния срок по чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО (а и към момента на издаването на заповедта) са били налице предпоставките за издаването й. Установеното по делото с протокола от 21.09.2016 г. не е достатъчно, доколкото към датата на проверката, в резултат на която той е издаден, тримесечният срок не е изтекъл. Фактът, че спорната заповед е издадена след изтичането му – на 03.10.2016 г. не обосновава други изводи, доколкото констатации за местоположението на автомобила след 21.09.2016 г. в мотивите на заповедта не се съдържат. В този смисъл неправилно съдът е приел за релевантно процесуалното поведение на Костадинова, в резултат на което не била оборила фактическите констатации, възприети от административния орган в заповедта. Впрочем, макар съдът да е указал на Костадинова, че в нейна тежест е да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в нарушение на чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, не й е дал конкретни указания и не индивидуализирал кои са именно тези обстоятелства. Тук следва да се отчете, че всъщност в заповедта няма констатация относно местоположението на автомобила към момента на изтичане на тримесечния срок (а и за периода след това до датата на издаването на заповедта). Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че по делото не е установено и доказано от административния орган спазването на материалноправните изисквания, предвидени в чл. 46, ал. 5 НУОПОЧТСО за издаването на заповедта. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество от настоящия съд, като спорната заповед се отмени като издадена при наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение