Решение № 12047 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15943/2011 г.

Решение № 12047 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15943/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Глобал Трейд груп" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Маргарита Чечова, против Решение № 4666/27.10.2011 г. по адм. дело № 2595/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Михайлова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоинстанционното решение от Върховен административен съд, с решение по адм. дело № 10024/2010 г., на първо "А" отделение. С него Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Глобал Трейд Груп" ЕООД, гр. София, срещу РА № 801358/10.07.2008 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 90 от 19.01.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 2 (два) бр. фактури, за д. п. м. 12.2005 г., в общ размер на 3 156.56 лв., издадени от "Сим Тел 1" ЕООД и по фактура № 121/13.12.2005 г. от "Андромеда Реал" АД, в размер на 9 779.15 лева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за недоказано наличието на реални доставки по двете фактури № 185/28.12.2005 г. и № 186/29.12.2005 г. с предмет "керамични плочки", като предпоставка за признаване на право на данъчен кредит по тях. За съда, липсват доказателства за произход на стоката и за наличие на складова база за съхранението й от прекия доставчик. Не са кредитирани и представените от жалбоподателя писмени доказателства: Митническа декларация № 5000/4-76773 от 18.10.2005 г. с получател "Сим Тел 1" ЕООД за внесени от Бразилия "159 колета негланцирани керамични плочки" 175.20 кв. м, както и 390.77 кв. м "гланцирани фаянсови плочки", както и Предавателна бележка от 15.10.2005 г. за предадени от ДФ "БДЖ", ж. п. гара София на "Сим Тел 1" ЕООД плочки, с бруто тегло 26 979 кг. За съда тези доказателства не установяват реалност на доставките, поради невъзможност от индивидуализация на стоката по тях с тази по фактурите. Ето защо, независимо от представените данъчни фактури и счетоводното им отразяване, съдът е приел, че при липсата на реални доставки, правото на данъчен кредит по тях е отказано законосъобразно, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). По отношение на непризнатия данъчен кредит по фактура № 121/13.12.2005 г., издадена на основание ДКИ № 120/13.12.2005 г. към фактура № 31/31.01.2005 г. за трето авансово плащане по договор от 24.12.2004 г., съдът е приел, че РА е законосъобразен. От анализа на доказателствата е установил, че "Андромеда Реал" АД не е имала правно основание за издаване на фактура № 121/13.12.2005 г., тъй като няма данъчно събитие, свързано с плащане на този аванс. Аванса, в размер на данъчната основа от 48 895.75 лв. и ДДС - 9 779.15 лева са били платени от жалбоподателя, като получател, на 2.02.2005 г., на основание ф-ра № 31/31.01.2005 г. по отношение на която срока по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за упражняване на правото на данъчен кредит е пропуснат. Не е такова основание и съставеното ДКИ № 120/13.12.2005 г., за което не са били налице предпоставките на чл. 95, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС (отм.). Късното предаване на фактура № 31/31.01.2005 г., също не е основание за издаване на това ДКИ. Решението е частично правилно. Същото е правилно, в частта на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 121/13.12.2005 г., за сумата 9 779.15 лв. и неправилно по отношение данъчни фактури № 185/28.12.2005 г. и № 186/29.12.2005 г., в общ размер на 3 156.56 лева. По делото е установено, че фактура № 121/13.12.2005 г. е издадена в резултат на съставено ДКИ № 120/13.12.2005 г. към фактура № 31/31.01.2005 г., без да са настъпили обстоятелства, обезсилващи с обратна сила данъчното събитие по фактура № 31, даващи основание за съставяне на ДКИ, по аргумент от чл. 95, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДДС (отм.). Късното получаване /предаване/ на фактура № 31/31.01.2005 г. от получателя-касатор, съгласно защитната му теза, за което не са ангажирани доказателства, не е такова обстоятелство, което да води до изменение на данъчната основа по облагаемата доставка и да обуславя съставянето на ДКИ, с което се обезсилва данъчното събитие с обратна сила. По делото не са представени други доказателства, за настъпили събития, които да обезсилват данъчното събитие по ф-ра № 31 и да обосновават издаването на ДКИ. Ето защо настоящата инстанция намира за законосъобразни изводите на съда, че издаденото ДКИ № 120/13.12.2005 г. е без основание и с него не се обезсилва данъчното събитие по ф-ра № 31.