Решение № 3060 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2009 г.

Решение № 3060 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" - гр. Смолян, подадена от процесуалния представител по пълномощно адвокат Елена Радева от същия град, срещу решение № 67 от 6.04.2009 г. по адм. дело № 314/2008 г. на Административен съд - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. От данните по делото е видно, че със заповед № 21 РД-08-506 от 13.08.2007 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Смолян е приложил санкция (финансови неустойки) на лечебното заведение - касационен жалбоподател за няколко групи нарушения на сключения между това лечебно заведение и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор за болнична медицинска помощ. С т. 4 на тази заповед директорът на РЗОК е приложил санкция финансова неустойка в размер на 720 лв. за две нарушения по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "гг" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) - неосигуряване на пациентите на непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват - които нарушения според директора на РЗОК са повторни по смисъла на § 1, т. 11 НРД 2006. С т. 5 на посочената заповед директорът на РЗОК е приложил санкция финансова неустойка в размер на 1080 лв. за нарушения на установения ред за работа с финансови отчетни документи (чл. 236, ал. 1, т. 6, б. "а" НРД 2006). По същество (от фактическа страна) тези нарушения се изразяват във формално изписване на пациенти, които са били преведени на лечение в друго лечебно заведение за болнична помощ. Нарушенията, за които директорът на РЗОК е приложил санкции, са констатирани с медицински протокол № 21 РД-13-185 от 5.07.2007 г. Констатациите са били оспорени с възражение, изготвено от изпълнителния директор на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров". По спорния въпрос - е ли нарушение по т. 11 от индивидуалния договор за болнична помощ, респ. по чл. 185, ал. 1 НРД 2006 липсата на декурзуси - арбитражната комисия не е постигнала решение поради равен брой противоположни гласове. Според представителите на БЛС в тази комисия липсата на декурзуси не нарушава непрекъсваемостта на лечебнодиагностичния процес, тъй като състоянието на болните може да бъде обективирано с други реквизити на историята на заболяването. А според представителите на РЗОК липсата на ежедневни декурзуси представлява нарушение на изискването за непрекъснатост на болничната помощ, но те не са изложили мотиви (съображения) защо считат, че липсата на декурзуси е нарушение на това изискване. По спорния въпрос има ли нарушение в констатираните случаи, при които пациентите формално са били изписани, а в действителност са били изпратени (транспортирани, преведени) на лечение в друго болнично лечебно заведение, арбитражната комисия е взела единодушно решение, че в тези случаи се касае за нарушения на т. 214 от Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на Управителния съвет (УС) на НЗОК. С посоченото по-горе решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" като е възприел изцяло становището на директора на РЗОК. В частта, с която е отхвърлена жалбата на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" срещу т. 4 от 21 РД-08-506 от 13.08.2007 г. решението е неправилно. На първо място административният съд е пропуснал да констатира същественото нарушение на административнопроизводствените правила, в което се състои липсата на мотиви защо директорът на РЗОК приема, че липсата на декурзуси е нарушение на изискването за непрекъснатост на болничната помощ. Нито в НРД 2006, нито в индивидуалния договор на НЗОК и МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" има клауза, която да повелява, че доказването на уговорената непрекъснатост на болничната помощ ще се осъществява единствено с вписаните в ИЗ декурзуси за всеки ден на болничното лечение. Върховният административен съд е имал възможност да посочи, че останалата информация, отразена в ИЗ, за извършените медицински дейности и получените резултати, може да направи липсата на декурзуси ирелевантна. И обратно - при липса или недостатъчност на останалата информация в ИЗ, декурзусите биха дали отговор на въпроса какви по вид и с какъв резултат медицински дейности са били осъществени. При липса на договорно правило, въпросът дали липсата на декурзуси сочи на нарушение на изискването за непрекъснатост на болничната помощ, следва да бъде разрешаван конкретно и самостоятелно за всеки отделен случай. А това налага да бъдат изложени подробни мотиви защо в конкретния случай липсата на декурзуси сочи на нарушение. В настоящия случай, особено при липсата на решение на арбитражната комисия поради равен брой противоположни гласове, липсата на мотиви по т. 4 на оспорената заповед е съществено нарушение на чл. 254, ал. 2 НРД 2006 и само на това основание в тази й част заповедта е следвало да бъде отменена. На второ място, точно при спор между същите страни - МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" и директорът на РЗОК - гр. Смолян - Върховният административен съд е имал възможност да посочи, че според § 1, т. 11 НРД 2006 "повторно" е нарушението, извършено от един и същ лекар или стоматолог от лечебно заведение - изпълнител след приложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД, т. е. че за да е налице повторност и старите, и новите нарушения трябва да са извършени от един и същ лекар (реш. № 10335 от 26.10.2007 г. по адм. д. № 4606 от 2007 г. на ВАС - VI отд.). Настоящият състав на ВАС - VI отд. счита, че няма основания за промяна на това становище. В частта, с която е отхвърлена жалбата на МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" срещу т. 5 от 21 РД-08-506 от 13.08.2007 г. решението на Смолянския административен съд е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че лекар-контрольор няма право да извършва проверка на финансови документи и да прави констатации за допуснати нарушения при работата с тях и че в случая не ставало ясно за какви нарушения на установения ред за работа с финансови документи става дума. Според т. 214 от Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на УС на НЗОК касата заплаща на изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по КП, ако са спазени условията за завършена КП и ако извършената дейност по КП е отчетена при тези условия и ред. В случая са били отчетени клинични пътеки, които не са били завършени, защото пациентите са били преведени за лекуване в други лечебни заведения. Решението на арбитражната комисия по този спор е единодушно - неправилно са заявени в тези случаи за заплащане незавършени КП. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,