Поради това и липсата на данъчно събитие към 13.12.2005 г., свързано с плащане на посочения аванс и начислен ДДС, за касационното дружество не възниква правото на данъчен кредит по фактура № 121/13.12.2005 г. Като е достигнал до същия извод и е потвърдил в тази част РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Правилни са и другите изводи на съда, че субективното материално право на касатора за приспадане на данъчен кредит е на основание фактура № 31/31.01.2005 г., но че същото е преклудирано, поради неупражняването му в данъчния период през който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода, на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Решението, по отношение правото на данъчен кредит по фактури № 185 и № 186, за доставка на керамични плочки, издадени от доставчика "Сим Тел 1" ЕООД, е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Съдът не е признал правото на данъчен кредит на получателя, поради нереалност на доставките. Изводите са необосновани и постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на част от доказателствата и неправилната преценка на други. Действително по делото са налице данни за липса на счетоводно заприходяване на тези стоки при прекия доставчик, установено безспорно и от заключението на ССЕ. Това обаче не е достатъчно за непризнаване реалността на тези доставки, при положение, че касатора е представил писмени доказателства, неоспорени от ответника, за предаване на еднакви по рода си стоки от вида на фактурираните, на доставчика "Сим Тел 1" ЕООД. Такива са Митническата декларация за внос от Бразилия, от 18.10.2005 г. на керамични и фаянсови плочки, които като общо количество /565.97 кв. м/, приблизително отговарят на фактурираното с двете фактури. Такава е и предавателната бележка от 15.10.2005 г. на ДФ "БДЖ" за предадени на същия доставчик плочки, с бруто тегло 26.979, т. Времето на доставка предхожда процесните доставки през м. 12.2005 г., което прави достоверно твърдението на касатора, че към датата на процесните доставки, "Сим Тел 1" ЕООД е разполагал с такива еднакви по рода си вещи, което неправилно е отхвърлено от съда. Съдът, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил и възражението на касатора с представените към него доказателства /приети по адм. дело № 10024/2010 г. на ВАС, Първо "А" отделение/, че е налице последваща реализация на получените керамични плочки от "Глобал трейд Груп" ЕООД на "Сиболет" ЕООД, гр. Пловдив. Такива са: договор със "Сиболет" ЕООД, от 26.08.2005 г. за доставка на керамични гланцирани плочки/ гранитогрес, по опис, съгласно Приложение № 1 към договора, Приемо-предавателен протокол № 015/29.12.2005 г. между страните по този договор, удостоверяващ предаването на тези плочки, по количество и вид, съгласно описа към Приложение № 1; копие от ДФ № 1019/29.08.2005 г., ДФ № 1020/30.08.2005 г., издадени от касатора на "Сиболет" ЕООД, за преведени аванси; ДФ № 1022/15.10.2005 г., ДФ № 1024/04.11.2005 г. и ДФ № 1025/27.12.2005 г. от касатора на "Сиболет" ЕООД, за окончателно плащане по сключения договор за доставка на керамични плочки. Ако беше обсъдил тези доказателства и ги беше съпоставил с количествата и вида плочки по процесните фактури № 185 и № 186, съдът щеше да констатира, че е налице пълно съвпадение в количествата и вида на фактурираните плочки по ф-ри № 185 и № 186, с предадените от касатора на "Сиболет" ЕООД такива плочки. От това съвпадение следва извод, че възражението на касатора за последваща реализация на получените от "Сим Тел 1" ЕООД керамични плочки на "Сиболет" ЕООД, е основателно. При наличие на последваща облагаема доставка от получателя на стоката, изводите на съда за нереалност на доставките по процесните фактури се явяват необосновани и незаконосъобразни. Като неправилно в посочената част и с оглед на събраните доказателства, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорения РА в същата част бъде отменен, като незаконосъобразен. Съобразно това обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените на ответника разноски за разликата над 536.75 лв. до присъдените такива от 710 лв. При този изход по касационната жалба и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника следва да се присъди такова в размер на 536.75 лева, отговарящ на отхвърления материален интерес от 9 779.15 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение